Влез в час

2.89. Толкова беше средният успех по български език на учениците от софийската професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника на първите матури преди две години. За сравнение - най-доброто училище (Американският колеж) беше с резултат 5.80, а средният по предмета за цялата страна беше между 4.25 и 4.50. Огромната дупка между качеството на образованието в различните видове училища се увеличава с всяка година заедно с безсилието на администрацията и обществото да променят ситуацията.

А изход има и той минава през по-добре обучени учители, които са достатъчно амбициозни и мотивирани да разберат проблемите на всяко дете, да му помогнат да повярва в себе си и да му представят учебния материал по начин, който да събуди любопитството му. На тези учители не им е нужна нито модерна техника, нито повече часове по предмета. Стигат само малко въображение и желание наистина да научиш децата на нещо.

Задачата да намери и подготви такива хора са си поставили от "Заедно в час" - неправителствена организация от международната група Teach for all. През следващата учебна година 30 нови учители ще се включат към преподавателските колективи, за да работят заедно за по-високо качество на образованието. Финансирането е два милиона долара за три години и се осигурява от фондация "Америка за България".

"Учителите трябва да поставят достатъчно високи реалистични цели за учениците, да не се задоволяват със среден резултат, а постепенно да повишават изискванията си и да се стремят учениците реално да ги постигат", обяснява Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". Тя е абсолвент на Харвардския университет и учредител на още един успешен проект - фондация "Стъпка за България", която организира обучения по умения за самостоятелен живот и професионална подготовка на деца, лишени от родителски грижи. Според Пеева ключовият фактор е учителят да вникне в индивидуалната ситуация на детето и да разбере по какъв начин да го мотивира да се развива.

Резултатът от различното предаване на урока е не само че учениците стигат сами до отговора, но и фактът, че осъзнават на какво са способни. И учат един от друг, а не само от учителя, който традиционно рецитира пред тях сложни дефиниции от учебника. Всъщност днес не е толкова трудно да се информираш за нещо - достатъчно е само да си включиш компютъра. Трудната част е да се научиш да мислиш и да задаваш правилните въпроси, за да стигне до тази информация.

"Заедно в час" започват проекта си за начало в тези райони в България, където според матурите и международни външни оценки качеството на образованието е под средното ниво. Екипът на фондацията вече е обиколил няколко училища и споделя, че нужда от още учители, които да работят индивидуално с всяко дете и да развиват способностите му, има навсякъде. "Не видяхме учители и програми, които стимулират децата да развиват социални и лидерски умения, като например да работят в група или да откриват сами отговори", смята Евгения Пеева. Все пак има и класни стаи, в които преподавателите успяват да задържат вниманието на децата - защото имат авторитет, вникнали са в индивидуалните потребности на своите ученици и преподават нетрадиционно.

Всеки може

"За нас основно кредо е, че всяко дете има потенциал и възможности да се развива." Така Евгения Пеева отговаря на скептицизма на някои учители, че има "проблемни" деца, с които никой не може да се справи. Важното според нея е учителите да са убедени, че възможностите на децата не се различават заради социално-икономически, етнически и други показатели и да търсят подходящия начин, който да включи ученика в учебния процес и да го мотивира да учи и да успява.

Тази рецепта вече е дала резултати в САЩ, където "Teach for America" съществува вече 20 години. "Учителите влизат в класната стая с убеждението, че учениците имат неограничен потенциал и че всеки от тях може да учи, да се развива и да постигне успех, независимо от каква среда идва", разказва Ребека Хелмър, която започва да работи за каузата като част от екипа на Teach for America, след това се присъединява към международната мрежа Teach for all и в момента е регионален мениджър за България. Според нея доверието, което учителите вдъхват, променя начина, по който учениците възприемат себе си и училището като цяло. И в крайна сметка променя и мотивацията и способността на децата да учат. За да накара децата да повярват в себе си обаче, учителят трябва да бъде лидер - да може да поставя високи цели, да кара учениците да работят, за да ги постигнат, да знае какво ги мотивира.

"Когато влязох за първи път в клас, много от 15-годишните ми ученици бяха на нивото на 7-годишни по четене, не знаеха как да използват карта, не познаваха ключови исторически събития", спомня си Дерин Кър, който като учител на Teach for America е преподавал история и английски на гимназисти в Бронкс, Ню Йорк. "Някои биха казали, че тези деца не успяват, защото са бедни или имат трудно семейството, но аз знаех, че това не е вярно и всяко едно от тях има потенциал да учи", разказва той. Тогава Кър започва да изгражда вяра у децата, че имат достатъчно способности и ги мотивира да искат да учат. За една година най-изостаналият клас успява да вземе материал за две години. Останалото става лесно - веднъж видели, че могат да постигнат една цел, учениците стават още по-мотивирани да продължат напред. 

Всъщност част от реформата в образованието в САЩ идва именно от хора, които са минали през Teach for America. Като например Мишел Рии, която отговаря за образованието във Вашингтон и която през последните няколко години успя да отлепи американската столица от последното място по ниво на образователните стандарти в САЩ. Не обаче без жертви - училищата със слаби резултати бяха закрити, а много учители - уволнени за лоша работа. Реформата на Рии обаче е пример как промяна може да се случи не с финансови инвестиции (a.k.a. традиционното оправдание в България за липсата на напредък), а с хора с идеи и желание да действат.

За учителя с любов

Ако бъде успешна, програмата има шанс дори да подобри имиджа на учителската професия в обществото. Защото освен финансовия фактор липсата на уважение и признание към учителите е една от основните причини кандидатите за преподаватели да са все по-малко и все по-демотивирани. "В днешно време в България има като че ли някакво възприятие, че човек ходи на училище, за да добие някакви формални оценки и да продължи в следващата степен", смята Евгения Пеева. А учителят, от една страна, се явява в ролята на звероукротител, а от друга, на някой, който е отговорен за това, че е написал 4 вместо 5 и половина.

"Проектът има потенциал да вдигне престижа на учителите в обществото, който е доста пострадал напоследък от честото публично говорене за това, че учителите не са добри", смята Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество". Според него по този начин младите хора, насочили се към престижни професии ще покажат, че има смисъл да бъдеш учител, защото това е сфера на висока компетентност, където се научават важни неща.