Икономисти: България трябва да участва в новия пакт за стабилност

Capital.bg се обърна към авторитетни български икономисти за коментар на въпроса "Каква трябва да е позицията на България". Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", България не само може, но и трябва да участва в бъдещия пакт, при едно условие - чрез него да не се цели хармонизиране на данъчните и икономическите политики между отделните страни.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, вижда проблем с идеята за по-широки правомощия за външен контрол над националните бюджети, тъй като на практика се изземват правомощията на националните парламенти и се нарушава принципът на субсидиарност.

Ето и пълните мнения на двамата топ икономисти.

Георги Ангелов: България не само може, но трябва да участва

Затягането на правилата за бюджетна дисциплина в ЕС е задължително - в крайна сметка това, е което създаде дълговата и бюджетната криза в Европа. Необходими са както формални правила и съответните институционални наказания, така и насърчаване на пазарната дисциплина върху правителствата, включително чрез предвиждане на възможности за изгонване на държави от еврозоната и ЕС и съответно фалит. Когато пазарите знаят, че членството на една страна в ЕС или еврозоната не е гарантирано, те ще бъдат доста внимателни, когато финансират такива страни, което няма да позволи свръхзадлъжняване.

В някакъв смисъл, идеята за това няколко страни да създадат ново ядро в ЕС, основано на по-голяма бюджетна дисциплина, е стъпка в тази посока. Ако правилата вътре са достатъчно добре замислени и приложени, доверието в страните от това ново ядро ще бъде по-голямо, дори при наличие на проблеми в останалите страни. Това ще покаже на проблемните страни от еврозоната, че могат да бъдат изолирани и оставени да фалират, ако не наложат дисциплина и не се реформират. Самата идея да се създадат две части на еврозоната - едната от силните и дисциплинираните страни, а другата от останалите - е форма на допълнителен натиск върху проблемните страни да се стегнат и да спрат да бавят реформите.

Къде са рисковете? Ако става въпрос за нов пакт, който налага бюджетна дисциплина, това може да бъде прието от много европейски страни и в средносрочен план от всички. Обаче, ако новият пакт включва и спорни идеи - като например данъчна хармонизация, прехвърляне на правомощия към Брюксел, ограничаване на възможностите за растеж на бедните страни и прочие - тогава новото ядро от страни в ЕС може да се окаже началото на разпада на еврозоната и ЕС. Защото е ясно, че бюджетната дисциплина се подкрепя и е необходима на много страни от ЕС, но други идеи не се ползват с такава подкрепа и трудно ще могат да се привлекат повече страни, които да ги възприемат. Тогава новото ядро от страни в ЕС ще си остане изолирано и постепенно ще се отцепи от еврозоната, създавайки нова силна валута (северно евро) или ще остане в еврозоната, но ще изгони всички останали от нея.

Това е и предизвикателството пред България. Ако става въпрос за бюджетна дисциплина, ние не просто можем, но и трябва да участваме. Но ако ще се отива към голяма хармонизация на данъчните и икономическите политики, тя няма да е от полза за бедните страни - тъй като те имат нужда от съвсем различна икономическа политика, за да постигнат бързо забогатяване и конвергенция към западния стандарт на живот (новите страни имат нужда да следват модела на немското икономическо чудо от 50-те и 60-те години, а не модела на тежката социална държава от 90-те години). Трябва изключително внимателно да се следи какви точно идеи ще залегнат в новия пакт и нашето правителство активно да участва (заедно с другите страни от региона), за да ги направи приемливи за България и новите страни членки.

Светла Костадинова: Подкрепяме по-строгите правила за бюджетен дефицит

Концептуалният въпрос е защо трябва да продължава да има Договор за ЕС, ако той ще се заобикаля евентуално с двустранни споразумения.

Ако някои страни въведат финансов Шенген, това наистина може да прескочи принципа на равнопоставеност. Проблемът ще възникне за страни от еврозоната, които не се присъединят към новите по-строги правила – лихвите по държавното им финансиране ще скочат заради недоверие.

Принципно, подкрепяме по-строгите правила за бюджетен дефицит, защото са необходими, но трябва и да се спазват, както и да са насочени към балансирани бюджети.

Има проблем с идеята за по-широки правомощия за външен контрол над националните бюджети, тъй като на практика се изземват правомощията на националните парламенти и се нарушава принципът на субсидиарност.

Виждаме проблем и с идеята ЕЦБ директно да финансира правителства, тъй като това не е нейна работа. Мандатът ѝ е поддържане на ценова стабилност и подпомагане на национални политики само ако това не застрашава ценовата стабилност. Пазарът няма нужда от повече пари, има нужда от доверие, а подобно действие едва ли ще постигне желания ефект. Финансирането на държави от ЕЦБ е опасно, тъй като границата между платежоспособен и неликвиден е твърде тънка, за да се определи.

Затова ЕЦБ трябва да се грижи за ценова и банкова стабилност и да остави пазарите да определят на кои правителства искат да дават пари и на кои – не. Ако една страна е неликвидна, може да се осигури мостово финансиране от други страни от еврозоната, например през Европейския фонд за финансова стабилност. Това няма да застраши стабилността на еврото, докато изкупуването на съмнителни активи – високорискови държавни ценни книжа от периферията на еврозоната ще влоши баланса на ЕЦБ и при негативен сценарий тя може да има нужда от допълнителна капитализация.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика Фотограф : Цветелина Николаева