<del>Не</del>правителствени организации

"Няма никаква политика към гражданския сектор и никоя институция не е ангажирана с този проблем", категоричен е един от авторите на анализа на БЦНП и програмен директор на организацията, Любен Панов. "Ако държавата съзнава смисъла на неправителствения сектор въобще като фактор за обществено развитие и промяна, тогава тя трябва да има политика спрямо него, която да обезпечава финансово", допълва колегата му Георги Генчев, директор на фондация "Програмен и аналитичен център за европейско право" (ПАЦЕП).

Към момента ситуацията е следната - държавата разпределя малки суми пари между много на брой организации. Те не са поставени в условия на конкуренция помежду си, така че да защитават стойността и смисъла от проектите си. Правителството не е определило области, които да стимулира приоритетно. А ефектът за развитието на гражданския сектор е съмнителен, тъй като в общия случай държавните субсидии се превръщат в нещо като социални помощи за организациите.

А да има целенасочена и ясна държавна политика към гражданския сектор е важно, защото това би облекчило значително самите институции. Неправителствените организации могат да реализират проекти по ключови държавни стратегии в различни области и по този начин да разтоварват администрацията. Така например, ако всяка година държавата определя няколко приоритетни области, в които ще финансира проекти чрез конкурс, може с помощта на гражданския сектор да се опита да разреши проблеми, с които среща най-големи трудности. А данъкоплатците могат да бъдат една идея по-спокойни, че парите им се изразходват по проекти, които заздравят гражданското общество и защитават обществения интерес.

1. Как се разпределят директните субсидии

Субсидията за гражданския сектор се разпределя по две линии - директно и чрез конкурс. За 2011г. в държавния бюджет общата сума е 10.6 млн. лева. Правилата как обаче тя се отпуска и в двата случая са неясни.

Така например няма изисквания към предложенията, които национално представителните организации (основно на и за хора с увреждания) подават, когато кандидатстват за директна субсидия (те са общо 20 от включените в списъка 26 организации, получаващи директно финансиране за 2011 г. - бел. ред.). Тоест, ако хипотетично Съюзът на военноинвалидите представи проект от десет страници с конкретни дейности и бюджет, а Националният съюз на трудовопроизводителните кооперации - две страници с неясно формулирани цели на организацията, и двата проекта ще се оценяват еднакво и най-вероятно и двата биха получили държавно финансиране. Всъщност институциите нямат практика да отказват директна държавна субсидия. Милен Добрев, експерт в Министерството на труда и социалната политика (и единственият представител на администрацията, който не отказа среща с "Капитал"), си спомня само за един такъв случай, в който причината е била, че организацията не се е отчела в срок предишната година.

Освен национално представителните организации директни субсидии от държавата получават и други сдружения, като например Българският червен кръст, Съюзът на народните читалища или Рилската света обител, и то само по силата на това, че това е разписано в някой закон. Не става ясно обаче как дадена организация може да кандидатства за този вид субсидия. "Държавата определя организациите с промени в отделните закони, но при липсата на обществен дебат или поне ясна публична аргументация остава усещането, че включването в списъка е единствено въпрос на лобиране", пишат в анализа на БЦНП авторите Любен Панов и Георги Генчев.

Загадка е и принципът, по който Министерството на финансите определя размера на субсидията. Още повече че при много от организациите държавната помощ нараства всяка година, макар планираните дейности да остават същите. Субсидията на Съюза на слепите, Националния център за социална рехабилитация и Съюза на ветераните например се е увеличила с над 20 пъти през последните десет години. От финансовото министерство отклониха молбата ни за среща и не отговориха на всички наши въпроси.

"Ако механизмът на прякото неконкурсно финансиране бъде премахнат, нищо катастрофално няма да се случи", коментира Тодор Ялъмов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. И допълва, че това всъщност е голям проблем, защото показва, че този вид финансиране не води до конкретни резултати.

2. Какви са проблемите при конкурсите

Не е по-добра и организацията и по другата линия за отпускане на субсидии - чрез конкурси. Тук най-големият проблем е нищожният дял средства за проекти на фона на директните субсидии - през 2010 г. чрез конкурс са разпределени едва 1.5% от общо 10.6 млн. лв. бюджетни средства за неправителствени организации. За 2011 г. предвиденият (но все още неразпределен) дял е 7% (или 750 хил. лв.) от общо пак 10.6 милиона. Експертите, изготвили анализа, са категорични, че процентът на конкурсните средства в общата субсидия трябва да расте, като се фиксира на минимум 20%.

Кандидатстването става по критерии, определени от Министерството на финансите, но без да е ясно кой критерий с каква тежест е при оценяването. В същото време членовете на комисията, която оценява проектите, не се обявяват публично. Не се знае дори на какви длъжности са в държавната администрация, как се гарантира, че са компетентни да оценяват проекти в различни области и че нямат конфликт на интереси. По неофициална информация председател на комисията миналата година е била зам.-министърът на правосъдието Жанета Петрова, която също отказа разговор с "Капитал" по темата. Участниците в конкурса не получават обратна връзка как са ги оценили, рецензии на проектите няма. Подробното описание на получилите финансиране предложения пък не е публично достъпно.

Липсата на обратна връзка е най-големият проблем и според Галина Минчева, управляващ директор на "Демократично сдружение "Искам да знам", което миналата година печели финансиране за 37.5 хил. лв.то за проект, който се бори с агресията сред подрастващите. "След като изпратим проекта в Министерство на правосъдието, нямаме никаква информация какво е движението по него. За разлика например от оперативните програми, по които също кандидатстваме, където постоянно ти изпращат писма, в които те информират за етапите, през които преминава твоето предложение", разказва тя. И добавя, че миналата година те дори научават с месец закъснение, че са спечелили държавна субсидия, тъй като нямат навик да следят Държавен вестник, а и не са получили известие от никоя от институциите.

Според Александър Славков, президент на спортен клуб ИПОН, друг проблем при получаването на държавна субсидия чрез конкурс е късното отпускане на средствата, което често забавя и реализирането на самата кампания. През последните две години неговата организация печели финансиране по свои проекти (за работа с деца с наднормено тегло и с леки изкривявания на гръбначния стълб, които могат да се коригират с физически упражнения) за суми между 40 и 50 хил. лв. и чака одобрение за субсидия и през 2011 г. Славков коментира, че клубът се отчита пред дирекция "Държавни разходи" към Министерството на финансите и пред Сметната палата, като миналата година са били проверени и на място от инспектори на финансовото министерство. По повод честите споменавания на спортен клуб ИПОН в медиите заради връзката с премиера Бойко Борисов, който е създател и бивш управител на клуба, Славков споделя, че това по-скоро им пречи да реализират дейността си, отколкото им помага.

3. Как полудържавни структури получават пари като НПО

Абсурдният механизъм за разпределяне на държавната субсидия за юридически лица с нестопанска цел сам по себе си създаде още един абсурд. Колко неправителствена може да бъде организация, създадена със закон, внесен от Министерския съвет и гласуван от парламента. Такива са например Българският институт за стандартизация, Българският червен кръст и фонд "13 века България" - и трите получатели на директни бюджетни средства.

В управителния съвет на Българския институт за стандартизация, който получава втората по големина сума от директните субсидии за 2011 г. (над 1 млн. лв.), членуват зам.-министърът на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Самият институт е основният орган за стандартизация в България и е нещо като структура на държавната администрация. Подобен е и случаят на фонд "13 века България" (получил 220 хил. лв. директна субсидия за 2011 г.), в чийто управителен съвет членуват петима представители на правителството и чийто изпълнителен директор се избира от Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Проф. Греди Асса, изпълнителен директор на фонд "13 века България", заяви, че проектите, които кандидатстват за финансиране от фонда, се оценяват от външни експерти. Фонд "13 века България" започва да получава субсидия през 2008 г., на основание на поправка между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет. Тогава е променен и законът за фонда, според който държавата се задължава ежегодно да предоставя средства на организацията. По думите на Греди Асса последната проверка на Сметната палата във фонда е била през 2007 г.

Любопитен е и случаят на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство, който за 2011 г. е получил 400 хил. лв. директна субсидия. Центърът няма интернет сайт, но от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза на Министерството на правосъдието се вижда, че в управителния му съвет влизат депутатът от БСП Стефан Данаилов, евродепутатът от "Коалиция за България" Ивайло Калфин и председателят на БАН Никола Съботинов.

Всяка година държавата подпомага и Рилската света обител като юридическо лице с нестопанска цел (вместо например това да се случва по линия на субсидиите за вероизповеданията). Финансирането отива за музея в комплекса, за който посетителите плащат и такса вход.

4. Кой упражнява контрол

Най-големият хаос обаче е при управлението на процеса за разпределяне на субсидиите. Отговорността е разделена между пет институции и както се случва в повечето такива случаи, те си я прехвърлят едни на други. Основна роля играе Министерството на правосъдието (МП), където е Централният регистър на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза (макар и не всички получатели на субсидия да са задължени да се регистрират в него). Там би трябвало да се публикуват и годишните отчети на организациите, които обаче по-често липсват. Електронната система на регистъра не се обновява заради липса на капацитет в министерството, а някои организации удобно забравят да изпратят отчети.

Размерът на субсидиите и насоките за кандидатстване с проекти се определят от Министерството на финансите, където организациите би следвало да изпращат тримесечни отчети какви дейности са извършили. Министерството на труда и социалната политика отговаря за национално представителните организации на и за хора с увреждания. Косвено е ангажирана и Сметната палата, където получилите субсидии организации формално се отчитат. Министерският съвет пък би трябвало да поеме инициативата и да развива и политики към гражданския сектор.

В същото време контролът върху изразходването на субсидиите е почти нулев. В повечето случаи приключва с отчетени касови бележки, без да се провери какъв е бил ефектът от дейностите на организациите. Дали например Съюзът на тракийските дружества е успял да опази тракийското наследство, или спортен клуб "Ипон" - да създаде "нови перспективи чрез спорт".

От четирите отговорни ведомства, които "Капитал" потърси за среща, такава се състоя само с представител на Министерството на труда и социалната политика. От Министерствот на правосъдието поискаха да изпратим въпроси по Закона за достъп до обществена информация. Законовият срок за отговор е две седмици. Ще публикуваме отговорите им на capital.bg, след като ги получим. От Министерството на финансите получихме лаконичен отговор по електронната поща, в който прехвърлят отговорността за контрола на Сметната палата. Съветникът по въпросите на гражданското общество в Министерския съвет Деяна Костадинова пък се оказа твърде заета за разговор по темата.