Добър (4)

Г-жо Йорданова, текстът ви е утопичен до наивност.
Не мога да знам какъв е личният ви опит с образователната система в републиката, но ние изучихме двете си деца (скоро дъщеря ми ще брои, крещейки, до 12) в централно елитно столично общинско училище. Без да се изтъквам като специалист по темата, смея да твърдя, че имам достатъчни впечатления и от качеството на преподаване, и от нивото на учебния материал, и от класните и извънкласните форми.
Реалността е на светлинни години от пожелателните заклинания в текста ви. Та в тая гимназия за последните 4 години дъщеря ми смени 6 (ш е с т и м а !!!) преподаватели по немски език, трима по история, по двама по география и физика. Само директорката остана същата...
Та, ако условният ви Асен вместо по химия бе луднал по немския, той едва ли в това училище щеше да научи кой определителен член за кой род се отнася.
Много ми се искаше да намеря коментар и по други теми:
- преминаването със слаб (2) в следващ клас;
- плащането от републиканския бюджет на част от обучението в частни училища;
- завръщането на военното обучение.
Не намерих и реших, че ви е станало неудобно да подхождате със същия наивитет към тези откровени странности.

До коментар [#1] от "Г-н D.":

Пропускаш още нещо много важно - от първи до трети клас, отпадат количествените оценки, за да се избегне излишният стрес!?!!?!!?!? Аз викам да забраниме и на учителите да използват червен цвят, за да не се стресирали дечицата.....

До коментар [#1] от "Г-н D.":

Всяка промяна е свързана с мерки, които на първо време изглеждат странни, неприложими или дори налудничеви. Но именно тези радикални мерки могат да преобърнат нещата в доста голяма част от случаите.
Учителите не напускат училищата заради децата в тях - поне в голямата част от случаите. Напускат ги заради условията (материални, финансови) и екипа, както и заради липсата на мотивация. Едно работещо вътрешно оценяване (дали ще стане такова зависи от изпълнението, закона е само рамката за създаването му) ще вдигне нивото на екипите в училищата и ще помогне за отстраняване на тези лоши учители, заради които често добрите си тръгват. Индивидуалната работа с децата вдига мотивацията (защото виждаш възможността да развиеш потенциалите). В този смисъл критиките относно недопускането на по-голяма свобода на учителите и липсата на стимули за допълнителна квалификация също са много основателни.
Що се отнася до другите спорни текстове, тук също е нужно да погледнем нещата малко отстрани. Субсидирането на частните училища и детски градини е правилно - първо, защото при делегирани бюджети обратното е доскриминационна практика (при делегиран бюджет държавното училище работи в конкурентни условия, също както частното). Но важното е друго. Голямата част от добрите частни училища и тези, изградени със социална цел се субсидират от фондове. Това ограничава развитието им и вдига цените. Ако, да кажем, дадена фондация иска да направи училище в отдалечен селски раьон и е готова да го субсидира, да кажем с 1000000 на година от собствени средства, държавната издръжка на ученик вероятно ще е достатъчна, за да може това училище да стане безплатно за децата в раьона и да им спести пътуването по 50 км на ден. И друг пример - вие живеете в жилищен комплекс, да кажем някой от блоковете гиганти в софийските жилищни раьони. В този комплекс съседите се събират и решават да наемат помещение и да направят кооперативна детска градина за да решат проблема с липсата на места в кварталната държавна такава. Държавната субсидия със сигурност ще е добре дошла за тези хора и може да направи цената на начинанието много по-поносима. Освен това тя е и гарант за прилагането на отвърдените стандарти в същата тази радина.
И не на последно място - отпадането на количествените оценки. Признайте - те наистина ли съществуват в България? Нима тук повечето родители не възприемат скалата като "Мн. Добър 6", "Приемлив 5", "Среден 4" и "Наказан 3". Май забравих "Отличен, олимпиада". Уменията на децата са разични и трябва да има система която ги стимулира, вместо да ги наказва. Едва 10-15% от децата следва да имат отличен успех, и то всяко по различен предмет. "Много добри" ще са около 20% - 25%, "Добри" около 30% и т.н. Но ако това бъде изразено в оценките на децата до 3ти клас има голяма опасност те просто да се откажат да учат.

Г-н Трампов,
Образованието е може би най-консервативната обществена система след църквата. Освен това обществото в България е в активен процес на разслояване, което ще се задълбочава, затова не може да се прекалява с обобщенията: "деца", "учители" и пр. С Пламен помним времето, когато в гимназията всички ходехме в еднакви тъмносини шевиотени костюмчета и червени вратовръзки. Сега едни "деца" се друсат в каруци и опоскват кофите, други охранители чакат пред "Дорис Тенеди", например.
Смятате ли, че осъзнатите потребности на тези категории могат да се поставят под един знаменател? Аз не смятам.
Образователната - и всяка друга обществена - система е съизмерима с нивото на общественото съзнание и не може да я изпреварва стремително.
Впечатленията ми от системата на българското образование са чисто практически. Както писах по-горе две деца избутахме през нея. Тази система е физически реална и конкретна. Колкото и да е зла и невъзпитана условната преподавателка по английски в някое училище, директорката няма да я изгони, защото няма откъде да й намери заместник. Затова и през гимназиалния курс на дъщеря ми из класните им стаи ставаше дефиле на преподаватели.
Говорите за частни училища в селски райони... Защо в множествено число? Посочете едно-единствено! Не можете! Няма! Не само че не се откриват нови, ами масово се закриват съществуващите училища.
Частните училища са стопанска инициатива, бизнес. Влагането на обществени средства в частен бизнес под каквато и благоверна форма да е, е нерегламентирана държавна подкрепа. И двамата с Пламен осъществяваме полезна за обществото дейност, но на никого не му хрумва да ни "делегира" едни пари, нали?
Помня експериментът "Сендов". Той не бе въведен тотално в цялата система, а пробно в няколко училища. Така се тестват и лекарства в медицината. Иначе отдавна да сме мъртви...

Прощавайте, но всички знаем че в системата на образованието, независимо дали начално, средно или висше успеха на реформите зависи в 70% от подготовката и съпричастността на преподаватели, учители. Питам се как ще накарате един учител, преподаващ по например биология на 100 деца в 5-ти клас да адаптира материала към всички тях спрямо личните им наклонности. Да допуснем, че ще се справи. Но как ще накарате учител на 50 годишна възраст да промени методите си на работа. В крайна сметка учебните програми са едни фикции, етикети, а реалното образование е общуването между учител и ученик. Подготовката на индивидуални занимания и извънкласнат аработа изисискват от учителя д аработи по 8-9 часа на ден, а не по 6-7 както е в момента. Каква ще бъде мотивацията му да работи повече при запазване ръста на доходите си. Да кажем, че в провинцията мотивацията е свързана със запазване на работнотомясто, защото алтернативи за друга работа няма, но в софия ще имате непрекъснато текучество на персонала. Накратко ще ми се да видя една реформа която не говори за ученика и как той ще е център на внимание, реформа, която поставя учителя в центъра на внимание, реално му помага да се преквалифицира, самият той да подобри собствената си подготовка и след това или паралелно с това да подобри подготовката на учениците. Всичко останало е спекулация, ако използвам една метафора, всяка подобно звучаща реформа ми изглежда като полу-изсъхнала елха, която всяка година окичват с нови китайски играчки.

Аз едно нещо не мога да разбера - всички коментирате колко зле устроена и организирана е образователната система , как никой не си върши работата съвестно , колко демотивирани са учениците и техните преподаватели и прочие и прочие ....
Неуспорим факт е , че има много проблеми , огромни грешки в тази закостеняла система . И мисля , че това всеки го вижда , осъзнава и няма смисъл да се надпреварвате да изреждате недостатъците . Само да се оплакваме и оплюваме нечий труд няма да доведе до нищо!
Нека да измислим решение на даден проблем , да предложим някой алтернативен метод на обучение ,да дадем нова идея !

До коментар [#7] от "pe6uu"

Първото, което ми идва на ум. Всяка година хиляди млади хора завършват висше обраование и работят като продавачи и сервитьорки, докато ОГРОМНА част от учителите във всички училища и университети са пенсионери. Нямам нищо против опитните стари преподаватели, но ми се струва, че именно с младите учители ще дойдат новите идеи и алтернативните методи на обучение.

Не знам защо не се споменава системата, известна като Сендовска? Може би защото е от комунистическото ни минало? Там се настояваше за обучение без оценки до 5 клас. Аз още пазя няколко учебника - големи, с илюстрации на Доньо Донев. Беше интересна, беше новаторска, но незнайно защо беше оплюта и заклеймена, а беше много добър експеримент.

"Сендовската образователна система е въведена експериментално в 30 училища по инициатива на СУ, след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярния за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6 годишна възраст."

До коментар [#9] от "lima":

Попитай някое "сендовче" дали е получило адекватно образование? Тези които завършиха този експеримент сега са големи хора и сигурно ще ти дадат честен одговор.....