Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Скоро писали ли сте мотивационно писмо на сина/дъщеря си? Най-вероятно да. Обяснявали ли сте как се формира капитализираната лихва, и че 1% на месец не е равно на 12% годишно.
И какво ли още не. И със сигурност сте се чудили на какво ги учат децата в училище, особено ако сте се зарекли да не стъпвате на родителска среща, защото ви е писнало да ви искат пари за щяло и нещяло, без да обяснят защо детето хич го няма в математиката. И как така 20 години след прословутите промени българското образование се върти в кръг около това дали да има бележки за поведение, или кой да издава учебниците. Всъщност никой не се пита как да се направи така, че учениците да излизат по-добре научени и да има стандарт за това какво всъщност означава образовано дете в модерния свят.
На този фон проектът за нов Закон за училищното образование, който Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) представи преди няколко седмици, е като полъх от свеж вятър. Повечето идеи в него поне звучат модерно, изпитани са в други страни и ако се осъществят така, както е предвидено, наистина биха раздвижили образователната система.
Крачки в правилната посока са целодневното обучение, по-ранната предучилищна подготовка и ангажирането на психолози и възпитатели в образованието. Може би най-важната мярка – промяната на учебните програми, също е загатната в проекта, макар да се нуждае от прецизиране и най-вече от действия като например написването на нови учебници. Екипът на МОМН ще продължи външното оценяване на учениците след всеки образователен етап и ще въведе атестиране на директорите – мерки, които биха подобрили контрола над обучението и управлението в различните училища. За по-добра дисциплина пък "непослушните" деца ще прекопават градинки и ще се лишават от екскурзии. Макар тези мерки да са доста механични, ако се допълнят с работа на психолози и възпитатели с проблемните деца, може би атмосферата в училищата ще стане по-поносима.
Предложенията на министерството биха звучали още по-добре, ако следват обща визия за това за какво служи образователната система и какви качества и умения трябва да притежават завършилите ученици. Може би така образованието в България най-накрая ще погледне напред, вместо да живее в миналото.
Кои са основните идеи в проектозакона и какво още липсва
Ранна предучилищна подготовка
Още от тази година подготовката за училище на децата, навършили пет години, става задължителна. Те ще се обучават в предучилищни групи в детските градини и училищата, след края на които учителите ще оценяват личностното развитие и потенциала на всяко дете, както и неговата училищна готовност. Намаляването на възрастовата граница за предучилищното обучение е със сигурност стъпка в правилната посока. Именно между 5- и 7-годишна възраст у децата се изграждат важни езикови и математически основи, както и умения да общуват. Задължителната предучилищна подготовка е практика в много европейски страни, като в някои от тях децата тръгват дори по-рано на училище. Реформата би била успешна обаче само ако обхване наистина всички деца, особено и тези от малцинствата.
Основно образование до седми клас
Завършването на основното образование след седми клас също е стъпка, която отдавна трябваше да се предприеме, макар и да е твърде механична, за да даде някакъв ефект върху качеството на образованието. Рискът тук е за децата от малцинствата, повечето от които спират образованието си след основния етап (досега след осми клас). Анелия Андреева, председател на работната група в МОМН, която изготвя закона, смята, че това може да се предотврати донякъде с двустепенната гимназиална структура (предвижда се първият гимназиален етап да бъде до десети клас, а вторият да е профилиране в последните две години). "Трябва да работим за това да задържим децата още три години в училище", казва Андреева. Затова и основните училища, особено в малките градове, ще могат да се трансформират в такива с първа гимназиална степен.
Целодневна форма на обучение
Може би най-накрая ще се разделим с феномена на учене на две смени – до седми клас и в началото само по желание на родителите. "Въвеждането на целодневна форма на обучение е основното нещо в този законопроект, което ще промени доста неща в образованието", смята Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество". Според него възможностите за целодневна форма със сигурност ще дадат много инструменти за повишаване на качеството на образованието – особено за деца, които имат проблеми и имат нужда да наваксват. В големите градове обаче, и особено в най-желаните училища, масово се учи на две смени и училищната база и преподавателите не достигат за преструктурирането. Според Анелия Андреева от МОМН реформата е свързана с преразпределение на децата от пълните училища в тези, които са по-ненатоварени. За тази цел обаче по-малките училища трябва да станат по-привлекателни за нови ученици. Финансов ресурс ще е необходим и за увеличаване на броя на учителите и възпитателите. Важен момент е и намаляването на броя на учениците в една паралелка, който на някои места надхвърля 30.
Оценки на поведението и личностното развитие на учениците
Спорна част от проектозакона е въвеждането на познатите от миналото оценки на поведение. Те ще имат само три показателя – "похвално", "добро" и "нуждае се от подобрение", а в допълнение ще се пише и диагностика на личностното развитие и потенциала на всеки ученик. От една страна, усилията за ранно откриване на силните страни и проблемните области на децата са добра стъпка, защото позволяват развитието на индивидуален подход за всеки ученик. От друга обаче, поставянето на оценките за поведение като възпитателна мярка е доста спорно. "Учениците с поведенчески проблеми по-скоро имат нужда от подкрепа. Често това са деца от неблагоприятно положение, които без друго имат проблем да изкарат необходимите оценки, за да продължат образованието си. Не мисля, че върху това има нужда да се слага втори слой от порицания", коментира Боян Захариев от "Отворено общество". А и неписано правило е, че такъв тип наказания не работят именно при проблемните деца. Мярката обаче се приема положително от повечето учители. "Не знам защо въобще са ги махнали, аз съм категорично за тях, но нека не са просто поредните оценки, а например от тях да зависи кандидатстването на децата в гимназия и ВУЗ", подкрепя идеята Мими Хараланова, учител по математика и информатика в Националната природоматематическа гимназия.
Нови мерки за дисциплиниране
Скоро може би ще забелязваме по-често ученици, които прекопават местната градинка или пък превеждат малки деца през улицата. Това са част от алтернативните дисциплиниращи мерки, предвидени в новия проектозакон, наред с лишаването от екскурзии и събирането на допълнителни учебни материали след часовете. Учители приветстват идеята. Според Ирина Шаркова от Софийската математическа гимназия общественополезният труд най-малкото ще научи децата да бъдат отговорни. "В момента отношението им към саксиите с цветя е като към кошчета за боклук", обяснява тя нагледно атмосферата в училище.
Дори и тези наказания да дават някакъв краткотраен ефект обаче, в никакъв случай възпитателната дейност не може да приключва само с тях. Тук би трябвало да дойде ролята на възпитателите, психолозите и педагогическите съветници, които да обръщат всеки ден внимание на проблемните деца и да работят с тях като част от различни възпитателни програми. "Възпитанието на проблемни деца е въпрос на усилия – не може просто да им дадеш метлата и да ги изпратиш да преметат двора", е мнението на Боян Захариев. Щатните бройки за такива експерти обаче бяха съкратени от предишния кабинет след въвеждането на делегираните бюджети и в момента един психолог работи едновременно за няколко училища, което е изключително недостатъчно.
Намаляване на повтарянето на класове
Важна точка от проектозакона е и усилието да се намали повтарянето на класове. До четвърти клас то няма въобще да може да се прилага, като за учениците с проблеми ще се организира допълнително обучение през лятната ваканция. В по-горните етапи ще се дава възможност на учениците да преминат в следващ клас дори и с двойка по един предмет, ако по останалите имат общ успех най-малко 4. Макар да не се одобрява от повечето учители, ако се приложи правилно, мярката ще наложи по-активна индивидуална работа с всеки ученик с проблеми и може дори да намали отпадането от училище. "Повтарянето не е проблем на ученика. То е проблем на цялата образователна система, на педагозите, директора, естествено и на родителите", смята Боян Захариев. По думите му добрата педагогика си личи именно по ранното взимане на мерки и по справянето с всички ученици, не само с добрите.
Промяна на учебните планове
Всички мерки в закона биха били излишни, ако над тях не стои основната цел за повишаване на качеството на образованието. А тя е свързана до голяма степен с промяна на учебните планове – приоритизирането на предмети и програми, които развиват умения у децата да се справят в живота, осъвременяването на старите учебници и промяна на начина на преподаване. Идеята, залегнала в закона, е да се разтовари учебното съдържание и да се намали новия материал за сметка на затвърждаване на стария. Това обаче би дало ефект не по всички предмети и далеч не за всички групи ученици. Според някои учители децата в доста други държави са много по-напред със занятията. "Учебните планове и учебното съдържание трябва да се променят тотално, защото материалът, който се учи тук в 10 клас, е бил вече изучен в 9 клас в Румъния например", е мнението на Мими Хараланова от НПМГ.
Вместо механичното намаляване на материала си заслужава да се помисли и в посока повече практически занимания и дискусии, насърчаване на аналитичното мислене и решаването на проблеми. "В момента образованието дава кръстословичен вид знания, които само информират. Децата не са научени да поемат отговорност, да са достатъчно креативни, да общуват", смята Тодор Кондев, член на училищното настоятелство на 73 СОУ "Владислав Граматик". А и ако учебното съдържание не се осъвремени така, че да отговаря на средата, в която учениците живеят, едва ли някога ще пробуди интерес у тях.
Ирина Шаркова от СМГ отива дори крачка напред. Според нея законът трябва само да определя какво се изисква в края на всеки етап от обучението, но училищата да имат възможност да разработват сами програми и планове, по които да преподават. "Не се дава възможност училищата да имат собствена визия, да има разнообразие. А разнообразието ражда различни идеи и хора", смята Ирина Шаркова.
Държавна издръжка и за децата в частните училища
Идеята децата, които учат в частни училища, да получават същата държавна издръжка (средно около 1300 лв.) като тези в държавните и общинските предизвика бурни реакции и се стигна дотам министърът на образованието Сергей Игнатов да прогнозира, че за следващата година няма да бъдат заделени нужните 10-12 млн. лв. Според Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния родителски комитет на родители на деца в частни училища, идеята е напълно логична. "Държавата по конституция е поела ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата. Аз например съм избрала частно училище, но държавата по никакъв начин не е участвала в образованието на децата ми и не е изпълнила ангажимента си към мен като гражданин и данъкоплатец. Нито разходите за образованието на децата ми по някакъв начин са били приспадани от данъците ми, нито съм ползвала някакви данъчни облекчения." Всъщност има две решения на Комисията за защита от дискриминацията, с които е установена явна дискриминация на децата, които учат в частните училища. Това според комисията е нарушение на Хартата за правата на човека, което се третира като нарушение на правото на ЕС.
Положителен ефект от промяната би било, ако частното и държавното образование започнат реално да се конкурират и държавните училища бъдат накарани да се състезават за деца. Според учители от държавните и общинските училища обаче конкуренцията би била нелоялна, тъй като частните разполагат с много по-голям ресурс, за да направят училището си по-привлекателно.
Повече правомощия на училищните настоятелства
Нова идея в закона е и по-голямата роля на училищното настоятелство, което ще може да одобрява стратегията за развитие на училището и проекта на бюджета и да участва в атестирането на директора. Ева Борисова, член на УС на Асоциация "Родители", обаче вижда проблем в предложението. Според нея не е ясно доколко родителите въобще ще бъдат представени в настоятелствата. Не са прецизирани квотните принципи, както и механизмите, по които ще се взимат решенията. Освен това настоятелствата ще се състоят и от представители на бизнеса и общината и от дарители и ще представляват юридически лица, регистрирани като неправителствени организации. "Тези настоятелства не са заместител на един управителен орган, като например училищния съвет, с ясно дефинирано и по демократичен път избрано родителско представителство", е мнението на Ева Борисова.
4 коментара
Браво - ако всичко ова стане факт Игнатов ще влезе в историята! Струва ми се, че малцина си дават сметка колко е важно да се случи за момента най-оспорваният елемент от тази реформа - държавната издпъжка и за учениците в частните училища. Това наистина би създало реална конкуренция между държавни и частни училища и би сближило качеството на образователния продукт и резултатите в двата вида училища. В противен случай пропастта между двете, която вече се оформя, ще стане бездна. Също като в САЩ или Англия, където да дадеш детето си в държавно училище е равносилно да го обречеш на декласация и невъзможност за понататъшно развитие, а пък частните училища, където образованието е наистина много добро, са толкова скъпи, че голяма част от средната класа се подлага на лишения, за да може да плаща таксите и да не обрича децата си. Така че - предоставянето на финансиране за частните училища е в интерес на цялата ни образователна система!
Има тук-там спорни - и оспорвани - неща в проекта, но наистина в общи черти е крачка напред, дай Боже да стане!
Комплименти за автора на статията
Откакво плащам за образованието на децата си се чудя къде е държавата по отношение на моите деца, които са неини граждани. Защо държавата може да задължи децата какво да учат, но да не им дава това, което се полага за този труд. Образователната ни система се нуждае не от реформа, а от коренна промяна, ако искаме да направим така, че децата ни да растат адекватни на случаващото се през 21 век.
Децата в частните училища са българчета и държавата не може да се отказва от тях. А колкото по-качествено е образованието ни, толкова по-добре ще сме всички. Успех в промените в образованието!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.