Гражданска vs. военна памет

Когато няма правила, по които институции и нестопански организации да си взаимодействат, партньорствата между тях могат да приемат странни форми. Да вземем например тази. Инициативен комитет с председател вицепремиерът Цветан Цветанов, в който влизат и членове на правителството и областни управители, дават идеята за създаването на фондация, която да набира средства от спонсори за честванията на Балканските войни. Фондацията се оглавява от бивш министър и настоящ директор на Националния исторически музей, а в управителния й съвет влиза експерт от Министерството на отбраната. Тя, от една страна, се регистрира в частна полза (следователно няма ангажимент да се запише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието и да подава отчети там), а в същото време ще събира пари за почистване на военни паметници, които са общинска или публична държавна собственост и следва да се поддържат с публични средства. Така на практика държавата използва инструментите на гражданския сектор като ракета носител, за да дофинансира собствените си задължения. Само че той не е за това. И има далеч по-смислени механизми, по които да участва в дейността й.

Например, ако всяка година държавата определя няколко приоритетни области, в които ще финансира проекти чрез конкурс, може с помощта на гражданския сектор да се опита да разреши проблеми, с които среща най-големи трудности. Неправителствените организации могат да реализират проекти в различни области и по този начин да разтоварват администрацията. Сегашното висящо положение и хаос карат гражданите и организациите да виждат корист дори там, където я няма.

"Откровено казано, съмнявам се, че ще продължа да се занимавам с това. Може би ще изляза от фондацията и да я дадат на някой друг. Аз ще давам акъл, както съм правил цял живот по всякакви други поводи", коментира пред "Капитал", видимо разочарован, председателят на "Българска военна памет" Божидар Димитров. Той уточни, че фондацията е била създадена по искане на инициативния комитет по честванията на Балканските войни, след като установяват, че паметниците, които имат нужда от възстановяване, са много повече и парите, които държавата отдели за това (560 хил. лева), няма да стигнат. Добави още, че предметът на дейност на фондацията ще е само да набира средства за честванията на Балканските войни, но все още не е започнала да го прави. "Фондацията ще има ангажимент да събира спонсорства от частни лица, които пожелаят, разбира се, които ще се харчат с разпореждане на инициативния комитет", обясни Божидар Димитров.

А 560-те хиляди лева, които Министерският съвет отпусна за ремонтирането на военни паметници, ще бъдат изразходвани от областните управители и Министерството на отбраната. От пресцентъра на ведомството обясниха, че текущ отчет ще бъде публикуван на сайта http://www.100godini-balkanskivoini.bg, и още, че всички останали дейности и мероприятия по честването ще бъдат за сметка на местните власти, инициативни комитети и спонсори. "От държавния бюджет целево ще бъдат финансирани само дейности, свързани с ремонт и възстановяване на военни паметници, а разчетът беше направен на базата на предложенията, подадени от областните комисии "Военни паметници" и Министерството на отбраната, съпроводени с количествено-стойностни сметки. Ще бъдат ремонтирани и възстановени 51 обекта - паметници, мавзолей-костници на територията на гр. София и шестте области, които участват в НК", коментираха още от военното министерство. 

Прогнозният финансов разчет за ремонта, който от МВР предоставиха на "Капитал", всъщност представлява списък на военните паметници, които ще подлежат на възстановяване, както и стойността на ремонта в лева. Той обаче не е придружен с обосновка как и защо е преценено, че ще струва точно толкова.

По-важните въпроси

На фона на този заплетен сюжет в началото на юли излезе и индексът на устойчивост на НПО (инструмент, който измерва развитието на гражданския сектор в Централна и Източна Европа и Евразия). Той регистрира същото: в България няма официална политика за сътрудничество със сектора на гражданското общество, а неправителствените организации се намират във финансова криза и имат ограничени възможности да влияят при изработването на политики.

Добрата новина е, че има реална възможност нещо да се промени. Близо половин година експертна група от представители на администрацията и на неправителствени организации работят по инициатива на министър Томислав Дончев върху стратегия за развитие на гражданския сектор и създаване на прозрачен механизъм за финансирането му. Документът вече е готов и предстои да се гледа от Министерския съвет. Едно от предложенията на работната група е да се създаде фонд за подкрепа на гражданските организации, към който те да могат да кандидатстват с проекти на конкурсен принцип. "Фондът би бил достатъчно добър и прозрачен механизъм за финансиране на неправителствените организации", смята Ралица Величкова, директор на Български център за нестопанско право, който също участва в работната група. Предвижда се също в интернет да се публикува изчерпателна информация за предоставеното финансиране на граждански организации и постигнатите от тях резултати.

Друг важен момент от стратегията е създаването на съвет за гражданското общество към министър-председателя, който трябва да следи и планира дейностите по изпълнението й, да събира информация за финансирането на организациите и да прави преглед на потребностите и проблемите на гражданския сектор. В момента неговото развитие не попада в ресора на нито една институция, откъдето идва и липсата на политики и ясен ангажимент в областта. И докато нещо не преобърне това пространство и не го подреди, от хаоса му ще изпълзяват казуси тип "Българска военна памет".