Къде зимуват октоподите

Имотите на четиримата се намират в жилищен комплекс от затворен тип в столичния квартал "Кръстова вада". Своеобразният дрийм тийм се попълва от Антон Петров-Хамстера. Той беше сред задържаните от групата за отвличания "Наглите". Петров живее на съседната улица в същия комплекс. Именно това жилище беше претърсено миналата седмица при операцията "Октопод", когато се оказа, че в него са само жена му и малкото им дете. Самият Хамстер се предаде доброволно два дни по-късно, а в четвъртък вечер беше освободен под парична гаранция.

Къщите на Алексей Петров, Никола Филчев, ректора на УНСС и Филко Славов гледат срещу бившия ресторант "Златният телец" (сега името му е сменено). В него навремето често се срещали Алексей Петров и Хамстера. "Виждала съм го с Алексей Петров. Те ходеха да обядват в ресторанта. Алексей не крие, че те се познават", заяви пред вестника жена, чието име ще запазим в тайна от съображения за сигурност. В ресторант "Златният телец" дълги години управител е бил друг от арестуваните в операция "Октопод" - Момчил Кръстев. Той също е бивша барета от Враня. Източник на "Капитал" разказва, че ресторантът се е използвал за конфиденциални вечеринки на Алексей Петров, Филчев и Славов.

Имотите на петимата граничат с бившата спортна база на "Левски Спартак". Легендата гласи, че Алексей Петров и Филко Славов избрали парцела в съседство с нея, за да строят

Жилищен комплекс за бивши барети

Там все още се намират тенис кортове, на които са тренирали някогашните състезатели на "Левски Спартак". Едно време земите под комплекса са били държавни, но през 90-те стават частни.  

Върху площ от 60 дка инвеститорът ЕТ "Румен Вътков II" започва изграждането на един от първите жилищни комплекси от затворен тип в София, наречен "Перлите". Комплексът включва 40 еднофамилни редови къщи и девет блокчета с апартаменти. "Земята беше частна, собственост на Владимир Златин. Поетапно той ни прехвърляше части от нея срещу обезщетения с готови имоти", обясни Людмила Нанчева, икономически и търговски директор на ЕТ " Румен Вътков II".  Строителството започва през далечната 1996 г. Повечето от сделките обаче са от 2001 г. Едни от първите новодомци са Никола Филчев и Алексей Петров.

Проверка на "Капитал" в имотния регистър показа, че строителната фирма е придобила парцели за бъдещия комплес и от Алексей Петров. Част от тях били съвместна собственост и с Валентин Шотев, бизнесмен и бивш съдружник на Алексей Петров. За Шотев се знае, че е бил последният комсомолски секретар на Второ главно управление на Държавна сигурност. Твърди се, че именно Шотев е уредил бившата барета да влезе във владение на плувния комплекс "Спартак" в началото на 90-те години, който също е собственост на МВР.

Алексей Петров и Валентин Шотев успяват да придобият част от терените в средата на 90-те. След това обаче се скарват жестоко. Имуществените спорове между тях прерастват в заплахи за убийство. Шотев заявява пред полицията и НСБОП, че на 4 септември 2000 г. в ресторант "Златният телец" Петров се е заканил да го убие, изричайки фразите: "Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа." Заведено е дело, но обвиненията не се доказват. Решението на съда е, че Шотев и съпругата му умишлено са набедили Алексей Петров. Малко по-късно Шотев беше един от разпитваните след неуспешния опит за убийство на Алексей Петров пред басейна "Спартак" през август 2002 г., при който той беше ранен.

Имотите са на името на майки и любовници

Еднофамилните къщи са на три етажа. На първия има хол и кухня. Следват два етажа със спални, които са свързани с вътрешна стълба. Всички те разполагат с малък двор, скрит зад висока ограда.

Къщите са плащани с пари в брой. "Тогава банките не даваха кредити. Плащането беше в долари. Продавахме ги в недовършен вид", спомни си Людмила Нанчева. Тя не можа да си спомни какви са били цените на имотите, но заяви, че са били значително по-ниски от сегашните пазарни цени. "Имайте предвид, този беше първият затворен комплекс, около него още бяха голи поляни", каза тя.

Проверката на "Капитал" показа, че само Филко Славов е купил имотите си на свое име. Останалите изброени са на роднини и близки. Жилището на Алексей Петров например се води на името на Ива Павлова, негова дългогодишна приятелка, с която живее на семейни начала. Двамата имат и дъщеря.

Къщата на Никола Филчев е регистрирана на името на майка му. "Беше една възрастна жена, която дойде при мен с адвокат. Тогава имаше проблем с парите. Спомням си, че ги чакахме известно време да дойдат от Щатите", спомни си Нанчева. (Братът на Никола Филчев, Ангел, живее в САЩ, където се занимава с търговия с антични монети и други произведения на изкуството – бел.ред.).

Ректорът на УНСС Борислав Борисов също е записал имота си на името на 82-годишната си майка. "Първо ми предложиха да купя една друга къща, обаче беше северен апартамент. Само една таванска стая гледаше на юг. След това някой се е отказал и ми казаха, че този апартамент е свободен и аз го взех", разказа той пред "Капитал". Цената на жилището в груб строеж била 55 хил. лева. Борисов заяви, че той никога не е живял в къщата, а през всичките години след купуването й тя е стояла необитаема. Имотът бил обявен за отдаване под наем. Последно от него се интересувал новият посланик на Казахстан, но се отказал.

"Имам уговорка с тях, ако тръгна да го продавам, да ги питам първо тях. Защото те не искат да дойдат за съседи кой да е", добави ректорът.

Частната улица "Арарат"

Улицата, на която живее компанията, се казва "Арарат". Оказа се, че тя е частна. Влиза се през бариера, до която има пътен знак "Влизането забранено", а табела известява: "Частна собственост." На стотина метра по-навътре има караулка. В нея постоянно стоят охранители.

"Частна улица - няма такова понятие, улицата по всички норми и закони в България е публична собственост, общинска или държавна, тъй като улицата е мястото, през което трябва да преминат инфраструктурните мрежи, които осигуряват публичните услуги - водоснабдяване, електроснабдяване, телефони, достъп до имота", коментира пред bTV главният архитект Петър Диков. Улиците де юре наистина са частни, но де факто водят към други имоти като част от градоустройствения план и затова не могат да бъдат преграждани с бариери.

По принцип Диков е прав - всички улици би трябвало да са публична общинска собственост. Столичната община е длъжна да ги отчужди, но процедурите се точат с години, тъй като кметството няма пари в бюджета за това. Това е причината улицата да се води частна собственост. Фирмата на Румен Вътков е плащала доскоро и уличното осветление на "Арарат". От началото на кризата обаче тя е спряла да плаща за тока и собствениците са го закачали към къщите си.