Клуб "Капитал": Какво трябва да се промени в образованието

Учебната среда трябва да предлага условия за формиране на конкретни умения - работа с източници, формиране на мнение, идентифициране на проблема и неговото решение, изслушване на чуждо мнение, групова работа, способност за формиране на собствена цел и за постигането й. Ученикът реално трябва да е в центъра на образователния процес.

Има нужда също така от единни критерии за оценяване на учениците и на преподавателите.

В момента министерството макроменажира всяка подробност. Съществува една архаична система от нормативни документи и всяка инициатива на училищното настоятелство или ръководство се сблъсква с бюрокрация. Учителите и училищните ръководства трябва да имат повече свобода при взимането на решения. Включително и за чисто организационната работа. Учителите няма как да са мотивирани да използват електронния начин за водене на документация, при положение, че хартиеният е задължителен.

Даниел Вълчев, бивш министър на образованието и преподавател в Софийския университет (6:16 мин.):

Образователната система е отражение на обществото. В боледуващо общество няма как да има блестяща образователна система. Няма как по телевизията на върви "Милионер търси съпруга", а в училище да убеждаваме децата на "трудът краси човека". Ако бащата не спира на червен светофар сутрин докато кара детето към училище, колкото и часове по гражданско образование да имаме, те няма да имат ефект.

Има три основни проблема:

- ранно отпадане от системата и силната концентрацията на това отпадане в ромските общности

- влошаване на качеството във всяка следваща образователна степен - има сравнително добро качество в предучилищната и началната степен, което се влошава нагоре. Висшето образование е на път да се "провинциализира"

Изводи:

- образованието не е ведомствен въпрос

- играчите в системата трябва да имат повече свобода, но и да носят по-голяма отговорност

Красимир Вълчев, главен секретар на Министерство на образованието, младежта и науката (9:32 мин.):

В образованието има няколко основни проблеми:

- високият процент функционална неграмотност - учениците могат да четат и пишат, но не разбират смисъла от прочетеното, не могат да интерпретират и анализират, да разчитат графики

- българските деца в чужбина

Промените не могат да се дирижират от бюрократична структура. Министерството създава регулаторна рамка на промените и провежда целенасочени политики за подобряване на образованието. Основната част от промени и инициативите обаче трябва да се случат в образователните институции.

Елена Маринова, президент на "Мусала Софт" (12:28 мин.):

Образованието е част от обществото и един от големите проблеми е сбърканата ценностна система.

Нещата трябва да се случват още в детската градина - децата трябва да имат манталитета, че "който се учи, той ще сполучи".

Децата са родени с безкрайно големи възможности, но образователната система помага да ги орязваме. В училищата няма визия за това какво се случва когато децата са различни - как да помогнем на тези, които са добри в нещо, да доразвият способностите си. Целта трябва да е не как да помагаме на изоставащите, а как да помогнем на децата да развият силните си страни и да скрият слабите.

Образованието не създава любопитни, търсещи, мислещи хора, а точно обратното – постепенно убива вродената жажда за знание, заради апатия в учителите, която се предава на децата и остарял подход на преподаване. Създават се неуверени, понякога дори озлобени младежи. Оставени без менторство децата търсят и намират алтернативи – понякога погрешни ("щом пише във вестника/ е онлайн значи е вярно")

Децата днес са различни от предишните поколения и трябва да отговорим на това.

Идеи:

- навлизане на новите технологии в детските градини и училищата

- пари за образование през европейски проекти

Явор Джонев, гражданска инициатива "Диалог за бъдещето", съосновател на "Сирма груп холдинг" (15:29 мин.):

Има нужда от дългосрочна стратегия и реформа на образователната система в основите. Образователната реформа е неразривно свързана с изграждане на визия и стратегии за бъдещето ни в културен, социален и икономически план. Необходим е диалог между всички страни, който да определи изискванията на обществото към образователната система - от всички гледни точки.

Необходимо е да предефинираме смисъла на образованието като надскочим сегашното ограничаващо взиране предимно върху придобиване на подходящи способности за работа.

Съществува един тоталитаризъм в образователната система - караме децата си да учат насила. Освен това учителите са поставени под непрекъснат контрол и обществото не им е дало възможност да се изявят като професионалисти. Контролирани са до степен какво в кой час преподават и попълнили ли са всичко в отчетната книга.

Държавата отделя малък процент от БВП за образование.

Необходими са три конкетни мерки:

- регионалните инспекторати да се превърнат в центрове за професионално развитие

- оценките до седми клас да се премахнат

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии (18:25 мин.):

Обществото трябва да формулира какъв е продуктът на образователната система и след това е необходима визия как той ще се произвежда.

Очевидно, че нещата в системата на висшето образование трябва да се променят в посока създаването на по-добър и съвременен продукт от този, който тази система дава в момента.

В момента е доста трудно да се каже какво точно трябва да се промени, но може да се даде добра рамка, която да ни помогне да отсяваме семето от плявата в различните предложения. Тази рамка се състои в оценяване на предложенията от гледна точка на стимулите, които те създават за промяна в поведението на "производителите" на висше образование. Това означава за всяко предложение да се задават следните два въпроса: ако предложението се осъществи кой ще започне да дава по-добър продукт? И защо ще започне да го прави?

Процентът от БВП за образование може и да не е достатъчен, но със сигурност можем да постигнем доста по-висока образованост и с тези средства, които се отделят.

Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час":

Няколко са приоритетните мерки, които спешно трябва да се реализират в системата на училищното образование, за да противодействаме на кризисната тенденция: над 40% от българските ученици да излизат от училище неподготвени за ефективно включване в пазара на труда и 30% от българските младежи да не завършват средно образование:

- преподаване на ключови компетенции за живота: децата да се учат да мислят да анализират, да прилагат принципи и модели от науката за решаване на реални житейски казуси; да формират социални и организационни умения; да придобият мотивация и нагласа да учат и да се развиват през целия живот

- независим начин за оценка на резултатите от работата на образователната система, който да е разбираем за учителите и обществото

- механизми, които да осигурят, че в системата ще има достатъчно ефективни преподаватели. В следващите 10 години ще излязат в пенсия 40% от българските учители. А младите преподаватели в системата са под 10% и все по-малко млади, качествени, мотивирани хора влизат в нея.

- високи изисквания за наемане в училище. Международни изследвания показват, че ефективността и качествената работа на един учител не зависи от броя дипломи и магистърски степени, които има, нито от продължителността на стажа му. Важни са качествата на учителя, като стремеж към високи постижения, упоритост, аналитични, организационни и комуникативни умения.

- повече автономност на директорите на училищата да подбират онези учители, които са най-добри в класната стая, а не най-добри на хартия

- либерализиране на пазара на квалификационни програми за учители, като се даде възможност на независими обучителни организации да осигуряват акредитирани курсове за придобиване на педагогическа квалификация

Деян Колев, председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе":

Основната причина за отпадането от училище на ромските деца е пропастта между училището като институция и ромската общност като такава. В училище под българин се разбира етнически българин.

Трябва да се създаде мост между ромската общност и училището и училището да се направи включващо и интеркултурно, така че да формира взаимно познание, толерантност и приятелство сред всички ученици. Интеркултурното и интерактивното образование е най-добрата педагогическа основа за преодоляването на отпадането - пример за това са усилията на училищата, въвеждащи СИП "Фолклор на етносите". Има нужда от по-широко използване на интерактивни техники и информационни технологии, от преподаване на "умения за живот" и от механизми за включване на родителите.

Ева Борисова, председател на Асоциация "Родители":

Училището се превърна в място за преподаване на знания и старателно избягва всякакви ангажименти свързани с толкова необходимия разоговор за възможните ценности и за пътя към това да създадем общество на споделени ценности.

Ученето през целия живот не е лозунг измислен от Европейския съюз, а естествена необходимост на самоактуализиращия се човек. Училището е място, където преди всичко учат възрастните - родители и учители. Точно в училище, през най-мощния стимул - децата, като възрастни ние се изправяме пред най-сериозните въпроси на собственото си развитие.

Какво спешно трябва да направим:

- Да върнем разговора за ценностите в училище. Да изискваме от училището да декларира и да практикува споделени ценности на своя екип.

- Да върнем и изискваме от учителите правото да целеполагат. Само така ще възстановим специалната връзка учител-ученик. Учителят трябва да знае какво иска за всеки от своите ученици и най-вече каква е реалистичната цел, която детето може да постигне днес и сега.

Трябва ни учител, който да познава ученика, а също така и учител, който е способен да разкрие на ученика естествената свързаност на знанията, описващи цялостния и хармоничен свят, в който

живеем.

В 5-7-ми клас ние се нужда от силно окрупняване на предметните области, така че броят на учителите, с които работи едно дете, да не надвишава 5-6 човека. В идеалния вариант всеки учител би трябвало да общува с всеки свой ученик всеки ден или не по-малко от 4 дни в седмицата.

- Да управляваме качеството. След 4 години външно оценяване ние не сме в състояние да сравним резултатите на отделните випуски, поради което никой в системата няма идея влошава ли се или се подобрява качеството на образованието.

Години наред реформите в България се правят на предчувствие. Проблемът не е, че се взимат грешни решения, а че нямаме механизъм бързо и навреме да преценим, кои решения са били правилни и трябва да им гарантираме устойчивост, за да донесат пълния си резултат и кои са се оказали грешни и трябва бързо да бъдат коригирани.

"Капитал" ще продължи дискусията за проблемите на българското образование и техните решения с форум "Бизнес и образование" през март.