Фокусът с инвестициите

Правителството мисли нови стимули, но трябва консенсус и бързина

Икономическият министър Трайчо Трайков трябва да поеме инициативата за бързо обличане на идеите в законови текстове

Капитал

Икономическият министър Трайчо Трайков трябва да поеме инициативата за бързо обличане на идеите в законови текстове © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Рязането на лентички е любимо занимание на сегашните управляващи. Обектите, които се откриват, обаче са или инфраструктурни проекти с еврофинансиране, или нови офиси, магазини и спортни съоръжения. Фабриките са абсолютно изключение. Причината не е, че Бойко Борисов предпочита пътища и пречиствателни станции. Просто новите заводи са малко.

За да се промени съотношението, обаче трябва обща правителствена воля и ясен план. Първите стъпки вече са направени: има избрани приоритетни сектори - производства и услуги с добавена стойност, започва маркетинг в чужбина, има и идеи какво да се промени в специализирания закон. Сега остава да се събере подкрепа, че инвестициите са приоритет и да се действа.

По-висока цел

Мисленето какво точно да се промени минава през анализ на натрупания вече лош опит с дошлите на проучване инвеститори. Засега държавата предлага да изгради индустриална инфраструктура до новия завод, малки субсидии за обучение на персонал и (евентуално) кратки срокове и по-евтина държавна земя. Това явно не е достатъчно, ако се съди по вече разказаните случаи на загубени проекти. "В състезанието коя държава да бъде предпочетена България винаги е сред финално отсетите 2-3 страни, но нещо малко не достига и затова пропускаме много възможности", обобщава зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов.

Най-видимо е това при IT проектите. При тях основният разход е за заплати на висококвалифициран персонал, а следващият е наемът на офис (където явно няма какво да се направи). Субсидията за обучение може и да звучи като добър стимул, но всъщност никоя мултинационална компания не би харесала страната, ако изначално липсва квалифициран персонал. Така в момента България няма какво да предложи, а съседните държави имат директни субсидии.

"Подготвяме стимули за компании, които не правят големи капиталовложения, но въпреки това са важни за нас от гледна точка на създаване на стойност и на работни места. В сегашния закон основният критерий за подпомагане е размерът на инвестицията. Смятаме, че трябва да се разшири, за да може компании от IT сектора да бъдат подпомагани не с инфраструктура и с офиси, а с човешки ресурси," казва икономическият министър Трайчо Трайков. И обяснява, че предложението е за приоритетни проекти да може да се възстановява част от инвестицията, като за производствените предприятия прагът ще е 10% и ще стига до 50% при R&D.

Тук се мисли за възстановяване на осигуровки или нещо подобно. Няма още разписан конкретен текст, за да се види за какъв период и при какви условия ще може да се ползва преференцията. Работната идея е за три години. Това ще е българският отговор на предлаганите от съседни страни субсидии за откриване на ново работно място.

Ако предложенията за нови стимули се приемат и изкушат достатъчно на брой инвеститори, то държавата ще трябва да е готова да заделя от бюджета годишно доста по-висока сума, например 100 - 200 млн. лв. Звучи много, но ако доказаният бъдещ данъчен ефект е в пъти по-голям, това не може да е проблем.

Естествено всички обсъждани преференции трябва да отговарят и на изискванията на Брюксел за допустими държавни помощи. Вероятно и самият закон, преди да мине през гласуване, ще трябва да получи одобрение от Генерална дирекция "Конкуренция" към еврокомисията.

Проблем е, че и досегашните преференции не работят. Получилите сертификат топ инвеститори не знаят никога на какво конкретно могат да разчитат - нито като сума, нито като срок. Бюджетът за инфраструктура и обучение за 2011 г. е под 1 млн. лв. и постоянно има натрупани проекти от минали години, по които има неизпълнени ангажименти от страна на държавата. Така получаването на сертификат излиза безсмислено занимание - първо се предоставят куп документи за издаването му, а получаваш несигурна помощ, някога, ако въобще се стигне до държавна подкрепа. Затова тук също е нужно да се направят конкретни промени.

Промените в закона трябва да обхванат и последващото обгрижване на инвеститорите в общуването им с държавна или местна администрация при възникнали проблеми. Причината е, че точно големите международни инвеститори изграждат имиджа на България в чужбина. А успешните истории са безплатен магнит за други чужди корпорации, оглеждащи се за ново място за вложение.

Въпрос на йерархия

Агенцията има много слаби правомощия - няма никакво влияние над министерства и други държавни ведомства. Тя може и да посредничи в уреждането на срещи, но не и да изисква бързи и адекватни действия от другите. Така дори и инвеститорът да има проблем, решението няма как да дойде от служителите на БАИ. Тук решението е едно - вдигане в статут на агенцията. Успешният вариант е тя да е част от Министерски съвет, което ще й придаде тежест при комуникацията с други ведомства.

Освен това ведомството работи с много ограничен брой фирми, които сами са се свързали с агенцията. Заради скромния си екип (под 30 човека) и символичен бюджет (770 хил. лв., които отиват за заплати и консумативи) тя няма никакъв капацитет за активен външен маркетинг и търсене на нови инвеститори. Другият, по-неамбициозен обсъждан вариант, е тя да се влее в министерството на икономиката и да има ресорен зам.-министър.

За да не се изпусне сегашната вълна на инвеститори, които оглеждат района, приоритет трябва да е и скоростта на приемане на поправките. Точно тук е и проблемът. Първо, трябва да има пълен консенсус в правителството, а и в обществото, че тези проекти са ни нужни и стимулите са начинът те да се случат. Засега предложенията имат подкрепата на изготвилата ги агенция за инвестиции и икономическото министерство. Представяни са и в по-широк кръг, където също са били приети от повечето присъствали. Не на това мнение обаче е финансовият министър Симеон Дянков. Според него не е нужно специално отношение към определени инвеститори, ако страната ни има най-ниските данъци в Европа и ако намалят административната тежест и корупцията.

Ако двоуменето продължи половин-една година, то ще бъде изпусната енергията и поне няколко многомилионни проекта. Така следващото правителство отново ще трябва да открива топлата вода в инвестиционните нужди. А България ще си стои непроменено бедна.