🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Добър (4)

Новият закон за училищното образование върви в правилната посока, но има още какво да се направи

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Антон* е в девети клас и любимият му предмет е химията. Учителите му знаят това и са разработили индивидуален план, по който три пъти в седмицата Антон се занимава допълнително с химия и се подготвя за олимпиади. Вече е обсъдил с кариерния консултант в училището какви са възможностите да продължи да развива интереса си в тази област и каква професия би могъл да избере. За нея ще му помогнат уменията за работа в екип, използване на източници, формиране на мнение и цели, които Антон изгражда още от предучилищното си образование.

Веднъж в месеца Антон се среща с други ученици със същите интереси, за да обсъждат заедно теми. Член е и на обществения съвет на училището, където заедно с родители, представители на бизнеса и общината одобряват учебните програми и контролират изразходването на бюджета.

Така може да изглежда обучението на Антон, ако някои от добрите идеи в новия Закон за предучилищното и училищното образование бъдат приложени на практика. Той беше представен тази седмица и се очаква скоро да бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание. Ако всичко върви по план, първите промени ще влязат в сила от следващата учебна година.

Като цяло проектозаконът върви в правилната посока и задава принципи, които отдавна трябваше да са част от българското образование. Като индивидуалната работа с всеки ученик, създаването на ключови компетенции у децата и по-голямата самостоятелност на учителите. Има обаче и важни моменти, които са останали извън новия документ - например ориентирането на цялата система към крайната цел - резултатите на учениците и ограниченият за някои семейства достъп до предучилищно образование. Най-съществената част от нормативната рамка - образователните стандарти, пък все още липсва. В тях ще бъдат описани целите на всеки етап от обучението, съдържанието на учебните планове, профилът на педагогическите специалисти и управлението на качеството. Тоест от тях зависи например дали децата ще се учат да мислят и да решават проблеми, или ще продължаваме да ги караме да зубрят.

По-долу сме обобщили основните плюсове и минуси на проектозакона според няколко експерти в сферата на образованието, до които се допитахме. Има и много дискусионни теми, които си заслужава да бъдат обсъдени. Например дали иначе логичното завършване на основно образование след седми клас няма да доведе до една година по-малко за децата, за които има риск да не продължат след това.

Най-важното е може би, че нещо в системата на училищното образование се раздвижва, макар и със закъснение. Сега е и последният момент такъв закон да се приеме - догодина има избори и реформите няма да са на преден план (ако въобще досега са били). А в бавно променяща се сфера като образованието няма много време за губене.

+ Индивидуална работа и ключови компетенции

Всяко дете има нужда да бъде подкрепено да развива силните си страни и да се справи със слабите. Затова идеята да има повече индивидуална работа и извънкласни дейности е похвална. "Приобщаващото образование изисква промяна в мисленето и светоусещането на участниците, които трябва да спрат да гледат на децата като на тежест, а да видят в тях ресурса както за собственото им развитие, така и за развитието на другите деца", коментира Мариана Банчева, координатор  "Детски политики – образование и здраве" в Национална мрежа за децата.

В правилната посока е и целта образованието да развива компетенции, различни от чисто предметното знание, като решаване на проблеми, работа в екип и учене през целия живот. Повишаването на грамотността и на резултатите от международния тест PISA също са заложени като цели в документа, както и връзката с пазара на труда.

+ Контрол на качеството и атестация на преподавателите

За пръв се създава вътрешна за училищата система за управление на качеството, което би трябвало да доведе до повече отговорност и ангажираност на училищните екипи. Освен това на всеки пет години ще се извършва поне по една инспекция на всяка детска градина и всяко училище от националния инспекторат. Идеята не е тя да плаши и стресира учителите, а да им даде съвети как да работят по-добре с учениците и с останалите си колеги. "Приема се, че на училището трябва да се оказва помощ като на цял колектив и това е нещо положително", е мнението на Илко Йорданов, експерт в институт "Отворено общество". Има и идея част от финансирането за училищата да става според резултатите им, което е стъпка към повече конкуренция и по-добро качество.

През атестация ще минават и директорите, и учителите, като тези със слаби оценки могат да бъдат освобождавани. Въпросът е оценката да бъде обективна и базирана на резултатите на учениците.

+ Парите следват ученика и в частните училища

Парите, които държавата е длъжна да отделя за образованието на всяко дете, ще го следват без значение от това какъв тип учебно заведение изберат родителите му. Частните училища и детски градини ще получават единния разходен стандарт за учениците си и срещу това ще намалят таксите. Това ще доведе до по-голям избор за родителите, намаляване на проблема с недостатъчните места в детските градини и конкуренция между държавните, общинските и частните учебни заведения. А всяко състезание пък повишава качеството, което е крайната цел.

+ Обществени съвети

Общественият съвет към всяка детска градина и училище ще участва в стратегията за развитието им и ще контролира управлението и изразходването на средствата. В него ще участват общината, родителите, представители на бизнеса и учениците. Това е важна стъпка за включването на родителите и местната власт към образователните политики. Новият закон дори можеше да отиде една идея още по-напред и да делегира повече дейности на общините, например назначаването на директорите.

"Хората, които ще участват в обществените съвети, трябва да бъдат подготвени, подкрепени от училището, което трябва да отвори място за мнения, дори те понякога да не са му удобни", коментира Мариана Банчева. Само така съветите ще са действащи форми, вместо само кухи структури.

- Недостатъчна свобода за учителите

Новият закон предвижда учителите да имат свобода при определянето на учебния план за разширената подготовка и свободно избираемите предмети, но все още ги ограничава твърде много в задължителната подготовка. Учебните програми за всеки клас и по всеки предмет се утвърждават от министъра на образованието. Той определя включително седмичния брой часове по предметите, което не позволява на училищата да приложат учебните програми спрямо интересите и потребностите на учениците си.

- Недостатъчно широк достъп до предучилищно образование

Въвеждането на задължителната предучилищна подготовка беше правилна и много необходима стъпка, но посещаемостта на детските градини все още е проблем, особено за деца от ромските общности. Семействата им често не могат да си позволят да платят таксите и децата се сблъскват с образователната система чак в първи клас. Затова трябва да се върви към безплатна предучилищна подготовка или поне към такси, съобразени с дохода на родителите. Според Илко Йорданов от "Отворено общество" предучилищната подготовка и началният етап на образованието трябва да се третират еднакво, включително да се осигури целодневна организация на учебния процес и преди първи клас.

- Негъвкава система за квалификация на учителите

"За да има здрави, свободни, автономни, ангажирани деца и млади хора, трябва да имаме точно такива учители... и родители", е мнението на Мариана Банчева от НМД. Това означава училищата да се превърнат в учещи общности и учителите да се учат заедно с детето. Традиционните форми на професионална квалификация на учителите обаче не са достатъчни. Трябва да има групи от професионалисти, които да подкрепят учителите в личностното им развитие и в работата с децата.

В момента звената на образователното министерство и висшите училища имат монопол върху услугите за квалификация на учителите. Новият закон предвижда едно малко подобрение - регистър за акредитирани външни организации, които осигуряват допълнителна квалификация, но пазарът би могъл да се либерализира още повече. Според Илко Йорданов държавата по-скоро трябва само да гарантира качеството на квалификационните услуги и да контролира начина, по който се доставят.

"В новия закон има много стъпки в правилната посока, но една ключова не се вижда - как квалификацията на учителите и управлението на училището са съобразени с крайната цел, с нуждите на учениците и постигането на напредък", смята Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". Тя засяга още един проблем - на фона на огромния брой качествени учители, които напускат системата, и фактът, че няма кой да ги замести, пътеката за преквалификация за учителската професия е изключително трудна.

*Антон е измислен за целите на текста.

42 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gospodin avatar :-|
    Г-н D
    • - 7
    • + 28

    Г-жо Йорданова, текстът ви е утопичен до наивност.
    Не мога да знам какъв е личният ви опит с образователната система в републиката, но ние изучихме двете си деца (скоро дъщеря ми ще брои, крещейки, до 12) в централно елитно столично общинско училище. Без да се изтъквам като специалист по темата, смея да твърдя, че имам достатъчни впечатления и от качеството на преподаване, и от нивото на учебния материал, и от класните и извънкласните форми.
    Реалността е на светлинни години от пожелателните заклинания в текста ви. Та в тая гимназия за последните 4 години дъщеря ми смени 6 (ш е с т и м а !!!) преподаватели по немски език, трима по история, по двама по география и физика. Само директорката остана същата...
    Та, ако условният ви Асен вместо по химия бе луднал по немския, той едва ли в това училище щеше да научи кой определителен член за кой род се отнася.
    Много ми се искаше да намеря коментар и по други теми:
    - преминаването със слаб (2) в следващ клас;
    - плащането от републиканския бюджет на част от обучението в частни училища;
    - завръщането на военното обучение.
    Не намерих и реших, че ви е станало неудобно да подхождате със същия наивитет към тези откровени странности.

    Нередност?
  • 2
    anihilator_jack avatar :-@
    anihilator_jack
    • - 14
    • + 21

    До коментар [#1] от "Г-н D.":

    Пропускаш още нещо много важно - от първи до трети клас, отпадат количествените оценки, за да се избегне излишният стрес!?!!?!!?!? Аз викам да забраниме и на учителите да използват червен цвят, за да не се стресирали дечицата.....

    Нередност?
  • 3
    ahorndesign avatar :-|
    Явор Трампов
    • - 9
    • + 20

    До коментар [#1] от "Г-н D.":

    Всяка промяна е свързана с мерки, които на първо време изглеждат странни, неприложими или дори налудничеви. Но именно тези радикални мерки могат да преобърнат нещата в доста голяма част от случаите.
    Учителите не напускат училищата заради децата в тях - поне в голямата част от случаите. Напускат ги заради условията (материални, финансови) и екипа, както и заради липсата на мотивация. Едно работещо вътрешно оценяване (дали ще стане такова зависи от изпълнението, закона е само рамката за създаването му) ще вдигне нивото на екипите в училищата и ще помогне за отстраняване на тези лоши учители, заради които често добрите си тръгват. Индивидуалната работа с децата вдига мотивацията (защото виждаш възможността да развиеш потенциалите). В този смисъл критиките относно недопускането на по-голяма свобода на учителите и липсата на стимули за допълнителна квалификация също са много основателни.
    Що се отнася до другите спорни текстове, тук също е нужно да погледнем нещата малко отстрани. Субсидирането на частните училища и детски градини е правилно - първо, защото при делегирани бюджети обратното е доскриминационна практика (при делегиран бюджет държавното училище работи в конкурентни условия, също както частното). Но важното е друго. Голямата част от добрите частни училища и тези, изградени със социална цел се субсидират от фондове. Това ограничава развитието им и вдига цените. Ако, да кажем, дадена фондация иска да направи училище в отдалечен селски раьон и е готова да го субсидира, да кажем с 1000000 на година от собствени средства, държавната издръжка на ученик вероятно ще е достатъчна, за да може това училище да стане безплатно за децата в раьона и да им спести пътуването по 50 км на ден. И друг пример - вие живеете в жилищен комплекс, да кажем някой от блоковете гиганти в софийските жилищни раьони. В този комплекс съседите се събират и решават да наемат помещение и да направят кооперативна детска градина за да решат проблема с липсата на места в кварталната държавна такава. Държавната субсидия със сигурност ще е добре дошла за тези хора и може да направи цената на начинанието много по-поносима. Освен това тя е и гарант за прилагането на отвърдените стандарти в същата тази радина.
    И не на последно място - отпадането на количествените оценки. Признайте - те наистина ли съществуват в България? Нима тук повечето родители не възприемат скалата като "Мн. Добър 6", "Приемлив 5", "Среден 4" и "Наказан 3". Май забравих "Отличен, олимпиада". Уменията на децата са разични и трябва да има система която ги стимулира, вместо да ги наказва. Едва 10-15% от децата следва да имат отличен успех, и то всяко по различен предмет. "Много добри" ще са около 20% - 25%, "Добри" около 30% и т.н. Но ако това бъде изразено в оценките на децата до 3ти клас има голяма опасност те просто да се откажат да учат.

    Нередност?
  • 4
    gospodin avatar :-|
    Г-н D
    • - 5
    • + 18

    Г-н Трампов,
    Образованието е може би най-консервативната обществена система след църквата. Освен това обществото в България е в активен процес на разслояване, което ще се задълбочава, затова не може да се прекалява с обобщенията: "деца", "учители" и пр. С Пламен помним времето, когато в гимназията всички ходехме в еднакви тъмносини шевиотени костюмчета и червени вратовръзки. Сега едни "деца" се друсат в каруци и опоскват кофите, други охранители чакат пред "Дорис Тенеди", например.
    Смятате ли, че осъзнатите потребности на тези категории могат да се поставят под един знаменател? Аз не смятам.
    Образователната - и всяка друга обществена - система е съизмерима с нивото на общественото съзнание и не може да я изпреварва стремително.
    Впечатленията ми от системата на българското образование са чисто практически. Както писах по-горе две деца избутахме през нея. Тази система е физически реална и конкретна. Колкото и да е зла и невъзпитана условната преподавателка по английски в някое училище, директорката няма да я изгони, защото няма откъде да й намери заместник. Затова и през гимназиалния курс на дъщеря ми из класните им стаи ставаше дефиле на преподаватели.
    Говорите за частни училища в селски райони... Защо в множествено число? Посочете едно-единствено! Не можете! Няма! Не само че не се откриват нови, ами масово се закриват съществуващите училища.
    Частните училища са стопанска инициатива, бизнес. Влагането на обществени средства в частен бизнес под каквато и благоверна форма да е, е нерегламентирана държавна подкрепа. И двамата с Пламен осъществяваме полезна за обществото дейност, но на никого не му хрумва да ни "делегира" едни пари, нали?
    Помня експериментът "Сендов". Той не бе въведен тотално в цялата система, а пробно в няколко училища. Така се тестват и лекарства в медицината. Иначе отдавна да сме мъртви...

    Нередност?
  • 5
    province2001 avatar :-|
    province2001
    • - 3
    • + 13

    Прощавайте, но всички знаем че в системата на образованието, независимо дали начално, средно или висше успеха на реформите зависи в 70% от подготовката и съпричастността на преподаватели, учители. Питам се как ще накарате един учител, преподаващ по например биология на 100 деца в 5-ти клас да адаптира материала към всички тях спрямо личните им наклонности. Да допуснем, че ще се справи. Но как ще накарате учител на 50 годишна възраст да промени методите си на работа. В крайна сметка учебните програми са едни фикции, етикети, а реалното образование е общуването между учител и ученик. Подготовката на индивидуални занимания и извънкласнат аработа изисискват от учителя д аработи по 8-9 часа на ден, а не по 6-7 както е в момента. Каква ще бъде мотивацията му да работи повече при запазване ръста на доходите си. Да кажем, че в провинцията мотивацията е свързана със запазване на работнотомясто, защото алтернативи за друга работа няма, но в софия ще имате непрекъснато текучество на персонала. Накратко ще ми се да видя една реформа която не говори за ученика и как той ще е център на внимание, реформа, която поставя учителя в центъра на внимание, реално му помага да се преквалифицира, самият той да подобри собствената си подготовка и след това или паралелно с това да подобри подготовката на учениците. Всичко останало е спекулация, ако използвам една метафора, всяка подобно звучаща реформа ми изглежда като полу-изсъхнала елха, която всяка година окичват с нови китайски играчки.

    Нередност?
  • 6
    alex.kurtev avatar :-|
    Александър Куртев
    • + 19

    Що ли ми се струва, че горкия Антон ще си остане само с интереса и никой няма да му обърне грам внимание за да му помогне да върви напред? Не става въпрос за закони, става въпрос за хора, субекти, които нямат особено желание да помогнат на когото и да било с каквото и да било, дори ако за това им се плаща. Така че единственото нещо, което може да направи Антон е да се опита да не стане пълен идиот като повечето си съученици и евентуално да си чете самичък допълнително и да търси информация и хора със същите интереси в интернет. И ако все пак Антон съществува някъде там бих му пожелал късмет и бих му казал да се опита да се справи сам, без да чака приемането на закони, които няма да променят нищо.

    Нередност?
  • 7
    pe6uuu avatar :-|
    pe6uuu
    • - 8
    • + 5

    Аз едно нещо не мога да разбера - всички коментирате колко зле устроена и организирана е образователната система , как никой не си върши работата съвестно , колко демотивирани са учениците и техните преподаватели и прочие и прочие ....
    Неуспорим факт е , че има много проблеми , огромни грешки в тази закостеняла система . И мисля , че това всеки го вижда , осъзнава и няма смисъл да се надпреварвате да изреждате недостатъците . Само да се оплакваме и оплюваме нечий труд няма да доведе до нищо!
    Нека да измислим решение на даден проблем , да предложим някой алтернативен метод на обучение ,да дадем нова идея !

    Нередност?
  • 8
    alex.kurtev avatar :-|
    Александър Куртев
    • - 2
    • + 12

    До коментар [#7] от "pe6uu"

    Първото, което ми идва на ум. Всяка година хиляди млади хора завършват висше обраование и работят като продавачи и сервитьорки, докато ОГРОМНА част от учителите във всички училища и университети са пенсионери. Нямам нищо против опитните стари преподаватели, но ми се струва, че именно с младите учители ще дойдат новите идеи и алтернативните методи на обучение.

    Нередност?
  • 9
    lima avatar :-?
    lima
    • - 4
    • + 7

    Не знам защо не се споменава системата, известна като Сендовска? Може би защото е от комунистическото ни минало? Там се настояваше за обучение без оценки до 5 клас. Аз още пазя няколко учебника - големи, с илюстрации на Доньо Донев. Беше интересна, беше новаторска, но незнайно защо беше оплюта и заклеймена, а беше много добър експеримент.

    "Сендовската образователна система е въведена експериментално в 30 училища по инициатива на СУ, след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярния за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6 годишна възраст."

    Нередност?
  • 10
    dobrich avatar :-P
    dobrich
    • - 1
    • + 8

    До коментар [#9] от "lima":

    Попитай някое "сендовче" дали е получило адекватно образование? Тези които завършиха този експеримент сега са големи хора и сигурно ще ти дадат честен одговор.....

    Нередност?
Нов коментар