Последният да затвори вратата
С влизането на Естония страните на еврозоната ще станат 17. И ще останат толкова поне още няколко години
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Слава богу, че не сме в еврозоната", възкликна наскоро новият британски финансов министър Джордж Осбърн. И наистина за мнозина приемането на еврото в момента вероятно изглежда като резервиране на каюта на "Титаник" малко след сблъсъка му с айсберга. В Естония обаче еуфорията от дълго чаканата зелена светлина за членство в евроклуба не беше засенчена от подобни мрачни разсъждения. Не само защото страната е в доста по-различна позиция от Великобритания, но и защото направи огромни жертви в името на тази цел. При влизането си Талин може да затвори вратата след себе си, тъй като еврозоната едва ли ще приеме нови кандидати поне в следващите няколко години.
След като беше одобрена за членство от Европейската комисия, Естония има да прескочи още няколко институционални препятствия, преди да стане 17-ата страна в европейския валутен съюз в началото на 2011 г. Финалното одобрение ще дойде от финансовите министри на еврозоната през юли, но досега не се е случвало те да пренебрегнат препоръката на Брюксел. "Не виждам как еврозоната, която е тотално прогнила и не иска да си го признае, би могла да отреже Естония за членство. Тя е в уникална позиция - малка страна, образцов член на ЕС, която изпълни Маастрихтските критерии за приемане на еврото твърде добре, за да е възможен отказ", каза за "Капитал" Едуард Лукас, кореспондент на сп. Economist за Централна и Източна Европа.
Действително икономическото досие на прибалтийската страна може да предизвика завист във всички настоящи членки на клуба - тя е истински фискален светец с очакван бюджетен дефицит от 2.4% за тази година и най-ниския държавен дълг в целия ЕС от миниатюрните 9.6% от БВП (при средни показатели за еврозоната съответно 6.6% и 84.7%). Накратко, Естония е пълната противоположност на Гърция - страната, която в момента се размахва като плашило и предупреждение защо валутният съюз не бива да рискува да пуска вътре бедни, нестабилни и непредвидими държави.
А съвсем доскоро някогашният балтийски тигър беше на колене - спукването на имотния балон разклати банковата система и резултатът бе двуцифрен икономически срив за миналата година. За да успее да се вмести в критериите за еврото, Талин предприе брутални мерки, подобни на тези, които сега се искат от Гърция. "Естония изпълни дългосрочна програма за строги фискални ограничения. Много е важно тези мерки да са правилно замислени и изпълнени. Само тогава от тях има смисъл. Причината за успеха й е постигнатата гъвкавост в публичния сектор, заплатите и трудовия пазар. Тези мерки имаха същия добър ефект, какъвто би имало обезценяването на валутата, но без да имат същите рискове", смята Едуард Лукас. Според Юрген фон Хаген, старши сътрудник в брюкселския тинк-танк Bruegel, страните, които в момента преживяват най-тежките месеци от кризата, могат да погледнат към Естония като пример. "Разумните реформи позволиха на страната да се изтласка нагоре и днес да е на прага на еврото. Така че държавите, които искат да я последват бързо, е добре да се поучат от решенията на Естония в последните няколко години", посочи Фон Хаген пред "Капитал".
Примерът на Талин показва не само колко висока може да е цената за влизане в еврозоната, но и че при наличието на политическа воля тя може да бъде платена. Още повече че в случая на Естония това си струва - за малка отворена икономика с валутен борд (каквато е и България) еврото предлага сигурност, стабилност и по-добра инвестиционна среда. "Дори еврото да е в криза още дълго, въпросът е на мащаб - страната ще има всички ползи от членството в еврозоната без рисковете, които големите членки срещат сега", смята Едуард Лукас.
Същевременно решението за Естония е добър знак и за самата еврозона, че не е напълно вглъбена и затънала в собствените си проблеми и общата валута все още е атрактивна. "Това показва, че има опашка пред входа на еврозоната, а не на изхода", подчерта еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен при одобряването на кандидатурата на прибалтийската страна миналата седмица. "Сигналът е положителен, защото показва, че евроинституциите не са се отрекли от собствените си правила - когато една страна покрива критериите дълго време, тя може да приеме еврото. Изводът е, че настоящите трусове в самата еврозона не се отразяват на разширяването й освен в политически смисъл - чрез засилено подозрение към тези, които искат, но не могат да покрият критериите", смята Фон Хаген.
Прогнозата на Едуард Лукас е, че Естония няма да бъде последвана от други държави в следващите пет години. "Сега идва дълъг период на чакане. Никой не иска в еврозоната да влизат нови Гърции, а всички напористи кандидати освен Естония изглеждат с нейния потенциал."
3 коментара
Каква Естония какви пет лева, та населението на страната е 1.29 млн. души от които 700 х. се водят работници и там се намира от време оно едно от най-големите пристанища на Балтийско море - Талин???
Това население е по малко от населението на София днес!?!?
Така че могат да въведат каквато си искат валута включително и казахска тугра....... и да постигнат каквато искат фискална стабилност.....
пък са си ГРАЖДАНИ също от време оно......
Естония тръгна от по ниски нива в сравнение с България - беше съветска република. Но доказа, че една държава се прави от населението и, което си избира съответните държавници.....
Абе Добрич ли си Толбухин ли си ?
Естония са както ти казва boby1945 има няма 2милиона жители, а колко са извън Естония е друг въпрос Като вземат и заем 2 000 000 ево от Швеция и бюджета вързан Приеманто им си е чисто политическо ,един град хора, е друг е въпроса че се водят за държава
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.