Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- "Дай си мейла."
- "Не мога - не го нося."
Не, това не е поредният остроумен виц. Репликите са напълно реални и идват от разговор между учители в столично училище. И не, не датират от 90-те, когато интернет навлизаше в България, а са си съвсем актуални от преди няколко седмици.
Профилът на средно статистическия български учител - прекрачил 50-те, демотивиран и консервативен, е една от причините колелото на модерното образование да се задвижва толкова бавно. Неатрактивната учителска професия не привлича млади педагози и така се губи шансът нови методи на преподаване на навлязат в класните стаи. А именно осъвременяването на учителските практики е необходимото условие за правилно използване на технологии в училищата.
Първи номер на дъската
Безспорно трудно е някой, който четвърт век е работил по установени правила, да се промени само защото една прекрасна сутрин се е събудил с подарен от министерството лаптоп. Мнозинството от учителите са прекарали целия си трудов стаж в едно и също училище, преподавали са всяка година по едни и същи учебници и са диктували всеки час един и същ материал. Докато тези процеси продължават в същия дух обаче, все пак нещо се променя и кривва от добре отъпкания път - учениците. Те вече не стоят тихи на чиновете и не чакат просто да им се предаде новият урок, който да научат наизуст вкъщи. Не се вълнуват от изпитването следващия час и не намират смисъл в това да учат само заради някаква шестица. Днешните ученици очакват нещо повече. Те не искат да слушат, а да дискутират. Не искат да прекарат часа в четене на урока от 50 страници, а да видят как изглежда този урок на практика.
"Начинът на преподаване трябва да се промени", категоричен е училищният психолог и съветник в Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) Иван Игов. Според него учителите не трябва да изискват от децата да знаят буквално това, което е написано в учебника, а да стимулират процеса на търсене на информация. По думите му след като децата сядат пред компютрите още от малки, те свикват да възприемат информацията по този начин и искат да видят подобно нещо и в училище. "Затова един урок, поднесен като презентация, има много по-голям ефект, отколкото досадното сричането на учебниците", допълва Игов. Мултимедийните уроци не могат и не трябва да заместват учебника или учителя, но вече са необходим инструмент за илюстрация на нещо, което няма как да се види на хартия.
16 коментара
Модерно образование не означава използване на нови технологии. Нивото на използване на компютри и Интернет е най-малкия проблем на българското образование.
За съжаление, "чиповете в главите" на учителите са една от основните причини за проблемите в образованието. Но не може да се очаква друго ако възнаграждението прави учителската професия непривлекателна за умни млади хора. Каквото и да говорим, промяна в заплащането трябва да има. Както и засилено външо оценяване на което да се базира оценяването.
Също има нужда от инвестиции в сивото вещество на учителите. Във Великобритания има привлекателно финансиране за млади докторанти да преподават за известно време в училище. Така там влиза свежа кръв - хора, които живо се интересуват от последните новости в науката. Само такива хора могат да събудят интерес у учениците. Само със зубрене не става.
Но не само млади учители могат да бъдат "в час". Във Великобритания има финансиране за учители в напреднал етап от кариерата да поработят за година-две в изследователски лаборатории и да опреснят знанията си. С други думи, границата между наука и образование е размита. И като казвам образование имам предвид дори средното и началното такова. Дано някой ден и в България нещата узреят до там.
Допуснах грешка по-горе. Казвайки
"Както и засилено външо оценяване на което да се базира оценяването. "
имах предвид
"Както и засилено външо оценяване на което да се базира заплащането."
В тая статия има смисъл. Само да има действия...
До коментар [#2] от "Nikolay UK":
В САЩ учителите са длъжни (поне в района, където имах приятели-учители) на всеки две години да взимат курс в университет за опресняване на знанията.
Но тези неща нямат нищо общо с използване на компютрите, а с подобряването на образованието.
Към авторите на статията. Защо вместо "дигитално съдържание." не използвате "цифрово съдържание." ? Имаме си прекрасен еквивалент на английската дума "digital" (от където идва чуждицата "дигитално") и тя е "цифров". Думата дигитално няма никакъв смисъл за хората, които не знят английски.
От уроци в цифров вед направени като презентации няма никакъв смисъл!
Правенето на уроци в техническите направления е във възможностите на много фирми които искат научени работници!
Напр. урока за работата на ДВГ в интернет е направен с много пари и от много умни хора!!!
Това не е във възможностите на удин учител даже и на нашето министерство!
От уроци в цифров вед направени като презентации няма никакъв смисъл!
Правенето на уроци в техническите направления е във възможностите на много фирми които искат научени работници!
Напр. урока за работата на ДВГ в интернет е направен с много пари и от много умни хора!!!
Това не е във възможностите на удин учител даже и на нашето министерство!
Интересно ми е как един учител, който преподава чужд език да вмъкне компютър или друга техника в учебния процес. Езикът е въпрос на научаване, а не на визуализиране или дискутиране. Какво да се визуализира преводът на думата или друга лингвистична особеност. Не трябва всичко да се слага под един знаменател, за някой дисциплини има смисъл, но за други единственото спасение е ученикът да седне и да си научи урока, което може би на някои ученици им се струва доста "непривлекателно".
Според мене и преподаването на чужд език може да се визуализира. В гимназията имах преподавател по английски език - англичанин, който току що беше пристигнал в България. Неговите познания по български език бяха изключително ограничени, но този човек успя в продължение на цяла година да ни преподава английски "визуално" - той просто "изиграваше" материала. И така след много проби, грешки, пак проби, смях, недоразумения и дори контузии ( някой думи са доста трудни :) ние успяхме да постигнем едно доста добро ниво на боравене с езика. Според мене преподаването е въпрос на въображение и талант - почти толкова, колкото и изкуството.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.