Ако Гърция беше в Централна Европа...
Икономическата криза не възроди идеята за солидарност в ЕС
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Нека не се заблуждаваме – ако Гърция беше част от Централна Европа, гръцката криза никога нямаше да се случи. Първо, Германия и Франция никога нямаше да позволят на една страна, известна със слабата си икономика, със съмнителните си политически нрави и с гениалната си изобретателност в счетоводството, да се присъедини към единната валута. Второ, ако по щастливо стечение на обстоятелствата или просто по недоглеждане една централноевропейска Гърция все пак се озовеше в еврозоната, то Брюксел щеше да следи изкъсо финансите на Атина.
Но Гърция не е централноевропейска държава. Докато Европейската комисия водеше кръстоносен поход срещу корупцията в страните от Ялтенския клуб, държавите от Средиземноморския клуб се радваха на привилегията да бъдат третирани като добри европейци и без всъщност да са добри европейци.
Представете си премиерът на България или на Румъния да контролира 80% от националните медии в страната си и да има навика да отмаря, като забавлява проститутки. Или пък унгарският премиер - напук на всички препоръки на Брюксел - да заяви, че няма да замрази заплатите в публичния сектор въпреки жестоката икономическа криза. Трудно е дори да си представим какъв вой би последвал. Но онова, което е възмутително за Брюксел в София или Будапеща, е само притеснително, когато става дума за Рим или Мадрид. Мнозина в Европа не одобряват схващането за свобода на медиите на италианския премиер Силвио Берлускони, но немското и френското правителство предпочитат просто да си мълчат по въпроса. Мнозина се плашат от икономическата политика на испанското правителство, но никой не се осмелява да го критикува. Прав е гръцкият премиер Георгиос Папандреу, когато казва, че ЕС е не по-малко отговорен за кризата, отколкото самата Гърция. Тази криза е много поучителна за начина, по който функционират гръцката политика и финанси, но и много показателна за функционирането на самия ЕС. Брюксел е съучастник в настоящата гръцка трагедия. Ролята му е сравнима с ролята на одиторите на Arthur Anderson в скандала Enron в САЩ.
Гръцката криза разбули тревожната реалност, прикривана от приказките за солидарност в ЕС. Брюксел проповядва солидарност, но страните членки си правят оглушки. Показателно е, че над 70% от германците желаят да видят Гърция извън еврозоната, а германски депутат посъветва Атина, че най-добрият начин да се справи с кризата би бил да продаде част от островите си. В същото време гръцките медии са пълни с истории за нацистката окупация на Гърция и назидателни коментари, че Германия дължи на страната им репарации. Въпреки очакванията на някои политици и анализатори икономическата криза не доведе до възраждане на духа на солидарност в Европа. Точно обратното, кризата възроди националните егоизми като средство за овладяване на страховете и гнева на европейските граждани. Зона на икономическа опасност се оказа не Централна, а Южна Европа.
Преди година мнозина се притесняваха как ще оцелее в кризата Централна Европа с високата си корупция и политическа нестабилност и с прекалено либералната си (прекалено англосаксонска) икономика. А сега стана ясно, че всъщност Южна Европа е тази, която не може да отговори на предизвикателствата на кризата, защото е прекалено занемарена, нереформирана и твърде слабо контролирана от Брюксел. Това, по което в момента се различават Гърция и Унгария, е не мащабът на проблемите, пред които са изправени, а политическата решимост на правителствата им да платят цената за излизането от хаоса. В момента страните в ЕС, които са извън еврозоната, но покриват маастрихтските критерии, са по-многобройни от страните в еврозоната, спазващи тези критерии. Полша е единствената икономика в ЕС, която не изпадна в рецесия. По думите на литовския премиер, "докато страната не е въвела единната валута, маастрихските критерии се прилагат много стриктно, но влезе ли веднъж в еврозоната, може да прави едва ли не каквото си иска". Основното предимство на Централна Европа в момента е опитът от почти две десетилетия в прилагането на непопулярни реформи. А именно способността за провеждане на болезнени реформи се оказа разделителната линия в днешна Европа.
Централна Европа, може да се гордее, че (засега) се справя добре с теста на кризата и се доказва като най-отворена за промени в рамките на ЕС. В същото време обаче Централна Европа може много да загуби, ако ЕС извлече грешна поука или последва грешен инстинкт в резултат на гръцката криза. Сред икономистите има съгласие, че няма голяма полза да си извън еврозоната, когато еврото се справя добре, но че определено е загуба да си извън нея, когато еврото върви зле. В момента страни като България и Естония се опасяват, че ще бъдат "наградени" за решението си да се придържат към маастрихтските критерии по време на кризата с още няколко години в чакалнята на еврозоната. Притеснението е, че шокирани от уязвимостта на Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, германци и французи може да концентрират усилията си за консолидирането на еврозоната, преди да продължат с нейното разширяване.
Кризата показа също, че без обща фискална политика в еврозоната единната валута ще продължава да бъде уязвима. Бившият френски премиер Едуар Баладюр вече призова страните в евроклуба да въведат обща финансова институция, която да одобрява националните им бюджети. Нова стъпка в посока по-голямо политическо единство може да засили еврото и да бъде приветствана от много централноевропейци, но същевременно Централна Европа е притеснена от възкръсването на призрака на Европа на две скорости. Кризата не възроди идеята за солидарност, но затова пък вдъхна нов живот на някои опасни идеи, смятани от мнозина за погребани.
Икономическата криза оставя Европа толкова разединена, колкото не е била от началото на войната в Ирак. За щастие този път не става дума за противопоставяне на "стара Европа" срещу "нова Европа", а за противостоенето на членките на еврозоната срещу страните извън нея. За съжаление географски еврозоната се припокрива със "стара Европа", а страните извън нея се припокриват до голяма степен с Ялтенския клуб.
*Иван Кръстев е председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии. В момента е гост-изследоветел в Института за хуманитарни науки във Виена
8 коментара
Добра статия. А това, че страни като България и Естония, които до голяма степен покриват маастрихските критерии трябва да разчитат на една едва ли не божа благословия от Франция и Германия, за да влязат в Еврозоната само показва до каква степен ЕС е разделен.
не ми се вярва да сме толкова добре че едва ли не веднага да влезем в еврозоната
Невероятна статия!!!
Поздравявам автора!
Наистина и в ЕС има двоен, че дори и троен аршин, но за съжаление истината за света е такава... Същото го има и в спорта и изкуствата и къде ли не!
Бих препоръчал да се преведе на английски и да се предложи за публикуване в EurАctive.com и на други популярни сайтове!
Хората в Европа имат нужда да чуват и анализи и мнения, различни от налаганите клишета от големи агенции!
Европейските топ-политици не обичат да им се правят такива забележки. За съжаление ние (България) сме в положението на новобранец в някой от университетите на Ivy League, който е успял да се запише в елитния университет(ЕС), а сега се опитва да влезе и в някое от елитните тайни студентски общества. Влизането в тях е съпроводено с безброй отвратителни и унизителни изпитания, които служат повече за забавление на старите членове, отколкото да показват някакви достойнства. Уви, светът е жесток и без особена причина, а какво ли става, когато има такава - жестока икономическа криза например?!
Статията е добра. Но влизането на България в еврозоната няма да е много лесно, все пак се пропуснаха доста години.
Статията звучи интригуващо, но уви се плъзга по повърхността на проблема. Една от най-големите грешки повечето, които коментират евро-въпроси е да говорят за "Брюксел" като за едно общо понятие. Има огромна разлика между Съвета, в който на практика участват страните-членки и Комисията. Докато решенията в Съвета са продукт на спазаряване на обща позиция онована на националните интереси, Комисията защитава интересът на Съюза. Така се стига до ситуации като тази с приемането на България. Комисията смяташе, че не сме готови за 2007, но полическия интерес надделя. И после Комисията трябва да се оправя със скалъпени механизми като този за верификация и сътрудничество, които представляват слаб лост за влияние. Ако се върнете достатъчно назад ще видите, зе приемането на Гърция в еврозоната също е плод на политическа договорка, а не на изпъление на формални критерии. Така че, твърдението за двен стандарт на Брюксел е твърде неточно. Става дума за двоен стандарт на самите държави-членки. А това, което се случва в последните години е, че Комисията губи все повече влияние, докато влиянието на националните правителства се засилва. Най-добрият пример затова е самият Лисабонски договор.
Статията звучи интригуващо, но уви се плъзга по повърхността на проблема. Една от най-големите грешки повечето, които коментират евро-въпроси е да говорят за "Брюксел" като за едно общо понятие. Има огромна разлика между Съвета, в който на практика участват страните-членки и Комисията. Докато решенията в Съвета са продукт на спазаряване на обща позиция онована на националните интереси, Комисията защитава интересът на Съюза. Така се стига до ситуации като тази с приемането на България. Комисията смяташе, че не сме готови за 2007, но полическия интерес надделя. И после Комисията трябва да се оправя със скалъпени механизми като този за верификация и сътрудничество, които представляват слаб лост за влияние. Ако се върнете достатъчно назад ще видите, зе приемането на Гърция в еврозоната също е плод на политическа договорка, а не на изпъление на формални критерии. Така че, твърдението за двен стандарт на Брюксел е твърде неточно. Става дума за двоен стандарт на самите държави-членки. А това, което се случва в последните години е, че Комисията губи все повече влияние, докато влиянието на националните правителства се засилва. Най-добрият пример затова е самият Лисабонски договор.
Ало, България, чува ли ме някой баце?! Не се ли осъзнахте какви ги пише убавецо от Вълчидрън Иван Кръстев?! Тоа сополанко с кривио поглед, едва ли не предлага да се предаде де шо има останал суверенитет на държавите и да дадем на ЕС да ни реди бюджето бе!
Не се ли осъзнавате че тука става въпрос не за разни ми там дефицити, еврозони, корупция и др гламави историй, а за обединение на Европа под един псевдо съюз, та да може да се контролира по лесно!?? Това всичко де се случва не е случайно баце, някой ни разиграва като Лео Меси защита! Искат да ни заробат, Юнайтед Стейтс ъф Юръп! Контролиран от Брюксел, а тех кой ги контролира, това е друг въпрос....Как може иначе да се контролира Европата ако все държавици сме си независими? Епа трудно!
Помислете си по въпроса кой има сметка да контролира цяла Европа от едно място...Тва е за днеска, дай да си допия бирата
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.