Икономисти: Излизането на страни от еврозоната ще е болезнено

"Не допускам сценарий, при който еврозоната ще се разпадне, но е много вероятно някои държави да я напуснат", смята финансовият консултант Бисер Манолов, който е бивш главен дилър на "Булбанк" и бивш управител на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Според него това вече щеше да се е случило с Гърция, ако имаше механизъм, по който да стане. Той добави, че всички български компании от реалната икономика, които имат бизнес с южната ни съседка, ще бъдат засегнати, а и вече има сигнали за спад на приходите им.

Безработицата в България може да стигне 13% при задълбочаване на кризата, смята Петър Чобанов Фотограф : Красимир Юскеселиев

Кристофор Павлов смята, че дори и при положително развитие на нещата трудности ще има за продължителен период, тъй като усилията за стабилизиране на публичните финанси и намаляване на дълговете ще продължат години.

Пълните мнения на икономистите:

Петър Чобанов: При умерен сценарий икономиката на България ще се свие с 2.5-3%

Основният сценарий все още е еврозоната да остане в сегашната си структура, като евентуално ще отпадне Гърция, но ще се положат усилия други малки държави да не се роят. Трудно ми е да си представя отпадане на Италия. Това може да стане при вторият сценарий, за отделяне на дисциплинираните държави в т. нар. северно евро, а южните държави с по-слаба дисциплина ще се върнат към националните си валути или ще поддържат някаква паралелна обща валута. В тези хипотези много е важно как ще се реши въпросът с техните задължения. Държавите ще са под натиск да се върнат към националните си валути и, за да повишат конкурентоспособността си, ще се стигне до девалвация.

За България много важно е да се запази стабилността на банковата система. Най-засегнати ще са компаниите износители, като очаквам износът и вносът да спаднат. Това ще означава и свиване на потреблението. Според мен безработицата в България ще достигне 13%, а икономиката ще се свие с между 2.5 и 3% и това е умереният сценарий. Практиката обаче показва, че когато има спад в България, той е рязък, а не умерен.

Кристофор Павлов: Ставащото в Гърция ще има голям ефект върху България

Могат да се откроят два сценария. Първият е оптимистичен и предвижда Европа да изгради успешен фискален и политически съюз, като едновременно с това се създадат условия за агресивна намеса на пазарите от Европейската централна банка, без да се наруши нейната независимост. Ключовата дума тук е не просто фискален съюз, а успешен фискален съюз. Това изисква смелост и лидерство, което засега не виждаме, но се надявам да се окаже, че днешните европейски политически елити притежават. Тази комбинация би трябвало да прекъсне драматичното ескалиране на кризата, което наблюдаваме в момента.

Този положителен сценарий не означава, че трудностите свършват утре. Напротив, това означава трудности за продължителен период от време, тъй като усилията за стабилизиране на публичните финанси и намаляване на задлъжнялостта - която е дълбоката, същностна причина за днешната криза, ще трябва да продължат години, за да имат успешен край. Възстановяване на доверието в еврото, може би ще бъде още по-продължителен процес, тъй като рисковете от загуби, пред които се изправят световните инвеститори в момента, ще останат врязани в историческата им памет за десетилетия.

Лошият сценарий е Европа да не успее да убеди пазарите, че ще създаде успешни фискален и политически съюз, които са липсващите елементи на общия ни европейски дом, след като вече имаме монетарния съюз и единен пазар. Ако това се случи, ще наблюдаваме рецесия, която главният икономист на Уникредит Ерик Нилсън сполучливо определя като "майката на всички рецесии".

Според мен няма смисъл, от днешна гледна точка, да строим далече стигащи хипотези какво ще стане, когато еврозоната се разпадне, защото не знаем как точно това ще се случи, ако изобщо се случи. За мен хипотезирането на това какво ще стане при разпад на еврозоната днес е разпиляване на интелектуална енергия, защото дори да успеем да изградим такъв сценарий, който изглежда достатъчно обоснован и заслужаващ доверие сега, утре бързо променящите се обстоятелства ще го направят несъстоятелен.

Не бива да се пренебрегва вероятността да се наложи излизане на Гърция от еврозоната. Имам опасения и за Португалия, защото въпреки усилията и частичните им успехи да консолидират публичните си финанси, картината не дава основания да се смята, че те ще решат проблемите с конкурентоспособността си достатъчно бързо. Затова смятам, че ако усилията им да провеждат политика на вътрешна девалвация (по подобие на балтийските страни през последните няколко години) се провали, ще се стигне до връщане на националните валути и девалвация. Има достатъчно причини да се смята, че останалите страни от еврозоната ще могат да стабилизират съюза, в случай че убедят пазарите, че са в състояние достатъчно бързо да изградят успешни общ фискален и политически съюз.

Ставащото в Гърция ще има малък непосредствен и голям индиректен ефект върху България. Какви точно ще бъдат последиците е трудно да се прецени с достатъчна степен на сигурност днес. Единственото, което е сигурно, е, че негативните последици далече ще надвишават позитивните, ако изобщо има някакви позитиви.

Късогледо ще бъде ние, българите, да мислим и се държим, така сякаш можем да спечелим от проблемите на Гърция, тъй като в сегашният свят това просто е невъзможно. Вместо това, ставащото в Гърция е шанс за нас да демонстрираме съпричастност и великодушие, тоест да демонстрираме същите онези ценности, върху които се твърди, че народите от Европа се опитват да изграждат общото си бъдеще. Така, че ставащото в Гърция е тест не само за гърците, но и за нас всички останали.