Обърната перспектива

В своя "Икономически преглед" и БНБ отбелязва, че структурата на реалния икономически растеж се е променила, като приносът на вътрешното търсене е станал отрицателен, а на нетния износ на стоки и услуги - положителен (виж графиката). Според анализа на централната банка спадът в крайното потребление е в размер на 5.4% на годишна база, като това се дължи основно на намалението на потреблението на домакинствата с 6.3%, а правителствените разходи се свиват едва с 0.38% спрямо същия период на миналата година и имат незначителен принос за намалението на БВП. Същевременно спадът във вътрешното потреблението сви вноса по-бързо, отколкото намаляваше износът. Така външнотърговското салдо, макар и да остава отрицателно, се свива на годишна база, с което приносът му в движението на растежа стана положителен.

В светли и тъмни щрихи

"Очакваме през втората половина на годината БВП в реално изражение да бъде по-нисък в сравнение със същия период на предходната година, но темпът на спад да започне да се забавя поради по-благоприятните експортни възможности", се казва в анализа на централната банка. През последните месеци Международният валутен фонд смъкна прогнозата си за БВП на България до спад от 7%, Economist Intelligence Unit заложи на -5.3%. На последната си пресконференция бившият финансов министър Пламен Орешарски спомена числото -2.5%, а само седмица по-късно наследникът му Симеон Дянков заяви, че страната е изправена пред опасност от 6.3% спад на БВП.

На този фон прогнозите, които анализаторите на БНБ рисуват, изглеждат доста оптимистични, още повече че и разходка из повечето от компонентите, които теглят растежа, не дава повод за радост.

Потреблението на домакинствата и инвестициите на фирмите са пряко вързани с кредитирането. През второто тримесечие то продължава да се забавя (виж графиката). Лихвите по кредитите се задържат на високи нива, а банките остават доста предпазливи в раздаването им, така че едва ли може да се очаква значително подобрение по този показател.

Вътрешното търсене може да пострада и от очаквания спад на държавните разходи. В началото на годината те се задържаха на високо ниво благодарение на усиленото предизборно харчене и нямаха голям принос в изменението на БВП. През втората половина на годината се очаква сериозно свиване на разходите. Симеон Дянков вече обяви ново свиване на разходите на министерствата с 15% в опит да се пребори с очертаващия се бюджетен дефицит. Според последните данни, оповестени от финансовото министерство, към края на юли бюджетът вече е на минус с 372 млн. лв., като за да се финансира дупката, предишното правителство е прибегнало и до изливане на пари от фискалния резерв.

Негативен ефект може да се очаква и по линия на външната търговия. Данните към средата на годината показват, че през второто тримесечие търговският дефицит се е свил повече, отколкото през първото. Спрямо същия период на предходната година спадът вече е 50% до 2.4 млрд. лв., при около 35% спад за първото тримесечие. Това означава, че за второто тримесечие външнотърговското салдо вероятно ще има още по-значим положителен принос за БВП. Проблемът обаче е, че тези добри показатели са в сравнение с миналата година, когато по това време цените на горивата (основният внос на България) и храните достигаха рекордно високи нива. През следващите тримесечия обаче данните ще трябва да се сравняват с периода, когато котировките на черното злато на международните пазари се сриваха до нива малко над 30 долара за барел, а текущата цена е около 70 долара.

Вече се появиха първи сигнали, че САЩ и еврозоната излизат от рецесията, което само по себе си е положителна новина за българския износ. Дали той ще успее да се възползва от възстановяването на глобалната икономика, не е ясно - скъпото евро (а съответно и лев) изяде от конкурентоспособността на местните компании, а промишленото производство през юни се е свило с 18.9% спрямо година по-рано. Същевременно обаче краят на кризата в развитите страни се свързва и с още нещо - очаквано поскъпване на петрола, а съответно и на българския внос и увеличаване на търговския дефицит. Може би ще трябва да почакаме малко повече, докато добрите новини пристигнат.

Автор : Капитал Преглед на оригинала