Бройката не дава качество

AIVD е подчинена на министъра на вътрешните работи, а MIVD - на министъра на отбраната. Военното разузнаване например не може да получава заповеди от Генералния щаб, обясни Тео ван ден Доел (Theo van den Doel), бивш холандски депутат, в лекция пред български парламентаристи преди няколко години.

Министрите са отговорни за вътрешноадминистративната уредба на службите, за подсигуряване на принципа на взаимния контрол, т.е. че важните решения не могат да взимат еднолично. Единствените такива би трябвало да се взимат от министрите. Те са подконтролни на постоянната комисия за контрол върху службите в парламента.

В Белгия службите също са две - Държавна сигурност (СЕ/SV) се занимава с контраразузнаване и осигуряване на сигурността на политическите лидери, а второто е Военно разузнаване (SGR/ADIV). Те са на подчинение съответно на министерството на правосъдието и на министъра на отбраната. Втората служба оперативно се контролира от Генералния щаб. Шефът на военното разузнаване е част от Отбранителния щаб. От 2006 г. е създаден Отдел за оценка на заплахите, който има за цел да съставя стратегическа оценка за заплахите на базата на информация от двете разузнавателни служби, както и от полицията, митниците и т.н.

В Холандия след 2001 г. е създаден и Съвет по сигурността, в който участват ангажираните министри, но в него няма представители на парламента, тъй като съветът има оперативни функции и се грижи за по-добрата координация. Той обаче няма право да нарушава границите на службите – например AIVD да дава информация, придобита със специални средства на полицията.

Двете служби публикуват годишни отчети за дейността си, както и аналитични доклади, които са публични.

През 2002 г. са въведени изисквания, според които дейността на службите трябва да отговаря за изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Конвенцията изисква най-общо

Службите да с ясни, предвидими и достъпни за контрол

от обществото. Преди това, през 1999 г., за пръв път на службата за сигурност е дадено правото да претърсва жилища и да подслушва без съдебна заповед.

Пример за това е т.нар процедура по известяване. Тя изисква, ако са прилагани извънредни мерки за навлизане в личното пространство на някое лице (следене, подслушване и т.н.), след приключване на операцията данните или да отидат в съда, или до пет години лицето да бъде известено за предприетите срещу него мерки. Друго право на гражданите е да изискват информация (с известни ограничения) дали специалните служби са събирали лични данни за тях (т.е. дали са поддържали тяхно досие) независимо от ползваните методи. Отказът може да бъде препратен към омбудсмана, а след това да се обжалва в съда.

В брошурата на AIVD има любопитен детайл: в нея изрично се казва, че гражданите не са задължени по никакъв начин да дават информация на службата.

В Белгия също гражданите имат право да научават дали срещу тях са водени действия от службите. Това може да стане чрез искане към постоянната комисия за контрол върху службите, СЕ/SV или SGR/ADIV или към Комисията за защита на личните данни. Службите имат задължение пет години след операциите срещу отделни лица да осведомят гражданите за евентуални действия срещу тях, ако няма заплаха за сигурността. Има и специална комисия, която се занимава с процеса на проверка за достъпа до секретна информация.

В Амстердам 99% от бюджета на службите би трябвало да са прозрачни, като 1% са т.нар. секретни разходи, които се контролират от постоянната комисия за надзор над дейността на службите в парламента.

Най-висшият контрол освен съдебния е в парламента и се осъществява от постоянна комисия. Тя има право на задълбочени анкетни комисии, които стигат до такива въпроси като "що е то национален интерес". Такава анкета се е провела, след като се е установило, че министрите тълкуват различно понятието. Специалните служби нямат право да предприемат действия, които сериозно нарушават правото на личен живот, без изричното съгласие на министъра.

Любопитно е, че AIVD има право да проверява парламентаристите, които ще участват в Постоянната комисия за контрол на службите. Ограничението обаче, както и в другите случаи за проверка за достъп, е, че не може да се използват специални разузнавателни средства.

Отделно специална тричленна комисия, назначена от кралицата, по предложение на парламента има правото да извърша ретроспективен преглед на дейността на AIVD.

Освен от министрите контролът в Белгия се осъществява от Постоянната комисия към парламента. Впоследствие е създадена и специална комисия от магистрати, която се подновява всяка година от краля по предложение на правителството. Освен това има и парламентарна комисия, която се занимава с методите на следене. На теория използването на специални средства става с разрешение на магистратската комисия, но често тази практика се заобикаля и комисията бива уведомявана пост фактум.