Loading...

За последните две години обаче няма програма или стратегия, която да канализира полаганите усилия. Парите, които се отделят за нови технологии в училище, са по-малко и се разпределят на годишна база. Подобна несигурност по отношение на бюджета за ИКТ се отразява негативно на технологичната модернизация. Според Орлин Кузов, директор на дирекция "ИКТ в образованието" към МОМН, ситуацията трябва да е точно обратната: "Ние трябва да имаме ясни цели, които да преследваме, и бюджетът ни да е разписан така, че да отговаря на тях, а не да имаме едни пари, които да уплътним." Орлин Кузов, който вече четвърти мандат работи за прилагането на нови технологии в образованието, подкрепя и идеята, че е необходима стратегия за прилагане на ИКТ в училищата, съобразена с дългосрочна визия за развитието на образователната система. "Всяка година предлагам петгодишен проект, който остава някъде в пространството", разказва той и добавя, че според него пет години е добър срок за подобен, документ тъй като технологиите се променят много бързо и по-дълго планиране може да се окаже неадекватно.

Необходимостта от добре планирано финансиране изтъква и Любомир Димитров, управител на фирма "Едимит" и член на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). "Една дългосрочна визия за повишаване нивото на образованието трябва да включва въвеждане на нови технологии в управлението на училищата, преподаването и ученето. Това е в пряка зависимост от политическата воля за отделяне на достатъчен финансов ресурс", обяснява Димитров. Политическата воля е ключовото условие. И въпреки че образованието е приоритет на последните три правителства, средствата, които държавата отделя за ИКТ, са недостатъчно. Освен това от 2005 те намаляват с всяка година и ако се запази това темпо през 2010, сумата ще придобие отрицателни измерения...

Хартиен приоритет

С бюджет от 3.5 млн. лв. за 2009 г. ИТ дирекцията в МОМН успява да покрие единствено достъпа до интернет на училищата. Всички други инициативи (безплатен интернет за учители; адаптиране на електронно съдържание; изграждане на безжични интернет точки) се случват със средства, идващи от оперативна програма (ОП) "Развитие на човешки ресурси" (РЧР), където дирекцията кандидатства в края на 2008 с проект за близо 39 млн. лв. и печели финансирането му.

Това е добре, но проблемът е, че "предвид финансовата криза не съм оптимист за следващата, а може би и за по-следващата година по отношение на националния бюджет", казва Орлин Кузов. В този период могат да се използват европейски средства, но те покриват само т.нар. меки мерки, в които не влиза закупуването на хардуер. Това евентуално прекъсване на националното финансиране може да има сериозно отражение върху модернизирането на българското образование. Догодина повече от половината налични към момента компютри ще излязат от строя поради моралната им и физическа старост. Пари за нови обаче няма да има. Надеждите на министерството са, че все повече български деца скоро ще имат собствени преносими компютри, които да използват в училище. (Подобна картинка обаче е по-скоро кадър от малко по-далечното бъдеще.) Аргументите са, че цените на технологиите постоянно падат. И въпреки че е малко вероятно, ако все пак голяма част от учениците се сдобият с лични компютри, то министерството ще може да се съсредоточи повече върху осигуряване на комуникационна свързаност в училищата, електронно съдържание и обучение на учителите, както и изработване на методически правила за използването на новите технологии в учебния процес. Всички тези дейности могат да бъдат финансирани по въпросната оперативна програма през следващите три години.

Проблем в мрежата

Хубавото в тази история е, че МОМН определено полага усилия по отношение на новите технологии в образованието. Действията на министерството обаче често са разпокъсани. Липсва широк дебат за това как трябва да се случва процесът по технологична модернизация на образованието. Експерти и директори съзират и други проблеми. Един от тях е, че стратегията от 2005, която все още играе съществена роля при определяне на ИТ политиката в образованието, предвижда централизирано внедряване на новите технологии. Вследствие на това сега, когато децентрализацията като цяло е факт, се забелязват някои несъответствия между потребностите на дадено училище и доставеното оборудване. Доказателство за това са множеството сигнали за училища, които през последните години получиха техника, но я държаха под ключ, защото не смятаха, че им трябва. Подобни случаи вече не се наблюдават, уверява ни Орлин Кузов, който казва, че след първоначалния шок от новите технологии сега едва ли има училище, в което да е доставена техника и тя да не се използва. Разбира се, не са рядкост и случаите, в които учителите се редят със седмици, за да получат достъп до единствената компютърна зала, където могат да предадат своите мултимедийни уроци. Това обаче са по-скоро изключения от общото правило и в повечето случаи става въпрос за изнасяне на презентации, които далеч не изчерпват възможностите, които технологиите предоставят. Реално учителите не са стимулирани да използват наличния хардуер и софтуер по време на обучителния процес. Към момента няма действаща система за повишаване на квалификацията им за ползване на модерни технологии. Повечето са минали курс за базова компютърна грамотност в рамките на няколко дни, но ефектът от него е по-скоро спорен.

Препоръки

Проблемите, свързани с прилагането на нови технологии в образованието, не свършват дотук. Най-сериозните са няколко.В момента липсва дългосрочна стратегия, която да осигури финансиране за поне няколко години. Освен това за учителите, които използват ИКТ в образователния процес, няма никакви стимули. На етапа липсват и обобщени методически насоки за това как точно преподавателите да подобряват своята работа с помощта на новите технологии. Сериозен проблем е и това, че все още няма качествено електронно съдържание - налични са сканирани учебници, които са далеч от модерните решения.

Необходим е и конкретен "план за действие" за създаване на адекватна нормативна уредба и структура за управление на реализацията на (евентуалната) стратегия, корекция на допуснатите през последните години пропуски, както и анализ на наличните ресурси и потребности.

Към всичко това можем да добавим и една от двете основни препоръки, които Сметната палата отправи към МОМН през месец май тази година във връзка с процеса по внедряване на ИКТ в училищата: "Дейностите по въвеждане на ИКТ в училищата да се оценят с критерии за качество. Да се отчетат напредъкът, тенденциите и добрите практики с оглед тяхното въздействие върху качеството на образованието."

Едва тогава програмата за въвеждане на технологиите в образованието ще спре да дава съобщения за грешка. А децата, които минават през цялата система, ще излизат доста по-адекватни и готови да се включат в живота.