Към бъдещето и назад

Противно на първоначалните възражения, че вкъщи учениците могат много по-лесно да преписват на класното, статистиката сочи друго - отговорите не се повтарят, няма и съмнения за плагиатстване от учебници и помагала. Броят отваряни в платформата материали дори показва, че дванайсетокласниците са чели много повече от друг път. "Ако бяха в училище, щяха да преписват като луди", допълва Джалева. Според нея оценяването по новия метод е по-обективно, освен това ученикът може да види прогреса си и как стои спрямо останалите. Преподавателят забелязва и предимство за себе си - "издигаш се в очите на учениците", най-малкото защото с помощта на новите технологии вече си една идея по-близо до техния свят. Родителите също подкрепят инициативата - някои от тях дори си взимат отпуск в деня на онлайн класното и осигуряват на детето си допълнителен компютър в случай на проблеми с техниката. Всъщност те също имат достъп до платформата и могат да следят прогреса на детето.

Според Цветан Цветански, председател на УС на Центъра за образователни инициативи, този нов вид обучение помага и за индивидуалната работа с всеки ученик. Софтуерът може да покаже постиженията и интересите на отделните деца и по този начин учителят да се ориентира как да работи с тях. "На едно дете можеш да дадеш да прочете Яворов, на друго - Вапцаров", дава пример Цветански. Този начин според него е добър и за самочувствието на учителя, който се чувства ангажиран с управлението и контрола над една среда. "А за да може учителят да си възстанови авторитета, първо трябва да възстанови самоуважението си", коментира той.

Успехът на обучението по литература в Немската се дължи и на още един фактор - учениците там имат активна роля в целия процес. Освен че сами одобряват новата онлайн платформа, Марта Джалева се консултира с тях при разпределянето на материала през годината и при определянето на датите за изпитните работи. Това създава у учениците чувство за значимост, за участие в образователния процес и отговорност към това, което се случва.

Обратно към реалността

Седмица след онлайн класното обаче дванайсетокласниците бързо се връщат от света на едно различно, но близко до тях, образование към познатата скована и закостеняла система. На гости в часа им по литература влиза експерт от Регионалния инспекторат по образованието (РИО) с мисията да направи проверка на начина на преподаване. Тя минава гладко, но оставя у преподавателя и учениците горчивия вкус, че някой ги контролира и сякаш нарочно търси грешки. Така се чувстват много от българските учители - притиснати от административни рамки, без стимул да търсят алтернативи в обучението, но зорко наблюдавани дали се подчиняват на системата.

"Проверката в Немската гимназия е заложена в годишния план на инспектората и не е по нещо негативно", разясни началникът на РИО Ваня Кастрева. Тя обясни, че експертите посещават училища с изключително добри резултати на матурите, за да анализират техните методи и да популяризират добрите практики сред други училища. Ако това наистина е така, инициативата е похвална. Въпросът е целта да бъде повишаването на качеството във всички училища, а не поддържане на средното ниво.

"Уравниловката продължава да действа, държавата се опитва  да упражнява тотален контрол върху всичко, но всъщност няма капацитет", коментира източник на "Капитал" от регионалния инспекторат, пожелал анонимност. Според него скритата цел на проверките в училищата с добри резултати е да се види "дали няма някакво мошеничество" и защо изведнъж тези училища са станали лидери. Проверяват се училищата, класирани на първите места според оценките от матурите, като миналата година наред е бил Американският колеж. "Проверките нямат нищо общо с това, което ни липсва като модели на образованието", добавя същият източник.

Въпреки това той вижда някакво раздвижване в българското образование. "Промяната е започнала, хората вече са готови, смята той, но добавя: Проблемът е, че върви спорадично отдолу и на ръба на закона, защото системата не припознава новите практики."

Платформи като moodle не са законово регламентирани и учителите нямат стимул да ги използват. "Чисто административно нямам право да пиша оценки през платформа", споделя Марта Джалева. Малкото нововъведения като електронният дневник пък създават единствено допълнителна работа, защото освен в него преподавателите са длъжни да попълват и хартиените бележници и дневници. Проблем за някои учители е също, че се чувстват технически по-неподготвени от учениците си и това им създава стрес. Освен това, за да търсиш нови начини на обучение, има нужда и от ентусиазъм, много усилия вкъщи, четене на допълнителна литература. В Немската гимназия например освен по литература, курсове за 12 клас в moodle има и по още четири предмета. Учителите са обучени да ги използват, но реално желание проявява единствено още един преподавател. Според наблюденията на Цветан Цветански, чийто център прави обучения за учители, около 20-30% от тях имат желание да се занимават с нови образователни практики.

Стъпките са ясни

А промяната е наложителна, спешна и много закъсняла. През последните години качеството на образованието в България видимо пада и тенденцията изглежда устойчива. На последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие над 40% от българските деветокласници излязоха функционално неграмотни. Трийсет процента от младежите въобще не завършват средно образование. В следващите 10 години 40% от българските учители ще излязат в пенсия. Професията в същото време не привлича млади кадри. Децата, които сега учат по същите методи, по които са обучавани и техните родители (и  родителите на техните родители), след няколко години ще са на пазара на труда без нужните квалификации. А от тях ще зависи развитието на българската икономика.

Парадоксът е, че в обществото като че ли има консенсус накъде трябва да върви образованието, а именно какъв да е продуктът му - ученици, които да умеят да мислят и да развият ключови умения, да се вземат мерки против отпадането на деца от училище. Това са и няколко от основните идеи, около които се обединиха участниците в организираната тази седмица от "Капитал" дискусия за проблемите в образованието (повече в карето). Пътят към по-добро обучение обаче изисква непопулярни стъпки и бързо действие. Иначе с всяко онлайн контролно - проверка.