1976 v/s 2010
Някои прилики и разлики между българската и една... по-далечна администрация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Докато разработвахме темата за администрацията тази седмица, си спомних за повестта на Станислав Лем "Професор А. Донда". Търсех първия от петте откъса, които публикуваме по-долу, но целият текст ме развесели от сърце.
Повестта е писана през 1976 г. Сравнете с България през 2010. Май не е за смях, а?
Гурундувай е държава, три пъти по-голяма от Ламблия. Както обикновено става в Африка, бързото развитие на промишлеността е съпроводено от неизменната корупция. Механизмът й обаче почти беше спрял да действа, когато ние пристигнахме. Все още всеки взимаше рушвет, но вече не вършеше нищо в замяна. А ако не дадеш рушвет, можеха просто да те напердашат. Отначало не разбирахме как така промишлеността, търговията и администрацията продължават да функционират. Според европейските критерии държавата отдавна трябваше да се е разпаднала.
...
Впрочем Хаувари, някогашен ефрейтор от Чуждестранния легион, който се обявил за маршал, когато взел властта, и който всеки ден-два получаваше нов важен орден от Министерството за отличаване поради особени заслуги, не гледаше с лошо око на всеобщия стремеж за уреждане, тъкмо обратното — говореше се, че негова била идеята корупцията да се одържави. Хаувари, наричан от местната преса Големият Брат на Вечността, не пестеше пари за науките, а средствата се отпускаха от Министерството на финансите, което налагаше данъци на чуждестранните фирми с представителства в страната. Данъците се утвърждаваха от парламента изневиделица, после следваха конфискации, публични разпродажби на имущество, дипломатически интервенции — обикновено безрезултатни, а когато една група капиталисти си опаковаше багажа, винаги се намираха други, които желаеха да си опитат късмета в Гурундувай, чиито залежи от изкопаеми, особено на хром и никел, се славеха като огромни, макар някои да твърдяха, че геоложките данни са били фалшифицирани по поръчка на властите. Хаувари купуваше срещу кредити всякакво оръжие, дори изтребители и танкове, които продаваше изгодно на Ламблия. Никой не смееше да си прави шегички с Големия Брат на Вечността. Когато настъпи страхотната суша, той даде равни шансове на християнския Бог и на Синему Турмуту, най-старият дух на шаманите. След като три седмици по-късно дъждът все още не беше завалял, Хаувари заповяда шаманите да бъдат посечени, а мисионерите — изгонени до един.
...
По този начин нямаше нужда да ходим да пазаруваме, което всъщност би било безсмислено, понеже нито веднъж не видях в Лумиля отворен магазин — на вратите им винаги висяха табелки от рода на "получавам амулети", "при шамана съм" и прочие. Отначало ни беше трудно да се оправим в учрежденията, защото чиновниците не обръщат никакво внимание на посетителите — съгласно местния обичай институциите са места за светски събирания, за хазарт и най-вече за сватосване. Всеобщото веселие помръква само от време на време — при хайка на полицията, която арестува всички наред, без следствие и разпити. Правораздаването изхожда от принципа, че тъй и тъй всички са виновни, следователно не си струва да се определя размерът на различните престъпления.
...
Трябва да добавя, че точно по това време моторизационната комисия на парламента бе решила да закупи лиценза за семейния хеликоптер "Бел 94", понеже изчисленията показвали, че хеликоптеризирането на страната ще е по-евтино от построяването на пътища. Вярно е, че в столицата има автострада, но тя е дълга само шестдесет метра и служи за военни паради.
...
Професорът ме запозна с проекта си — искаше да програмира в компютъра всички заклинания, магически ритуали, чародейски баяния, шашми, шамански внушения и формули, създадени от човечеството. Не виждах никакъв смисъл в това, но Донда беше непреклонен. Огромното количество данни можеше да поеме само най-новият модел лазерен компютър IBM, който струваше единадесет милиона долара.
10 коментара
Ти фактура не искаш,на ли ? и касова бележка не искаш?защото ако искаш да ти сложа и ДДС?
Честно казано, не разбрах приликите.
Нямаме залежи на никел. Коя държава визирате под Ламблия? Може би Македония? Нот ивън клоуз, както се казва.
Ако трябва да не си кривя душата, последните ми срещи с администрацията са доста безболезнени. Работата върви бързо, хората са любезни. Как са ги научили, не знам точно, но може би кризата помага.
Че корупция има, и то на много места - това е ясно. Ама книги за корупция се пишат от много десетилетия, и примерът ви, поне за мен, е неудачен.
Да не би България да дава много пари за наука? Нещо сте в грешка. Просто и малкото пари, които дава, не се ползват правилно.
Не си спомням да сме купували военна техника скоро. Даже май отказахме 1-2 сделки.
Не ме разбирайте погрешно - не защитавам този, когото сте кръстили Хаувари в статията си. Просто, както в случая с един бивш кмет на София, когото обвиниха за Халите, сте тръгнали да го атакувате по най-непробиваемите фронтове.
Вместо да се Абите, преразкажете първите 10 минути на ггениалния филм "Бразилия" на Тери Гилиъм...там кратко и ясно е разказано какво може да причини раздудата бюрокрация на хората и на конкретния човек поотделно.....
Удар в десятката :))
Лем е имал предвид полското общество през 70те, взел е малко и от СССР. Там социализмът наистина е бил много по-ужасяващ, отколкото тук. При Т. Живков нямаше такава корупция и подкупи както в Полша и Русия. Там нито един проблем, даже и най-елементарен, не можеше да се разреши без подкуп. При нас шуро-баджанащината действаше като заместител. Което е не по-малко зловещо. Авторът на подбора на цитати не е ли разбрал, че литература не се вади от контекст? Явно не е много образован.
Аз вчера си подадох декларацията. Отне ми точно 3 минути - с влизане, вземане на номер, кратка размяна на реплики със служителката и излизането от залата.
В община Слатина също доста жързо си свършвам работата - плащане на данъци, вадене на справки и т.н.
освен това, корупцията има две страни.
Да хвърли камъ първи този, който никога не е дал 20 лв на полицай на пътя.
до Chievo: УВАЖАЕМИ, нашата админисрация е точно като теб.!!"честно.казано.........
И друг път съм казвал - корупция не е равнозначно на подкуп, както често всички (да не кажа винаги) си представяме. Представата ни за корупция е от значението на думата на латински, а на латински не означава само и единствено "подкуп". Означава още разложение (преди всичко битово); гниене; разваляне. Дали, пък въз основа на тази развала (битова, духовна, каквато щете - вътрешна празнота да я наречем), не е настъпило подкупничеството, на което сме свидетели? Но подкупничествотото е последицата, а причината за наличието му е (може би) гореспоменатата празнота (кое тук е кокошката и кое яйцето - решете Вие).
Отплеснах се - извинете! Темата не е за корупцията (подкупничеството), а за администрацията, но непредубеденият български читател ще (ме) разбере как без да искам съм прескочил от едното в другото. Дано да не доживеем деня в който думата "корупция" и думата "администрация" ще означават едно и също нещо!
По темата - ще ми се да вярвам, че администрацията през последните 20 и повече години се е подобрила (понякога и поради навлизане на нови технологии).
Нямам големи преки наблюдения от българската администрация,като се изключи един трагичен повод/смърта на баба ми/и последвалите бюрократични процедури по наследства и възстановяването на българското ми гражданство.Имаше сюрреалистични ситуации,които в здравият разум не се побират./В интерес на истината обаче пари не са ни искани,дори и намеци не са правени за това/Големият проблем идва от липсата на координация между отделните служби,информатизирането е на ниско ниво.Работи се с толкова много хартия.Някои от служителките имат явни проблеми с компютъра.Например казват ми -иди да си платиш тази такса на сметката на едикое си министерство,а в банката ми казват министерството не ни е дало банковата си сметка!???И освен това се правят гласни коментари пред клиента от типа "онези нищо не разбират"-става въпрос за друга институция.Майка ми ми препоръча да прочета фейлетоните на Илф и Петров.Не знам как е било през 1976, но това което се усмива от тези двама автори през 30те е много актуално и днес.Все пак колкото и да ви звучи невероятно ,защото всеки мисли ,че неговият свят е най-несъвършеният абсурдите в администрацията не са български патент.
До коментар [#7] от "monom":
Нямам честта да те познавам, и не знам, по какво съдиш за начетеността ми.
От друга страна, правописът ти ме кара да смятам, че не си от най-начетените. "Неразбиращ" се пише слято. "Това е проблема" трябва да се членува с пълен член.
Относно коментара ми и статията - изразявам лично мнение и не нападам никого. За мен сравнението е неудачно по няколко причини, които съм описал в поста си. Иначе книгата сигурно е забавна, и описва една реалност, която присъства в много държави. Но в България проблемите са от друго естество. Можете да ги видите в синтезиран вид в Биг Брадър Фемили (направих си труда да гледам половин епизод). Просто народът масово е изпростял и е на нивото на Римската империя - дай му хляб и зрелища, и е доволен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.