Утре започва от днес

Въпреки че в началото документът беше кръстен (малко претенциозно) Стратегия за развитие, всъщност се оказа, че той е само повод за иницииране на по-широка дискусия, в която на по-късен етап да се постигне консенсус за приоритетните сектори, на които ще се разчита да осигурят изпреварващ растеж спрямо средноевропейския.

"Това е нещо, което е трябвало да се извърши много отдавна, за да има някакъв национален консенсус, както има такъв за валутния борд и за фискалната политика. Защото липсата на приоритети доведе до това да се развиват предимно сектори с евтина работна ръка и зависещи от ресурсите и до надуването на балони като имотния", коментира пред "Капитал" Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, под чието ръководство е изготвен анализът.

В самия документ, който може да бъде намерен и на сайта на министерството, не е записана каква трябва да е новата структура на икономиката. За сметка на това други послания са доста конкретни. Като основни приоритети за развитие са посочени сферите в висок интензитет на иновациите. Това са информационните технологии, екотехнологиите и здравните иновации. Поименно са посочени и индустриите, които влизат в тези области (виж карето).

Тежестта на инвестициите

От 1996 г. насам България е привлякла чужди инвестиции за 38 млрд. евро. Основната част от тях бяха в имотите, финансовото посредничество и търговията. Те на свой ред стимулираха значително вътрешното потребление и оттам основно идваше и ръстът на икономиката. С кризата тези обилни потоци чужд капитал секнаха и няма изгледи в скоро време да се възстановят до предишните нива.

Много по-малка част от чуждите инвестиции бе насочена към промишлеността, която от своя страна формира 90% от износа на стоки. Именно експортът обаче се очаква да бъде новият двигател на растежа. Ето защо въпреки постигнатите рекордни чужди инвестиции икономиката не само не успя да избегне рецесията, но се оказа и неспособна бързо да излезе от нея. Освен това въпреки добрия растеж от над 6% в последните няколко години България си остава на последно място в Европейския съюз по БВП на глава от населението.

Според анализа  земеделието и туризмът, два традиционни сектора за България, няма да може да донесат желания скок в растежа. Те също генерират приходи от износ, но имат трайно намаляващ дял в добавена стойност и тази тенденция се очаква да продължи. Според доклада потенциал да осигури по-висока добавена стойност има тази част от индустрията, която е базирана на иновациите. Това са отрасли като фармацевтиката, машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето. Производителността при тях е висока, а резултатите показват, че износът на високотехнологични продукти нараства дори по време на икономическа криза.

Операция "Китай"

В документа се отделя внимание и на растящата роля на Китай в света. От министерството отчитат важността икономиката ни да спечели от транзита на търговски потоци между тези страни и ЕС. По-голямата част от търговията минава по вода и големите пристанища ще продължат да запазват пазарния  си дял. Вносът по въздух обаче расте и чрез атрактивни данъчни ставки и добре изградена инфраструктура България би могла да спечели част от парите в тази индустрия подобно на Люксембург и Унгария.

Стратегия в развитие

В края на заседанието от министерството все пак обясниха, че стратегията ще бъде допълнително изглаждана, като се имат предвид мненията на другите ведомства, работодателите и анализатори. Като втори етап от разработването на стратегията ще се направи и детайлно проучване на всички действащи в страната около 250 хил. фирми. Съобразно техните обороти, работна сила и географско положение ще бъде направен клъстърен анализ, който да спомогне за таргетирането на чужди инвеститори и правителството да има по-насочени мерки за специфични сектори в икономиката.