Гражданска vs. военна памет

Какво ни каза казусът с фондацията за набиране на средства за честванията на Балканските войни за сбърканата политика на държавата към неправителствения сектор

За ремонта на Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища са предвидени най-много средства от бюджета - 200 хиляди лева
За ремонта на Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища са предвидени най-много средства от бюджета - 200 хиляди лева
За ремонта на Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища са предвидени най-много средства от бюджета - 200 хиляди лева    ©  Цветелина Белутова
За ремонта на Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища са предвидени най-много средства от бюджета - 200 хиляди лева    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

560 хиляди лева от държавния бюджет. Западнали военни паметници. И една фондация. Кой би предположил, че комбинацията им означава рецепта за публичен скандал?

Ето хронологията му: Министерският съвет гласува отпускането на допълнителни средства от бюджета за ремонт и възстановяване на военни паметници в рамките на честванията на 100-годишнината от Балканските войни (1912-1913 г.) Няколко дни по-късно Български дарителски форум излиза с отворено писмо, в което споделя притеснението си, че с тези пари ще се разпорежда новоучредената фондация "Българска военна памет", избрана без конкурс, правила и аргументи. Последва опровержение от председателя на фондацията Божидар Димитров, че тя няма да усвоява държавни, а ще привлича частни средства, както и уточнение от Министерския съвет, че парите от бюджета ще бъдат отпуснати на Министерството на отбраната.

Случаят е приключен. Формално нарушение няма. Остава обаче един горчив привкус, заради който си струва да се вгледаме по-внимателно в този сюжет от изминалата седмица. Той е показателен за счупените взаимоотношения между институциите и гражданския сектор в България. Казва ни защо двете страни не умеят нито да си говорят, нито да работят добре заедно.

Казусът "Българска военна памет"

Не е тайна, че България няма целенасочена политика към гражданския сектор. Няма и механизми как институциите и неправителствените организации могат да си сътрудничат. Средствата за подкрепата им се разпределят непрозрачно и липсва всякакъв контрол върху изразходването им. През 2012 г. финансирането на конкурсен принцип беше премахнато за сметка на по-високи преки субсидии за конкретни организации, които получават държавна подкрепа по закон. (Такива са например Институтът по стандартизация и Рилската света обител, които на практика не са граждански организации.)

Когато няма правила, по които институции и нестопански организации да си взаимодействат, партньорствата между тях могат да приемат странни форми. Да вземем например тази. Инициативен комитет с председател вицепремиерът Цветан Цветанов, в който влизат и членове на правителството и областни управители, дават идеята за създаването на фондация, която да набира средства от спонсори за честванията на Балканските войни. Фондацията се оглавява от бивш министър и настоящ директор на Националния исторически музей, а в управителния й съвет влиза експерт от Министерството на отбраната. Тя, от една страна, се регистрира в частна полза (следователно няма ангажимент да се запише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието и да подава отчети там), а в същото време ще събира пари за почистване на военни паметници, които са общинска или публична държавна собственост и следва да се поддържат с публични средства. Така на практика държавата използва инструментите на гражданския сектор като ракета носител, за да дофинансира собствените си задължения. Само че той не е за това. И има далеч по-смислени механизми, по които да участва в дейността й.

Например, ако всяка година държавата определя няколко приоритетни области, в които ще финансира проекти чрез конкурс, може с помощта на гражданския сектор да се опита да разреши проблеми, с които среща най-големи трудности. Неправителствените организации могат да реализират проекти в различни области и по този начин да разтоварват администрацията. Сегашното висящо положение и хаос карат гражданите и организациите да виждат корист дори там, където я няма.

"Откровено казано, съмнявам се, че ще продължа да се занимавам с това. Може би ще изляза от фондацията и да я дадат на някой друг. Аз ще давам акъл, както съм правил цял живот по всякакви други поводи", коментира пред "Капитал", видимо разочарован, председателят на "Българска военна памет" Божидар Димитров. Той уточни, че фондацията е била създадена по искане на инициативния комитет по честванията на Балканските войни, след като установяват, че паметниците, които имат нужда от възстановяване, са много повече и парите, които държавата отдели за това (560 хил. лева), няма да стигнат. Добави още, че предметът на дейност на фондацията ще е само да набира средства за честванията на Балканските войни, но все още не е започнала да го прави. "Фондацията ще има ангажимент да събира спонсорства от частни лица, които пожелаят, разбира се, които ще се харчат с разпореждане на инициативния комитет", обясни Божидар Димитров.

А 560-те хиляди лева, които Министерският съвет отпусна за ремонтирането на военни паметници, ще бъдат изразходвани от областните управители и Министерството на отбраната. От пресцентъра на ведомството обясниха, че текущ отчет ще бъде публикуван на сайта http://www.100godini-balkanskivoini.bg, и още, че всички останали дейности и мероприятия по честването ще бъдат за сметка на местните власти, инициативни комитети и спонсори. "От държавния бюджет целево ще бъдат финансирани само дейности, свързани с ремонт и възстановяване на военни паметници, а разчетът беше направен на базата на предложенията, подадени от областните комисии "Военни паметници" и Министерството на отбраната, съпроводени с количествено-стойностни сметки. Ще бъдат ремонтирани и възстановени 51 обекта - паметници, мавзолей-костници на територията на гр. София и шестте области, които участват в НК", коментираха още от военното министерство. 

Прогнозният финансов разчет за ремонта, който от МВР предоставиха на "Капитал", всъщност представлява списък на военните паметници, които ще подлежат на възстановяване, както и стойността на ремонта в лева. Той обаче не е придружен с обосновка как и защо е преценено, че ще струва точно толкова.

По-важните въпроси

На фона на този заплетен сюжет в началото на юли излезе и индексът на устойчивост на НПО (инструмент, който измерва развитието на гражданския сектор в Централна и Източна Европа и Евразия). Той регистрира същото: в България няма официална политика за сътрудничество със сектора на гражданското общество, а неправителствените организации се намират във финансова криза и имат ограничени възможности да влияят при изработването на политики.

Добрата новина е, че има реална възможност нещо да се промени. Близо половин година експертна група от представители на администрацията и на неправителствени организации работят по инициатива на министър Томислав Дончев върху стратегия за развитие на гражданския сектор и създаване на прозрачен механизъм за финансирането му. Документът вече е готов и предстои да се гледа от Министерския съвет. Едно от предложенията на работната група е да се създаде фонд за подкрепа на гражданските организации, към който те да могат да кандидатстват с проекти на конкурсен принцип. "Фондът би бил достатъчно добър и прозрачен механизъм за финансиране на неправителствените организации", смята Ралица Величкова, директор на Български център за нестопанско право, който също участва в работната група. Предвижда се също в интернет да се публикува изчерпателна информация за предоставеното финансиране на граждански организации и постигнатите от тях резултати.

Друг важен момент от стратегията е създаването на съвет за гражданското общество към министър-председателя, който трябва да следи и планира дейностите по изпълнението й, да събира информация за финансирането на организациите и да прави преглед на потребностите и проблемите на гражданския сектор. В момента неговото развитие не попада в ресора на нито една институция, откъдето идва и липсата на политики и ясен ангажимент в областта. И докато нещо не преобърне това пространство и не го подреди, от хаоса му ще изпълзяват казуси тип "Българска военна памет".

А защо "честваме" войни?

Годишнината от Балканските войни би могла да постави фокуса върху хилядите човешки истории, не върху битките. Но надали. 

8 февруари 2012 г. Заседание на Министерския съвет. Гласува се създаването на Национален комитет, който да организира отбелязването на 100-годишнината от Балканските войни (1912-1913 г.). Премиерът Бойко Борисов неколкократно нарича двете исторически събития "тази светла дата" . С това иска да подчертае волята на държавата да отдели средства за годишнината. 

И все пак доста странен подбор на думи, като се има предвид, че в Първата Балканска война България дава най-много човешки жертви (около 85 хиляди убити, ранени и починали от болести), а втората води страната до национална катастрофа - икономическа, политическа и човешка.

И затова защо ги "честваме" и по какъв начин отбелязваме годишнината не са маловажни въпроси. Допитахме се до мнението на двама млади български историци.

Те се учудиха защо институциите смятат, че "чествания" е терминът, който подхожда на годишнина от войни. Според преподавателя от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Андрей Лунин би трябвало да се използва "отбелязване", защото честването предполага празничност, а Балканските войни са част от травматичната национална памет.

Преподавателят по нова и най-нова българска история и историография в Югозападния университет доц. д-р Стефан Дечев смята, че честването на войни по начина, по който се организира сега, е по-скоро анахронизъм: "Ударението ще се постави върху битките и военните победи, а ще бъде пропусната или маргинализирана темата за обикновената човешката болка и страдание както на хората в униформи, така и на цивилините. Особено пък на тези от противната страна - болката и страданието без национална принадлежност и религия."

Андрей Лунин също отбелязва: "Националните чествания обикновено задават официалната позиция, в която се губи нюансът на отделния спомен, на локалните особености. За мен интересни са точно тези "малки" истории, тях бих искал да науча и отбележа."

На сайта 100godini-balkanskivoini.bg, създаден специално за годишнината, има секция с известните битки и сражения. Но ги няма разказите и лицата на обикновените хора, свързани с двете събития. Двамата историци са скептични, че моментът може да се използва и за преосмисляне на случилото се, за повдигане на дебат, оцветен и от други гледни точки, липсващи в популярната национална митология.

Няма подобно "отворено" осмисляне на войната, казва доц. Стефан Дечев. По думите му дори в специализираната историческа литература тя получава едноизмерно и елементарно третиране. Преподавателят в ЮЗУ смята, че същото това мислене ще зададе и рамката на тържествата наесен, и посланията, които те ще излъчват. И отсича: "Войната ще се интерпретира само от гледна точка на българската рамка и българската "истина" за нея, както и от гледната точка на тогавашните български правителства и определена част от елита през 1912-13 г. Няма да се отдаде дължимото на човешкото страдание, на войната като обикновено човешко преживяване и т.н.  Няма да бъде "дадена думата" и на противниците."
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rurik avatar :-@
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    • - 1
    • + 7

    Популярната национална митология (много добро попадение на статията) ще бъде яхната за пореден път от най-кресливите патриотари - ченгетата, ченгета като Кеворк и Божидар есксплоатираха същата тази тема до последна капка и преди години. Единият вече лъсна на сцената.

    Нередност?
  • 2
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava
    • + 1

    Не е необходимо.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал