Тази скъпа, скъпа бюрокрация
По-добрите процедури пестят пари и на гражданите, и на администрацията
Петър Ганев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Чакане по опашки, размотаване по гишета и заплащането на глупави такси за безсмислени услуги... Това е опитът на всеки, решил да напазарува онлайн отвъд океана. Цялата бюрокрация по освобождаването на пощенските пратки в митниците си има своята цена - във време, пари и нерви. И ако вредата от последните трудно се оценява, времето и парите си имат своята стойност.
Затова и задачата, на която търсим решение, е колко ни струва административният произвол, съпътстващ една толкова дребна процедура като получаването на пощенска пратка от чужбина от физическо лице. И дали той оправдава приходите, които държавата се опитва да събере от тях.
Разглеждаме два случая – първият е на Еленко Еленков (мениждър интернет проекти в "Икономедиа"**) с митницата на ул. "Веслец" 84, а вторият, на Светла Костадинова (изпълнителен директор на ИПИ), е с митницата на летище София. Историите им бяха отразени в медиите, а коментарите покрай тях показаха, че премеждията им не са въпрос на лош късмет. Те са показателни за начина, по който работят институциите с всеки свой клиент.
Случаят на Еленко звучи наистина фрапантно – налага му се да се срещне (и да си говори) с цели 14 души (с някои дори по два пъти) и да престои около 4 часа на митницата, за да получи стоката си. При Светла процедурата е "по-лека" и тя се среща с "едва" 8 души, което й отнема 3 часа и половина да си освободи пратката. Към всичко това се прибавя и загубата на време по пътя, което е средно около час (отиване и връщане). Казано по-просто, освобождаването на стока от митниците на практика ви гарантира
загубата на поне половин работен ден
Пропиляното в тромави и безсмислени процедури време води до загуба на доход. Сумарно за двамата това са около 40 лв. Към тях добавяме и разходите за път, както и за заплащането на митническите и пощенски такси - за попълването на митническата декларация, копирните услуги, такса "ценности", банкова такса и т.н.
Крайните изчисления показват, че освобождаването на пратка от чужбина на митниците (без да броим мито и ДДС) ни струва около 45 лева. Ако трябва да направим сравнение - таксата за "пълно митническо обслужване с митническа декларация" за външни клиенти на "Български пощи" е 50 лева.
Разбира се, "Български пощи" биха се справили чувствително по-бързо от случайния клиент, така че по-голяма част от тази такса да остане при тях под формата на печалба от предоставяне на услугата.
Тези 45 лева са отишли на вятъра. Нашите изчисления (на база данни, предоставени ни от Агенция "Митници") са, че годишно през Митница Софийска (тази до Централна гара) минават около 4 хил. Еленковци, докато през митницата на летището минават около 2500 Светли (приемаме, че всички са преживели техните случаи). Така общият годишен разход на гражданите (отново без дължимите ДДС и мито) на двете митници е приблизително 182 хил. лв. на Централна гара и 107 хил. лв. на летището. Общо – 289 хил. лв.
Въпрос на организация
Досега пресмятахме загубите за хората. При такава процедура има разходи и за отсрещната страна – администрацията. Изхождайки от същата логика, за сметката използваме нивото на заплащане в обществения сектор и загубеното време на държавните служители, за да обслужат всеки клиент (кумулативното време на всички участвали служители). Тук историите на Еленко и на Светла вече се различават чувствително. Докато при Еленко почти постоянно е имало служител на митниците или на пощите (не забравяйте, че той се е срещнал и говорил с цели 14 души), то при Светла по-голяма част от времето е отишло между гишетата и по опашки. Изчисленията ни показват, че кумулативното изгубено време на служители на администрацията за освобождаването на една пратка на Централна гара е три часа, докато на летището е "едва" един час. Това се обяснява и от "усложненията" при пратката на Еленко.
Така разходът на администрацията (единствено от изгубено време) за освобождаването на една пратка от митницата е 16 лв. на Централна гара и 5 лева на летището. Дори и да приемем крайно оптимистичния вариант, при който държавните служители имат някакви други задължения, като обслужването на въпросните клиенти е само част от тях, общо годишният разход (отново при същите бройки клиенти на двете места) е 63 хил. лв. на Централна гара и 13 хил. лв. на летището. Така сметката за двете митници става 76 хил. лв.
Стигаме до финалните изчисления. Общият разход за хората и за администрация на двете места само заради тази тромава процедура на година (2010 г.) е 365 хил. лв. Още по-притеснителен е фактът, че за митницата на Централна гара (за която разполагаме с по-детайлни данни) разходите на хората и на администрацията от загубено време и безсмислени такси са 245 хил. лв. Това е повече от очакваните приходи от ДДС и мита за този тип пратки (около 220 хил. лв. за 2010 г.).
Нека сега разгледаме
Идеалния начин
за получаване на една пратка. Той би изглеждал така – отиване в митницата (още по-добре пратката да се доставя до вкъщи), там работата е на едно-единствено гише и трае максимум 10 мин., като не се заплащат никакви странични такси (дори и за самата митническа декларация). Дължат се само мито и ДДС. Така разходите за освобождаването на пратка на един човек ще паднат под 10 лева. Те ще са с 35 лв. по-малко в сравнение с тромавата процедура, описана по-горе. Така общите загуби на всички получатели на пощенски пратки ще паднат на 52 хил. лв. Администрацията също ще оптимизира своите харчове на едва 7 хил. лв. Така само от промяната на една бюрократична процедура хората и администрацията могат да си спестят общо 306 хил. лв.
Тези изчисления показват как една съвсем дребна процедура може да усложни живота на много хора и да нанесе вреди върху икономиката като цяло. Спомнете си с колко такива бюрократични изисквания сте се сблъсквали в различните институции. Колко често се налага на гражданите да си взаимодействат с администрацията – било за издаването на лична карта, шофьорска книжка, свидетелство за съдимост, плащане на данъци и т.н. Още по-големи обаче са загубите на фирмите, като се има предвид, че на тях им се налага да влизат в контакт с администрацията почти ежедневно. Имаме ли основание да мислим, че при другите процедури и при бизнеса нещата са по-добре подредени?! Едва ли…
*Петър Ганев е икономист в Института за пазарна икономика
**Компанията, която издава вестниците "Капитал" и "Дневник"
12 коментара
Нека да кажем и за други такива парадокси:
1. Ако изчакаш една 4-часова опашка на Оборище 44 в София, може да си платиш таксата смет на фирмата на база брой декарирани съдове, вместо на база данъчна оценка. Разликата е 1,5 до 15 пъти надолу. Първия път пратих препоръчано писмо като за НАП. Не ми го зачетоха. Казаха ми буквално, че тази опашка на едно единствено гише е точно с тази цел, за да не се изхитрят всички да плащат по-евтино. Ще спечелят само тези от благината, които могат да издържат 4 часа на крака, в задушен тесен коридор. Без да ходят до тоалетна, защото такава няма в сградата
2. Ако не пуснеш месечна справка-декларация по ДДС, следва "милиционерски данък" 500 лева глоба. А какво пречи да се приеме, че декларацията е нулева?
3. Имаш ателие с 1 чирак на щат. Плащаш му осигуровки и ДОД със 7 различни платежни нареждания, но все към НАП. Сумите се различават само за родени преди 1959 г. и след. Какво пречи, да има 1 платежно и оттам да се разпределят пропорционално?
4. Имаш ателие с 1 чирак на щат. Плащаш му осигуровките всеки месец. Първо пускаш декларация 1 до 10-то число, която е една и съща. Какво пречи, при непрекратен или непроменен договор (което също се регистрира) да си тече автоматично?
5. Плащаш споменатите 7 осигуровки и тогава пускаш декларация 6, че си ги платил. Иначе не се броят за платени. Все едно да си платя месечната сметка на Глобул, но Голбул да ме вика допълниелн да си подам декларация за плащането.
Примери още много.
http://yphalachev.blogspot.com/2009/12/blog-post_0
Най-трудният момент за всяко правителство обаче е преодоляването на вътрешния отпор сред чиновниците, на който неизбежно се натъква всеки опит за реформа на администрацията, защото държавните служители се оказват част от електората на управляващите(или поне така се надяват те самите). За България, оптимизирането на броя на чиновниците и на структурата на администрацията не е така лесно постижимо, а основните пречки идват от наследени от миналото практики като политически назначения в администрацията,клиентели
Ами проблемите на бизнеса?
В България разрешително за строеж се издава за 180 дни, а в Сингапур за 30 дни.
Всичко което се прави е недомислено защото "експертите" не се допитват до бизнеса и гражданите. Ако има такова допитване то някаква "извдка от тесен семеен кръг"
1. Да разгледаме проверката на валидността на Европейски ДДС номер
http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/vieshome
- Ако се проверява БГ ДДС номер, тогава се показва цялата информация за Фирмата. Име на фирма и Адрес на регистрация.
- Защо когато се проверяват ДДС номера от Англия и Германия, единствената предоставена информация е че номера е Валиден. Ако се проверява на немски сървър валоднстта на немски ддс номер, тогава трябва да въведете вашите данни и те се предоставят на фирмата която "проверявате".
2. Електронният ни регистър - единственото му хубаво нещо е уволнението на бившата шефка. Това творенеи се изгаври със закона за лични днни ....
и какво ли още не. Тръгна със закъснение, глоби не се наложиха.
Почти цяла година работипо зле и от кандидат релийз на бета версия....
http://www.youtube.com/watch?v=mqvJ-Tuiz6I
- Хубаво е да я има тази информация достъпна и безплатна, но не и под начина под който се поднася.
- Този който проверява информацията трябва да е различим, ако ще да става с електронен попис. Фирмата трябва да може да изисква справки кой е разглеждал записите за тяхните регистри ако се наложи. Измамници бол, за момента те са улеснени.
За две години нищо значимо не се случи с този регистър, безочието на шефовете му и нихилизма на тогавашните управници е видим и днес. Натиска указван от бизнес камарата остана глас в пустиня
Изчислете и незаконните 4 лева, които БГ пощи събират в София за пратки, идващи от ЕС (за представяне пред митница?!?).
Тук всяка пратка, която тежи повече от 2 кг. се получава в Разменна пощенска станция при митницата (а не в районната поща) и то след като се плати въпросната такса.
Придвижването с пратка над 2 килограма е доста сложно с градския транспорт :). Та ако сметнем парите за транспорт + таксата + загубата на половин работен ден... и всичко това без някакво законово основание или смислено обяснение от страна на пощите!
Информирайте се за този проблем на: http://www.facebook.com/?ref=home#/group.php?gid=2
тук на балканите и по-точно в бг има странната българска ценност: чиновника не е виновен, защото е събрал необходимите документи
ето по тази логика нищо не става на едно гише, защото ще има съмнения, дори корупция.. затова дори да съществува елементарна възможност за електронно или намалено административно обслужване, то подсъзнателно автоматично се отхвърля.
така никой неможе да си представи че може да изкара една година от живота си без да се среща с чиновници или без да попълни поне една бланка и да я подаде някъде за нещо си, дето не се знае защо се изисква
всъщност от 1887г. все етака.. не е от вчера проблема
В повечето случаи причините за мудността не са само политически.Прав е Паркинсън - бюрокрацията изяжда общественото доверие.А в България чиновниците се чувстват недосегаеми. Правилници,рзпоредби,указа
Защо забравяте КАТ,необходимо ли е да регистрирам автомобила си в окръжен град ,като това може да се направи и в местното подразделение ?Защо да губим време и пари за ненужни пътувания и чакане пред гишетата на КАТ?
Изчетох всички мнения. Като търговец (ЮЛ) използвам доста често ПОС-терминали, е-банкиране и т.н. Платежно почти не попълвам - само вносни бележки. Останалото са електронни шаблони. Но това е създадено от бизнеса, не от администрацията - улеснява много. Колкото до НАП, НОИ, ГДД, ТДД, Митници, КАТ и т.н. - не съм съгласен с всичките глупости (декларация 1 и 6, декларация 3, 7 платежни за данъци и осигуровки) бележка тук, опашка там... Търгувам с автомобили. На 1 внесен от САЩ при желанието ми и възможността да заплата няколко десетки хиляди левове митни сборове (преди години, сега няма да се прецакам така) седях 4 ДЕНОНОЩИЯ на столична митница, щото ония си мислят, че кой знае какво правя (сигурно бях единствения, който разнасяше пари кеш и искаше да ги хвърли в държавната хазна или бездна). В КАТ - тук подписче, там бележциа, тук печатче, там пълномощненце, сутрешна почивчица, обедна почивчица, снимай Х копия от всичко еееей там отсреща (където после връщат обратно, ама не в хазната), застраховчица при наште хора, върни се да видиш номера на ремаркето на автовоза, който ти е докарал колата, на каналите ако те вкара някой ще е срещу 30-ина лева, иначе няма ред, на симпатии е всичко, за номерче - толкова, за чакане - толкова, за монтажче (вече платено при поредното плащане и размотаване с едни чаршафи от платежни и вносни бележки) пак оставяш и като излезеш след 5-6 часа най-малко искаш да не ти се е случвало.
А в ЕС - внасяш от САЩ - плащаш при внос, иначе не освобождават стоката. При реекспорт пак е така, само че трябва да излезе от въпросната държава с транзитни документи. Регистрацията на автомобил става за около 15-20 мин с изготвянето на табели и пр. Е? Надявам се някой мозък да чете и да се самосезира, щото накрая никой няма да ходи, да се реди, да си плаща и ще се стигне до необратим процес, много по-вреден за всички ни.
Факт е че в България никой не се стреми да оптимизира и да прави по-добро, интуитивно и удобно каквото и да било, а по-притеснително е че на хората им е добре така, уж вършат някаква работа, получават едни пари и всичко си върви по старому. Така е от рекламната индустрия до митниците. Просто хората не се опитват да мислят и да си улесняват живота сами, камо ли да се опитват като граждани да променят системата за тяхно удобство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.