Бъдеще в миналото

По същото време в Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) получават данни от над 2500 училища, които автоматично се разпределят и анализират. В края на деня администрацията има коректна информация за това колко ученици днес са отсъствали, какви оценки са получили останалите, кои са регионите с най-добри оценки, къде са най-слабите резултати и т.н...

Може би вече сте си казали, че това не може да се постигне в България, и си мислите, че има далеч по-важни проблеми в образователната система, които трябва да се решат. Прави сте, но само отчасти. Истината е, че разумното прилагане на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) може да подобри всички сфери на образователната система – от качеството на образованието на отделния ученик, през работата на преподавателите до дейността на администрацията. Още повече че всичко това е постижимо, и то за няколко години. Вижте как...

Не учебна програма, а държавна

Процесът по внедряване на нови технологии в образованието е възможен само когато се работи сериозно и едновременно в три посоки. Първата е да се осигури хардуер (компютри, проектори, интерактивни дъски) и интернет достъп. За да бъде процесът успешен, трябва да се разработи още специализиран софтуер и дигитално учебно съдържание. Третият ключов момент за въвеждане на технологиите в образованието е обучението на преподавателите за ползите и начините за прилагане на технологиите. Всеки един от тези компоненти е задвижващо колело в машината на модерния учебен процес. Въпреки това технологиите не бива да се възприемат извън общия контекст на образователната институция. Въвеждането им само по себе си няма да замени реформата, която е нужна в този сектор. Но те са средство, което може да промени начина, по който учат децата ни, а и начинът, по който те мислят, общуват и възприемат света.

През последните осем години в горните три направления е постигнато немалко. Подобряването на условията в училищата действително може да се отчете като постижение на предишния министър на образованието Даниел Вълчев. Те са свързани с интернет и разполагат с компютри и проектори, учителите (немалка част от тях) са снабдени с личен лаптоп и една част от тях дори вече знаят как да си служат с него. Стратегията на министерството за въвеждане на ИКТ в училищата (2005–2007) е изпълнена. Съществува и Национален център за контрол и координация на комуникациите и съдържанието, по-известен като Национална образователна мрежа (чието предназначение към момента е под въпрос), създаден е и Национален образователен портал. Иначе казано - базата вече я има, остава нейната поддръжка и осъвременяване, а и нещо доста важно - тя да започне да се използва правилно.

Погледнато отвисоко, положението с техническата инфраструктура е по-скоро добро. Средностатистически данните са обнадеждаващи, но между училищата има доста големи разлики. В някои от тях има по един кабинет, оборудван с компютри и един проектор. В други – 10 компютърни зали и още толкова проектори. В трети, дори и да има техника, тя не се използва.

Така че пътят, който трябва да изминат служителите в МОМН и по-специално дирекция Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието, не е нито кратък, нито гладък. За да бъде проходим и добре почистен в бъдеще, необходимо е бързосъздаване на добре обмислена стратегия за внедряването на ИКТ в училищата и образованието като цяло. Такава, каквато в момента липсва.

Под мишница със сканирана книжчица

Сред най-съществените минуси досега е липсата на адекватно електронно съдържание, което на базата на всички останали усилия да произведе реална добавена стойност към учебния процес. Онлайн образователният портал представлява сбор предимно от сканирани учебници и помагала и, ако все пак на него се намира полезно съдържание, то е дело на отделни учители. Иначе липсва звук, видео, анимации - неща, постижими чрез новите технологии и с огромен потенциал да задържат детското внимание. Защото, ако ученикът няма желание да прочете урока от хартиения учебник, нищо не може да гарантира, че ще се трогне от същите скучни за него неща само защото са на екрана на компютъра. "Технологиите трябва да са помощник, да илюстрират това, което говоря. За целта те не трябва да предлагат копиран учебник", смята преподавателят по математика Ирина Шаркова. Когато тя демонстрира урока на децата, те очакват нещо, което не могат да видят другаде.

Амбициите на министерството в тази посока не са малко. Скоро към "електронните учебници" в Националния образователен портал ще бъдат добавени над 1000 интерактивни уроци, които покриват учебната програма на учениците от 4 до 12 клас по точните науки. На портала znam.bg пък ученици и учители и в момента могат да получат сериозно количество енциклопедична информация, атласи и други помагала, одобрени от МОМН. Планиран е и достъп на всички ученици и учители до електронна база данни с периодични издания, както и закупуване на учебни и електронни помагала (1 - 8 клас). Съвместно с издателска къща "Труд" се разработва и концепция за виртуални (3Dfull) панорами, които ще могат да се използват в електронните помагала.

За да могат все пак учениците да влязат в интернет, компютрите им работят с базов софтуер на Microsoft. Те бяха купени на преференциални цени – около 20 долара за Windows + Office, които учителите могат да инсталират и на домашните си машини. Към момента все още не е осигурена антивирусна програма, но до края на годината това ще се промени, уверява ни Орлин Кузов, директор "ИКТ в образованието" в МОМН. Преди 2010 би трябвало да приключат и преговорите за покупка на пакети със специализиран софтуер от Adobe.

Задвижващото звено

Колкото и да е добро електронното съдържание обаче, компютрите не могат да обучават сами. Технологиите са само инструмент в образователния процес, който може и трябва да бъде воден от компетентен и отворен към промени учител, способен да събуди ученическия интерес. Съпротивата на огромна част от учителите да използват новите технологии в образователния процес е съществен проблем в процеса. Попадайки в компанията на по-възрастни представители на професията, твърде вероятно е да чуете реплики от типа на "това не е образование – показват на децата разни филмчета и картинки". Като се има предвид, че 60% от учителите ще се пенсионират след пет години, атмосферата в българските училища по отношение на новите технологии е повече от ясна. А малкото млади педагози, дръзнали да подготвят мултимедиен урок, не получават нито финансов стимул да продължат в същия дух, нито дори потупване по рамото. Малкото на брой и недостатъчно атрактивни обучения за учители също не помагат за осъвременяването на образованието.

Контрол и ясна визия

Ситуацията към момента е по-скоро обнадеждаваща, отколкото отчайваща. Общото усещане е, че хардуер (макар и не напълно достатъчен) има; интернет (с леки притеснения за догодина) също; базов софтуер е осигурен, а скоро ще има и качествено електронно съдържание. Не че в тези насоки не трябва да се работи още, но като че ли повече усилия трябва да се положат към стимулирането и допълнителното обучение на учителите, изглаждането на комуникацията между МОМН и директорите, както и приемането на обща визия за развитие на образователната система. Подчинена на принципи за модерно образование, развиващо умения за справяне с реални проблеми, логическа мисъл и съобразителност за сметка на автоматичното запаметяване и възпроизвеждане на справочна информация. Още повече че възможностите, които предлагат новите технологии, са много повече от това децата да могат да си проверяват електронната поща в училище. Доброто използване на компютри може дори да реши някои проблеми като участието в учебния процес на деца със специални нужди, необходимия постоянен контакт с родителите или подобряването на дисциплината. А остарелите учебни програми могат да придобият съвсем нов вид с помощта на актуални материали от интернет и така да заговорят езика на днешните ученици.

За свикналите с ретроградния вид на сегашната образователна система визията за модернизирането на училищата сигурно изглежда нелепа. Истината обаче е, че тя е напълно постижима. Трябват само желание и доста усилия в правилната посока.

*Алекс е измислен за целите на текста.