Мутациите на "Лев инс"

Още в началото на мандата на кабинета "Костов" беше прокламирана война с групировките. Едно от основните й проявления беше изискването застрахователите да бъдат лицензирани. До март 1998 г. те трябваше да успеят да наберат капитал от 3 млрд. стари лева (3 млн. лв. след деноминацията) за общо застраховане и да докажат произхода на капитала. Това успява да отсее част от силовите застрахователи, въпреки че те прилагат различни хватки, за да прикрият връзките с миналото си. "Спартак" се преражда в "Левски Спартак", седалището се мести в Плевен, а разпръснатата собственост се концентрира в част от дотогавашните акционери. Сред тях не е Алексей Петров, който излиза и от управата на дружеството. Според източници на "Капитал" промяната на собствеността не протича много миролюбиво, като някои от акционерите са се разделили с дела си не по своя воля.

Безценният лиценз

Прикриването на следите не свършва дотук и в края на 1998 г. собствеността е прехвърлена на две израелски компании - Yaad Pirzul 1984 и Rahiti Meir Classic, които придобиват по 50%. По документи те се занимават с търговия с мебели и нямат опит в застраховането. Въпреки че първоначално органът, отговорен за лицензите - Националният съвет по застраховането, разрешава на израелските инвеститори да купят дял, няколко месеца по късно, на 23 декември 1998 г., той отказва лиценз на "Левски Спартак". Мотивът е, че макар двете компании да разполагат с оборотни средства за заплащане на акциите, част от тях са заемни и не може да се докаже произходът на собствеността. Според източници конците в тогавашния съвет по застраховането са се дърпали от вътрешния министър Богомил Бонев, който е бил против лицензирането на "Левски Спартак". За кратко "Левски Спартак" дори обмисля доброволна ликвидация, но нещата се променят, след като Бонев е сменен от Емануил Йорданов. Както се разбра от показанията на Алексей Петров, той е станал агент под прикритие именно по времето на министър Йорданов. Една година по-късно, в началото на 2000 г., лицензът е даден и "Левски Спартак" възобновява дейността си.

Именно тази една година обаче се оказва достатъчно дълга и скъпа, за да коства на държавата близо 9 млн. лв. Донякъде парадоксално, но докато тече акцията на МВР и прокуратурата обвинява Алексей Петров в укриване на данъци, самото правителство се превръща в негов длъжник. На 12 феврури 2010 г. Върховния касационен съд потвърди решенията на по-долните съдилища, с които "Лев инс" осъжда Министерския съвет за пропуснати ползи около неиздаването на лиценза. Искът е подаден през 2003 г., като застрахователната компания се позовава на това, че когато е разрешено на израелските компании да придобият участие, държавните органи не са имали съмнения за техните средства, а после при издаването на лиценза са се усъмнили. Министерският съвет, подпомаган от Комисията за финансов надзор, обжалва, като предлага и независима експертиза. Тя сочи, че израелските фирми дори не са представили истински финансови документи и реални отчети. Общата сума на обезщетението с лихвите и разходите по делото вече е набъбнала до 8.86 млн. лв., а решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Алексей Петров и израелците

По всичко личи, че все пак държавата е имала основание да се съмнява в произхода на капитала и реалната собственост. Макар през 1998 г. трудно да се намират преки връзки между Алексей Петров и двете израелски компании, сега всички връзки сочат към него. Или поне към приятелката му Ива Павлова, която от 2001 г. е в надзорния съвет на застрахователната компания. Ива Павлова е едноличен собственик на един от акционерите в "Лев инс" - застрахователния брокер АС БГ. Тя купува дружеството от израелеца Аврам Бенун в края на 2006 г. заедно с дела му от близо 15% в "Лев инс" за 364 хил. лв. - цена, която говори по-скоро за формално прехвърляне на собствеността. За справка - половин година по-късно американският фонд Julius Baer International Equity Fund придобива три пъти по малък пакет - 5.3%, от "Лев инс" за 35 млн. лева. В момента в потрфейла на фонда инвестицията е оценена на 4.6 млн. долара.

Фондът, който сега вече се нарича Artio, влиза малко преди обявеното от "Лев инс" намерение да качи акциите си за търговия на Българската фондова борса, което така и не се случва. Не е ясно дали това е отрязало пътят им към изход от инвестицията. От фонда не отговориха на въпросите на "Капитал". През годините "Лев инс" привличаше и други инвеститори, но партньорствата им не траеха особено дълго. През 2003 г. застрахователната компания разменя по 10% от акциите си с Токуда банк. Едно от ярките сътрудничества е сключването през 2006 г. на групова застраховка "Професионална отговорност" в комбинация с преференциални кредити на всички 34 хиляди членове на Българския лекарски съюз. Следващата година обаче "Лев корпорация" изкупува дела на банката. За кратко дял в застрахователя има и фонд на американския инвеститор Джийн Филипс (известен в България с инвестициите си в столичния хотел Radisson и в CabelTel). Делът му обаче също е изкупен от "Лев корпорация".

В момента "Лев инс" е 90% контролирана от Ива Павлова (вижте графиката). Като големи акционери все още се водят двете израелски дружества. Yaad Pirzul 1984 се управлява от израелеца Яков Вайнингер, но той е дал генерално пълномощно на българската адвокатка Таня Мончева-Памукчиева, което й дава право да се разпорежда както намери добре с акциите, включително и да ги продава на каквато цена прецени. А адвокатката на свой ред е дала аналогично пълномощно на Ива Павлова. Управителят на Rahiti Meir Classic Меир Овадия пък директно е дал пълномощно на Ива Павлова. Рядко някой истински собственик има чак такова доверие на партньорите си, като обикновено се упълномощава някой за конкретно действие или събрание.

Наваксване

"Левски Спартак", изглежда, бързо наваксва пропуснатите ползи и трупа пазарен дял. През 2009 г. вече е на трето място по обем на записаните премии сред компаниите в сектора на общото застраховане. Към края на ноември 2009 г. последното превъплъщение на дружеството - "Лев инс", е реализирало 29.5% годишен ръст на премийния приход до 138.5 млн. лв. и има пазарен дял от 10.8%. Към края на третото тримесечие печалбата е в размер на 2.9 млн. лв. при отчетени 13.8 млн. лв. година по-рано.

Основният бизнес на "Лев инс" е автомобилното застраховане, което заема над 85% от портфейла й, а две трети от полиците са по задължителната "Гражданска отговорност". Компанията постоянно увеличава дела си по тази застраховка и към ноември той е 22.4%. За разлика от конкурентите си обаче "Лев инс" не отчита загуби по полицата и именно в това до голяма степен се крие стремглавият растеж на компанията.

Застрахователни брокери коментират, че "Лев инс" привлича клиенти с ниски цени на полиците и високи отстъпки за брокерите, които достигат до 30%. Тази стратегия не е приложима за всички, тъй като, ако приходите не стигат да се покриват щетите, резултатът ще е загуба. Уловката обаче тук е, че щетите са доста по-малко, а и самата компания доста по-трудно ги признава.

Важна роля в разместването на пазарните дялове, особено в сегмента автокаско, имат големите застрахователни брокери. Като цяло през последните години те избягваха да работят с "Лев инс". Напоследък обаче, за да отделят реални резерви за плащания при бъдещи събития, повечето компании със западни собственици увеличиха чувствително премиите. Част от брокерите започнаха да изневеряват на принципа, който препоръчват на клиентите си - "плати по-скъпо, но бъди сигурен, че каквото и да ти се случи, ще получиш обезщетение". Затова напоследък пазарните дялове в каско сегмента се разместват драстично.

Какво следва

Как операция "Октопод" ще се отрази на перспективите пред "Лев инс" е трудно да се прогнозира. В момента все още в централния офис никой не вдига телефоните. Според официално разпространената от компанията информация обслужването на клиенти продължава в другите офиси. Застрахователни брокери разказаха през "Капитал", че са получили обаждане от Ива Павлова. Тя им обяснила, че всичко е наред, полицейската операция е предварително договорена с правителството и ги поощрила да продължават да продават застраховки. В четвъртък вечерта част от директорите в дружеството бяха освободени от ареста.

Теоретично обаче оттук нататък всичко може да се случи. Ако прокуратурата докаже престъпна дейност на Алексей Петров и докаже, че той е реалният собственик на "Лев инс", акциите, контролирани от Ива Павлова, биха могли да бъдат отнети в полза на държавата. Или пък при провал на делото застрахователната компания отново да заведе иск срещу България - подобен на този, който спечели наскоро.