Вдигни очи

Парите не са най-големият проблем

Свиването в работата на банковата система и намалените възможности на реалната икономика доведоха до много голяма неизвестност за хората. Те не знаят какво да правят с парите си, получи се и огромен отлив на капитали. Според Световната банка недостигът на капитали за тази година е 200 - 700 млрд. долара. Нашият регион е един от тези, които по-сериозно пострадаха от бягството на частни капитали. Комбинацията между отсъствие на капитали и намаляване на растежа на езика на бюджета означава бюджетен дефицит. Отново източноевропейският регион е в най-тежко положение - прогнозите за страните тук са около 5.5 - 6% дефицит. България е в по-добро положение, защото от години работим в условията на валутен борд. Ние дори може да имаме малко излишък.

В световен мащаб парите не са най-големият проблем. В условията на криза се мобилизираха невероятни финансови ресурси, за да се успокои световната икономика. Според МВФ 2% от глобалния продукт трябва да се отдели за фискални стимули. Към момента сумата не е 2%, но ако се изчисли внимателно, близо 1.5% от БВП е мобилизиран за стимули. Това от своя страна ще ни създаде нови проблеми в бъдеще, защото средствата ще трябва да се връщат, което означава, че трябва да разчитаме на по-високи доходи или ще трябва да имаме по-ниски разходи. Особено важно е, че развитите държави не оставиха развиващите се и новите пазари без внимание. Уникално за глобалните процеси беше решението на 20-те в Лондон за много силен тласък във финансирането на преходните икономики - новите пазари. В столицата на Великобритания се взеха изключително важни решения - утроиха се ресурсите на МВФ от 250 на 750 млрд. долара, като е възможно да се подсигурят още 300 млрд. долара. Международните банки за развитие мобилизират допълнително още 100 млрд. долара. За предстоящите три критични години групата на Световната банка има за страните със среден доход общо 100 млрд. долара (около 35 млрд. долара на година), за бедните страни - 42 млрд. долара. А международната финансова корпорация, която работи с частния сектор, в рамките на тези страни ще предостави 36 млрд. долара. И нещо много важно за хората от частния сектор е, че създадохме нови програми, вероятно ще са за около 10-12 млрд. долара, които са насочени към решаване на типични проблеми за нашия регион - рефинансиране на банки, поддържане на инвестиции в инфраструктура, търговски кредити, социални програми.

Малка доза оптимизъм

Информацията, която има в Световната банка от Уолстрийт е, че настроението там е по-оптимистично. Интересни разговори проведохме и с пенсионни фондове, които са акумулирали огромни пари и не знаят накъде да ги придвижат. Средствата вече тръгват към тези страни, в които правителството е на място, частният сектор работи добре.

От решаващо значение е не наличието на парите, а възможността те да се използват разумно. Заедно с МВФ направихме интересно изследване, което показа, че всеки долар от правителството, "изпратен" в икономиката влияе най-ефективно върху брутния вътрешен продукт, ако е инвестиран в инфраструктура. Следват социалните разходи и други трансфери, включително и помощ за малки и средни предприятия. Най-ниският мултипликатор е намаляването на данъчните ставки. Може да се получи и обратният ефект - инфраструктурните инвестиции да са по-ниско ефективни от намаляването на данъците, но това е само когато се влага в глупави проекти и когато се краде. Ако искаме тези средства да вършат работа за икономиката, трябва да има много добра система за управлението им.

Кое в България може да бъде мултипликатор, като се има предвид, че бюджетното ни пространство е ограничено? Нямаме големи възможности за стимули. Трябва задължително да обърнем внимание на инфраструктурата ни, не само защото инфраструктурните инвестиции са мултипликатор. Трябват ни пътища, за да може икономиката, частният сектор да работят, да се развива селското стопанство, да се развива туризмът, за да може малки предприятия да се създават извън София, за да не се струпва всичко на едно място. Трябва ни социална структура и добър градски транспорт, за да се живее по-добре в България, да сме по-привлекателни и да имаме по-добър имидж по света, но също така и за повишаване производителността на труда. Важно за мястото ни в Европа и промените в икономическата структура, които ще настъпят в резултат на новото споразумение по климата, е да подобрим жп мрежата. Споразумението за мен е новият двигател на растежа в икономиката. Най-вероятно с новата администрация на САЩ ще се постигне решение, което ще трансформира изцяло икономиката на света. Тези, които се ориентират по-бързо, ще спечелят. Надявам се България да се ориентира навреме и да създаде правила в тази област. Ние имаме най-ниско ефективно енергопотребление и съответно най-висока интензивност на емисиите. От друга гледна точка това означава, че имаме най-голяма възможност да се възползваме от трансформацията за нашата икономика.

Какво можем да научим от другите, ако искаме да използваме бюджета за стимулиране? Избрах три примера. През 90-те години Китай пострада от азиатската криза. През 1997-1998 г. Пекин направи четиригодишна фискална програма, около 100 млрд. долара бяха налети във вътрешно търсене в икономиката, но се концентрира и в премахване на ограничителите на растежа в дългосрочен план. Между тези ограничители беше отсъствието на пътища. За около пет години китайците увеличиха пътната си мрежа от 4500 км на 25 000 км. Това е пример за фискален стимул, който действително отстранява проблема пред растежа. Има и лоши примери - през 80-те държавите от Латинска Америка взеха назаем много пари, наляха ги в икономиката и резултатът беше катастрофален.

Какво става днес? Новите програми със стимули са свързани с очакването за споразумение по климата. В китайския пакет от 585 млрд. долара 40% са предназначени за екологични инвестиции, като по-голямата част от тях са за енергийна ефективност и нови технологии. В САЩ 15% отиват за инвестиции в това направление, рекордьор е Южна Корея с 69%.

Ключовете за успеха са ясна и добре обяснена стратегия регулаторът да създаде сигнал, така че тази стратегия да се превърне в нещо, което се трансформира в икономиката, и капацитет за изпълнение. Днес за нас е важно да укрепим доверието на Европейската комисия и на европейските членки към България. Дори да решим проблемите с управлението на фондовете и държавните поръчки, ще има известен период от време, който може да се окаже критичен да направим инжекция в икономиката. Трябва да използваме много разумно скромните си бюджетни възможности за отстраняване на най-големите пречки в растежа. Тук има две насоки - да се концентрираме върху реалната икономика, което означава повече работни места, конкурентност, нови хоризонти за бизнеса и инвестиране в човешки ресурси.