ФОНДаментално лекарство

Германският канцлер Ангела Меркел подкрепи идеята за ЕВФ като "добра и интересна", особено aко се засили възможността за санкции спрямо "рецидивистите", нарушаващи маастрихтските критерии (бюджетен дефицит 3% и дълг 60% от БВП). Toва е водещо за Берлин, тъй като "Германия иска по-строг контрол и ограничения за правителствата с широки пръсти", каза Даниел Грос в интервю за "Дневник" в сряда. Френското финансово министерство също обяви ЕВФ за "интерсна идея", но по други причини - Париж "иска солидарност със страните в затруднение", обясни Грос.

Франция обаче е скептична към германското искане за строги санкции във фонда (предвид собствените й проблеми с маастрихтските критерии). Има разминаване и за обхвата на ЕВФ - Германия изглежда склонна да ограничи действието му до страните в еврозоната, а Франция намеква, че е по-добре той да покрие целия ЕС. Тези и други подробности се уточняват в момента между Париж и Берлин. Според Грос, ако те постигнат консенсус (нещо, което той очаква в следващите седмици), останалите членки в еврозоната ще се присъединят. При предварително съгласие еврокомисията може да подготви предложение по темата до юни, посочи неин говорител в понеделник. Така ЕВФ може да заработи до края на годината.

Този сценарий е твърде оптимистичен, защото пред проекта има значителни пречки - най-вече неяснотата дали може да бъде реализиран, без да се променя Договорът от Лисабон. Според Меркел това е неизбежно, но евентуална промяна в мъчително приетия договор изглежда като политическо харакири, защото трябва да бъде ратифицирана от 27-те страни в ЕС. Това превръща евентуалния бъдещ фонд в заложник на политически интереси. Например, ако ЕВФ покрива само еврозоната (както е по-вероятно според Грос), страните извън нея едва ли са съгласни. Напрежението вече назрява, тъй като засега преговорите се водят само в евроклуба. "Толкова важна инициатива не може да се обсъжда при закрити врати и само между неколцина избрани. Тя е твърде важна за цяла Европa", заяви пред Reuters полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич. По всичко личи, че ако е нужна промяна в Лисабонския договор, създаването на ЕВФ ще се забави за неопределено време, ако изобщо се случи.

Европейската комисия и правната служба на Съвета на ЕС търсят варианти той да бъде създаден без сложни правни промени. Според Грос това е възможно чрез клаузата за "засилено сътрудничество", която позволява на група страни да предприемат подобна инициатива независимо от останалите. "Ако страните членки искат бързо, но мръсно решение, ще действат без промяна в договора", посочи Грос. "Аз бих препоръчал този подход, защото времето е фактор", добави той.

Ако ЕВФ изобщо се появи, това ще се случи твърде късно, за да реши непосредствения проблем - Гърция. Но предвид драматичната финансова ситуация в южната периферия на еврозоната действително има смисъл фондът да бъде създаден възможно най-скоро.

Въпросителните около него обаче са много. Оказа се например, че предложението не се приема добре от Европейската централна банка (ЕЦБ) и германската Бундесбанк. Председателят й Аксел Вебер (спряган за следващ президент на ЕЦБ) определи идеята като разсейване, което отвлича вниманието от истинския проблем - нужната фискална консолидация. Реакцията на германския представител в борда на ЕЦБ Юрген Щарк също беше хладна - той нарече инициативата много скъпа, даваща погрешни стимули и обременяваща за страните със солидни публични финанси и рискуваща да подкопае доверието в еврото.

Не е ясно и дали новата институция ще успее да подобри работата на еврозоната, или само ще дублира вече съществуващи механизми. Например възможността за глоби и наказания за "лошите момчета" я има и сега (в Пакта за стабилност и растеж), но просто не се прилагат, тъй като са политически неудобни. Просто сегашните правила се оказаха неспособни да ограничат задлъжняването и дефицита и това доведе дотам Гърция (а скоро може би и други) да държи останалите в евроклуба като заложници на собствените си проблеми.

ЕВФ би стабилизирал еврозоната, дори когато някоя от членките й закъса. За страни като България, които се стремят да въведат бързо еврото, това е достатъчен аргумент да подкрепят проекта. "Разширяването на еврозоната е слабо вероятно, преди да се решат проблемите, които фондът ще коригира", посочи Грос и добави, че ако България подкрепи ЕВФ, "ще изпрати ясен сигнал, че иска тези проблеми да бъдат отстранени, защото така ще отпаднат пречките пред присъединяването й към еврозоната".

Дали ЕВФ ще се реализира ще стане ясно в следващите месеци, но залогът е много по-голям от евентуалното създаване на нова европейска институция. Ако затъналата в проблеми еврозона се провали в подобна амбициозна инициатива заради липса на съгласие, това може да разпали още повече пожара, който ЕВФ цели да загаси - загубата на доверие в общата валута.