Държава в руини

Моята голяма гръцка държава

Автор : Капитал Преглед на оригинала

В основата на гръцките икономически неволи стоят два големи проблема, всеки от които може да бъде проследен десетилетия назад. Първият е размерът на гръцката държава и нейната намеса в икономиката. Т.нар. широк обществен сектор в Гърция (администрация, болници, образователна система, държавни дружества) към момента надхвърля милион души при малко под 11 млн. души население.

"Всяко правителството взимаше нови хора на работа, за да намали безработицата", констатира икономистът от Атинския университет проф. Савас Роболис. Според Роболис, който също така е директор на Института по заетост на конфедерацията на гръцките работници в последните три десетилетия, годишно от гръцките училища и университети излизат 80 хил. души, а икономиката създава 40 хил. работни места. За да не допуска толкова хора да отиват към пазара на труда, всяко правителство им намира работа в обществения сектор - често на ниски заплати. Вината обаче далеч не е само в политиците, казва Константинос Михалос, председател на Атинската търговска камара. "Гърците са за повече държавен контрол, защото искаха позиции в обществения сектор, искаха всичките им роднини да са там, след като завършат, защото той даваше сигурност. Лесно е едно правителство да хвърли вината върху предното, но това е ситуация, повтаряща се още от 1974 г., след края на военния режим." Михалос дори си спомня как е завършил икономика в Лондон през 70-те и баща му е предложил да се върне, за да работи в държавна банка и да не се налага "да работя за друг". Това, казва той, е манталитет, който обуславя "смешно високо ниво" на публичния сектор и също толкова чудовищни разходи (виж графиката).

Правителството на Караманлис например е назначило близо 100 хил. души в сектора през 2008-2009 г., не на последно място заради изборите, посочва Роболис. Бившият министър на развитието Костас Хадзидакис признава грешките. "Има много високо ниво на популизъм в политиката тук. Ако не го преодолеем, няма как да решим проблемите", вдига рамене Хадзидакис.

Популизмът пред синдикати и работещи води до това, че освен че назначава много хора на работа, гръцката държава контролира работния пазар в степен, немислима за повечето европейски страни. Има дълъг списък от т.нар. затворени професии - от водопроводчици и шофьори на такси до адвокати и счетоводители, които не могат да бъдат практикувани извън определена професионална организация или извън наложен от държавата лимит. Броят на шофьорите на камиони например е константен от 1990 г. насам, въпреки че БВП-то на Гърция е скочило неколкократно - вследствие цените за превоз са астрономически.

Растеж без развитие

Вторият дълбок проблем на гръцката икономика е донякъде следствие от първия - тя губи конкурентоспособност от години. Гръцките работници са неефективни - според статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие те са на предпоследно място в еврозоната по произведено БВП за единица време. Ако се разгледа съотношението на износа към БВП (виж графиката), се вижда, че Гърция е изненадващо затворена икономика, която изнася изключително малко и това само частично се компенсира от сектора на услугите (за състоянието на туризма - виж тук). Без съмнение твърде многото държава вреди - според Стурнарас държавните регулации са най-голямата пречка за гръцките компании.

Никак не помага и фактът, че 98% от гръцките предприятия са с персонал от 1 до 10 души. "Никой не иска да работи за друг и предпочита да отвори малък магазин или нещо подобно", казва Динос Адрианопулос - вицепрезидент на голямата маркетингова компания Civitas. "Много от тях го правят без какъвто и да било бизнес план или проучване - просто защото получават пари от банката." Подобна е структурата и в земеделието, където фермерите са раздробени на малки стопанства. Инвестирането в нови технологии и в развитие в тези на практика семейни фирми е нищожно. Хадзидакис признава, че пословично лошото използване на европейските пари е страдало също от раздробяване, без конкретна стратегия. "Фокусирахме се твърде много върху усвояването, а не върху добавената стойност. ЕС не може да ти помогне, ако сам не искаш да си помогнеш."

Влизането в еврозоната помогна на Гърция да скрие тeзи си слабости. Изведнъж се оказа, че гърците могат да получават пари на изключително ниски лихви, което логично доведе до взрив на потреблението, а държавата поддържаше по-лесно вече надхвърлилия 100% от БВП външен дълг. Тук дойде поредната грешка на гръцките политици, и без това водени от популизма. "Имаше възможност да намалят задълженията си, но редица правителства не направиха това. Слънцето грееше, но те не поправиха покрива", казва проф. Кевин Федърстоун от London School of Economics, който наскоро бе назначен като съветник на Папандреу. Без значими реформи, които да поощрят иновациите, ефективните предприятия и да намалят публичния сектор, гръцката икономика избра измамно лесния път - ръст по пътя на потреблението и живот на все повече кредит.

Най-лошото от два свята

В резултат на всичко това Гърция е комбинация от два свята - тя има високата задлъжнялост на западна икономика и лошата администрация и корупция, типични за източна. Мнозина, особено в свободните професии, например избягват да плащат данъци просто защото е твърде лесно и почти безнаказано - има много корупция и малко проверки. "Много хора декларират по-малко, отколкото плащат на охраната си. Има много прозорци, много дупки в системата. Тя трябва да бъде улеснена, а връзката на данъчните с хората - свалена до минимум", казва Константинос Михалос. Савас Роболис пък смята, че трябват повече проверки. "Последната такава за осигуровки в моята фирма беше преди 8 години", посочва той. Роболис показва данни на гръцкия осигурителeн институт ИКА, от които личи, че много гърци декларират 17 работни дни в месеца, докато работят 25. Според него Гърция е загубила от 2000 г. досега над 8 млрд. евро само от невнесени лични данъци. Анализаторите изчисляват размера на сивата икономика в Гърция на между 30 и 35%.

Измамата всъщност е закодирана в гръцката система - от невнесените данъци, през фалшивите данни, подавани към Евростат, до корупцията в администрацията и злоупотребата с европейски пари, като например липсващите маслинови градини. В есето си този месец "Модерна държава ли е Гърция" проф. Ана Триандафилиду от European University Institute пише, че периодът след диктатурата "е белязан от висок ръст на БВП и потребление, но социално-икономическата структура остава архаична. Хората не възприеха трудова етика, честност и отговорност, нито съблюдаваха колективни норми на ефективност или на гражданско съзнание. Държавата е разглеждана като ресурс за всеки да вземе, без да дължи нищо на обществото в замяна. И в това отношение са виновни всички гърци, не само някакъв елит".

Една от най-големите грижи на Папандреу e именно общественият манталитет - десетилетията на щедри държавни и европейски субсидии създадоха две поколения, които смятат това за даденост. Понякога тези помощи граничат с абсурдното - например част от тока, който работниците на местната електрическа компания получават, е безплатен. Въпреки недостига в пенсионната система, която не получава достатъчно вноски и трябва да издържа все по-застаряващо население, влизащите в обществения сектор сега ще получават най-високите пенсии спрямо останалите развити държави - 96% от работния си доход, сравнено с 59% средно. Освен това въпреки официалната пенсионна възраст от 65 години, съществуват редица стимули за тях да напускат работния пазар по-рано - само 44% от хората между 55 и 64 години работят.

Ето защо не е странно, че гърците протестираха дори срещу по-малки решения, като например да им бъде намалена 14-ата заплата, която получават на две части - една преди Великден и една преди лятната си ваканция (за социалното напрежение - тук). "Не вярваме в либерализацията, а в държавата. Хората не искат да полагат усилия - искат повече пари и ходят на демонстрации, но не сядат да работят повече например", констатира Динос Адрианопулос.

В търсене на нов мит

Добрата или лошата новина за Георгиус Папандреу е, че за разлика от предшествениците си той няма избор. Притиснат между европейските си партньори, които ще трябва да извадят Гърция от дупката, и от кризата, която изсмука лесните пари, единственият път пред него е да ремонтира счупения модел и да изправи Гърция на собствените й крака - колкото и болезнено да е. Последните проучвания сочат, че мнозинството от гърците разбират нуждата от реформи, а ПАСОК контролира синдикатите, така че Папандреу има и времето, и мандата, за да започне. Най-трудно, разбира се, ще му е да убеди сънародниците си, че в следващите поне 2-3 години ще трябва да променят стандарта си на живот. Гърция ще трябва да се върне назад, за да тръгне отново напред.

"Сега сме в четвъртия период на структурните фондове, след който приключваме цикъла на получаване и ще трябва да станем нетен донор на ЕС за държави като България и Румъния. Сега е последният шанс за използването им", казва Михалос. Той добавя не без лека ирония, че поради лошото състояние на индустрията Гърция е готова да започне "почти от нулата" изграждането на нова, зелена икономика например. Трудовите синдикати предлагат създаването на регионални клъстъри, които да обединяват традиционно малките фирми в по-големи формирования, способни да инвестират в бъдещето си. Туризмът и шипингът пък винаги ще останат сектори, в които Гърция ще може да се състезава на глобално ниво.

Преглед на оригинала

Ударът обаче ще е психологически. Само 6 години след олимпиадата, която вдигна националната

гордост високо в небето и показа, че страната успешно се справя с такъв мащабен проект, гръцката репутация е на дъното. "Трябва да рестартираме тази страна. Трябва ни нов мит", разсъждава Адрианопулос. Този Великден ще е по-скромен за гърците, които ще са заети с нещо по-важно  - със собственото си възкресение.