България няма да вдига данъците си заради пакта за еврото
Изпълнението на притеснителни регулации няма да засяга страната ни до влизане в еврозоната
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
България се присъедини към новия европейски пакт за бюджетна дисциплина, но с изричното условие, че ще може да провежда самостоятелна политика в сферата на преките данъци до приемането й в еврозоната. "Не че ще правим номера, но данъци няма да вдигаме", обясни премиерът Бойко Борисов след Срещата на върха в Брюксел. В същото време страната ни се ангажира да следва общите правила, които ще пазят Европа от бъдещи дългови кризи, още от следващата година.
Няколко условия
Българското правителство реши да присъедини страната ни към Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз с условието, че частта с изискванията за обща икономическа координация ще важи за нас едва след като се присъединим към еврозоната.
Причината да поискаме това изключение е притеснението, че Германия и Франция ще използват новото европейско споразумение да прокарат и идеята си за обща данъчна политика във всички страни членки. Целта им е да се преборят с миграцията на свои компании, които местят производствата си в Източна Европа.
Повишаването на преките данъци (за косвените - ДДС, акцизи и мита, вече има обща политика) обаче е заплаха за конкурентоспособността на икономиката ни, защото при липса на реформи и недобре работеща съдебна система можем да изтъкнем като предимства на макросредата само ниските ставки и сравнително евтината работна ръка.
Евентуално повишаване на данъците под натиск обаче ще лиши България и от това преимущество в борбата за чужди инвестиции. А липсата на свеж капитал ще се забави опитите на държавата да догони клуба на богатите по жизнен стандарт.
Опасенията на българските политици произтичат от четвъртия дял на договора. Текстовете в него звучат доста общо. Но те задължават правителствата да координират политиките си за постигане на обща финансова и фискална стабилност, както и за повишаване на конкурентоспособността в ЕС.
Точно неопределеността на задълженията, които може да произлязат от това изискване, притесни правителството ни и в официално писмо финансовият министър Симеон Дянков предложи разделът да отпадне, но това не се случи.
"Формулировките в четвъртия дял са много общи и поради това хлъзгави. Затова ние ще приемем ангажиментите да ги изпълняваме, след като влезем в еврозоната", каза външният министър Николай Младенов при обсъждането на договора на ниво парламентарни комисии миналата сряда. Той обясни, че документът, за който България каза "да", ще влезе в сила чак след като се ратифицира от Народното събрание. Самата ратификация пък ще бъде така подготвена, че притеснителният четвърти раздел ще стане задължителен за България едва след като се присъединим към еврозоната.
И няколко ангажимента
Веднага след ратификацията обаче страната ни ще се задължи да изпълнява първите три раздела. Те очертават обхвата на договора и механизмите, по които той ще се изпълнява. Третият раздел дава по-голяма конкретика по самите фискални правила - ограниченията за бюджетен дефицит и държавен дълг.
Те изискват държавите да поддържат балансирани бюджети, като дефицити ще се позволяват само в период на икономически кризи или извънредни събития, каквито са природните бедствия например. В тези случаи страните ще имат право да реализират структурен бюджетен дефицит до 0.5% от БВП.
При този показател реалният дефицит се сравнява с потенциалния брутен вътрешен продукт на страната, а не с номиналния. Страни като България, чийто правителствен дълг е много под допустимия лимит от 60%, ще имат право на структурен дефицит от 1%.
Изпълнението на тези ограничения ще се следи от Европейската комисия. Тя ще отбелязва и нарушенията им, като всяка държава членка ще има възможност да защити позицията си. След това обаче комисията ще изготвя становище и на неговата база останалите страни членки ще може да откриват процедура срещу държавата нарушител в Европейския съд.
По негово решение недисциплинираните държави пък може да бъдат глобявани. Размерът на санкцията ще стига до 0.1% от брутния вътрешен продукт на страната нарушител и ще се внася в Европейския стабилизационен механизъм, който участва в спасяването на Гърция, Португалия и другите проблемни държави.
Договорът влиза в сила, след като го ратифицират поне 12 държави от еврозоната, или най-късно от началото на следващата година.
Без промени в бюджетните закони, за сега
България няма нужда да променя законите си или конституцията заради фискалния пакт. Експертите в Министерството на финансите (МФ) са стигнали до извода, че вече направените промени в Закона за устройството на държавния бюджет, познати като фискален борд, са напълно достатъчни на страната ни, за да изпълни договора.Промените "Дянков" поставиха лимит на бюджетния дефицит до 2% от БВП. В България обаче бюджетното салдо се смята на "касова основа", а по европейската методология - на начислена. Въпреки че ограничението е по националната методология, във ведомството смятат, че спазвайки него, страната ни ще изпълнява и критериите на Брюксел. А те са да не се допуска структурен дефицит над 0.5% (мерен спрямо потенциалния БВП).
За държави като България, където държавният дълг е едва 16% от БВП, или четирикратно по-нисък от максимално допустимия, структурният дефицит може да бъде и 1% от БВП. За тази година например страната ни е заложила дефицит от 1.35% в номинално изражение, който в структурно ще е 0.7% от БВП.
Според макроикономиста Петър Чобанов обаче регулациите, които Дянков прокара миналата година, не са достатъчни. Основното притеснение идва от това, че няма да има задължение в годините икономически растеж правителствата да продължат с реформите и фискалната консолидация. За това той смята, че дори трябва да се сложи изискване за излишъци в добри за икономиката времена.
26 коментара
То и така половината българи нямат пари да ги платят, а ако ги вдигнете, изобщо няма и да ги съберете... Най-много да ви резнат тиквата, пардон главата, уважаеми Бойко и ГЕРБ!
Ох, данъците та данъците.
Enough already дет' се вика!
Българина най-го е страх да не настине и да не се мине. С топлото, данъците, таксите, да не го ударят в кантара и да не вземе гуми с изтекъл дот.
Данъците подлежат на промяна безусловно защото не може да се провежда ефективна пенсионна реформа без ревизия на данъчната система. В момента тя не облага ръста на капитала по никакъв начин, друг освен по общия ред което не е правилно. Не е правилно Черепа и стрина Пена да се облагат по един и същи начин.
Очевидно е че плоския даък беше една громна грешка която не доведе до абсолютни никакви ефекти, нито по инвестиции, нито по ръст на икномиката, ни по нищо. Е само дето тоя оня си препраха кинтите и се появиха ни лук яли ни лук мирисали на регионалната сфера.
Той и Чобанов нищо не е казал. Сал гаранции нямало че щели да продължат с реформите. Бре, това единствения кусур да беше - с мед да ги намажеш.
В състояние на тежък купонджийски махмурлук
премиерът наговори куп несвързани неща
пред българските журналисти в Брюксел, които за разлика от него бяха схванали поредния му европейски гаф. Попитан възможно ли е да се очаква промяна (т.е. повишаване) на данъците в България, той поясни как би постъпил, ако все пак се стигне до такова искане: "Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход - на 1 март не подписваме (фискалния пакт - бел. ред.), тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Казваме: "Съжаляваме, но местният парламент не дава." Въпросът е защо не го каза още сега? Парламентът няма да се събира отново по тема, за която вече се е произнесъл, и решението му е еднакво валидно както сега, така и след месец.
Приказките на Борисов след срещата станаха направо комични, когато в познатия си стил
опита да се изкара мъжкар сред европейските лидери
"Това, което беше, може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участието в срещите на държавите от еврозоната. Там именно е основното разминаване, защото държавите, които са приели еврото и които са в еврозоната, и това пряко касае техните бюджети и техните икономики, държат да провеждат срещите си сами. Това, което успяхме да договорим, особено премиерът Доналд Туск беше най-идеен по този въпрос, е да се провеждат съвещанията на еврозоната след европейските съвети, ако има тема, различна от пряко засягащите ги в еврозоната, да участват и другите страни в ЕС. В края на краищата успяхме да намерим този разумен компромис, когато касае нас - да участваме", похвали се Борисов, цитиран от БТА. Само че фактите са други. Борисов се е спотайвал, докато Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария - твърдо е настоявала за достъп до срещите на държавите от еврозоната. В крайна сметка четирите са изтръгнали отстъпка въпреки съпротивата на френския президент Никола Саркози, от която може да се възползва и България. Борисов очаква сега да му ръкопляскаме, като се кичи с чужди заслуги.
Добре ли е обаче България да участва в срещи, където е представлявана от премиера Борисов? След толкова гафове само през последната година има две възможности: първо, държавата да бъде представлявана занапред от президента Росен Плевнелиев, който поне би разбирал какво се говори на масата на Европейския съвет. Това е допустимо, защото срещите са на правителствени или държавни ръководители; второ, парламентът да забрани със закон на премиера да вдига тостове за каквото и да било зад граница. И да си ляга рано.
(Забележка-от ИЗ МЕДИИТЕ...................)
До коментар [#3] от "dol": +++++++++++++++
Това е резултатът от пиянството през 2009 година. Така омразният на мнозина Доган ги 'из...ти' до един и им натресе ТОЗ.
Те данъците в България и без това са високи. На фона на това, което получаваме от държавата са сигурно от най-високите в света, защо да ги вдигат повече?
Достъпът до сайта на Капитал продължава да увисва през няколко минути. Кога ще го оправят?
До коментар [#2] от "Десен":
Сигурен ли сте че сте десен? Щото макар и да съм съгласен с вас требва да отбележа че за таквиз изказвания десните в Америка ще ви обявят за социалист и ще ви омажат с катран и пера.
"...защото при липса на реформи и недобре работеща съдебна система можем да изтъкнем като предимства на макросредата само ниските ставки и сравнително евтината работна ръка..."
Какво повече да кажем по въпроса?
И аз уж съм десен, но сегашната данъчна система не ми харесва. Ниски данъци, но и ниски доходи и все така свито потребление. Най-добре е плоският данък да остане, но да има необлагаем минимум от 2000 лева, а да се облага само разликата над тази сума. То е без това за бюджета ДОД не е кой знае какво перо. Така ще има справедливост (за доходите над 2000 лева няма осигуровки), а и ще останат пари за потребление.
До коментар [#5] от "dreamer":
пич, гледай си работата или върви в някоя друга страна.
До коментар [#5] от "dreamer":
ако аватара ти е снимка на Ботев, засрами се, ниски ни били данъците, подлеци и лъжци сте... всички промити мозъци прокламиращи, че държавата трябва да остави на пазара обществения сектор...
запомнете го от сега защото държавата е основополагаща за бизнеса, а не обратното... тази наглост на стопанските елементи да искат да участват във всички обществени сектори няма как да се случи, здравната помощ НЕ Е услуга, сектор сигурност НЕ Е услуга, образованието НЕ Е услуга и колкото да ви се иска да търгувате с тях рано или късно те ще станат отново НЕдефицитни(пазара преразпределя успешно само дефицитни блага)или ще се затрием като държава
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.