Чавдар Червенков: За независимостта на спецслужбите е опасно да се говори
Бившият шеф на военното разузнаване о.р. ген.-майор пред "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди 20 години вие предложихте да се създаде разузнавателна общност, която да координира дейността на специалните служби, и с това предизвикахте уволнението ви като началник на военното разузнаване. Защо?
- Защото имах неблагоразумието да споделя тази идея първо с медиите, а не с началника на Генералния щаб, което беше моя грешка. Тогава не я възприе и директорът на НРС Бриго Аспарухов. Той също изигра една "конструктивна" роля на тази идея да се погледне негативно и да се прекрати. Някъде го пазя вкъщи този вестник, който вече не излиза, на първа страница имаше едно кратко интервю с мен и една схемичка.
Как ви хрумна това?
- Тя беше заимствана от французите, те имат такъв координационен орган, но към президента, защото там той е изпълнителната власт. Аз само му преместих мястото към нашия министър-председател. Това трябваше да е съвещателно-работен орган. В него трябваше да участват началниците на специални служби и представител на премиера. Те трябваше да се събират периодично, да се прави един преглед на извършването и да се определят основните теми за следващия период, насоките, по които ще се работи.
Защо мислехте, че тогава е имало нужда от такъв орган?
- СДС беше спечелило изборите, министър на отбраната беше Димитър Луджев, a аз - началник на Разузнавателното управление на Генщаба на армията. Имаше обстановка на недоверие – ти съществуваш, структурата съществува, имаш финансиране, но потребителите на този продукт не се интересуват от тебе, те не искат да те виждат, защото ти си бивш комунист (аз конкретно). Дори Николай Слатински, който беше председател на Комисията по национална сигурност в онзи парламент, избягваше да ме среща. Аз успях да го сгащя в парламента, в едно кьоше, чак през юли 1992 г. Него - основния потребител на нашата информация, човека, с когото аз искам да си сверявам часовника. Защото ние получаваме едни заплати и трябва да ги заработваме. Тогава му казах: "Искаме да работим за вас. Тази информация, която събираме - тя не ми трябва на мен." Това беше мотивът, който ме накара да се разровя и да видя как е в другите държави (с риска, който поех, и аз си го получих след това) и да инициирам това предложение. Тезата ми беше, че тези служби трябва да бъдат под шапката на изпълнителната власт. Защото тя носи цялата отговорност както преди, така и сега за политиките, които провежда, тя взема решенията, тя ги изпълнява, тя има нужда от тази информация.
А защо не се възприе инициативата?
Направиха се разни фокуси – НРС при президента, за да имало баланс, а пък първите тримата с премиера и председателя на парламента получават една и също по обем информация... Аз винаги съм питал президентът ли подписва работните документи на НРС? Какво той прави за тях? Сега се стигна до някакво съгласие къде да отиде НРС, но то още не е реализирано.
Доколкото става ясно от идеите, които се промъкват в публичното пространство, за Закон за сигурността съществуват две концепции – едната е да има отделни служби, подчинени на премиера, другата е всички служби да имат шапка, която да е подчинена на премиера и която да координира тяхната дейност.
- По въпроса за независимостта на службите дори е опасно да си говорим. Защото у нас политизацията все още е много силна. При всяка смяна на властта виждате какво става. Всеки иска да си сложи свои хора, защото липсва доверие. Аз съм съгласен, че при определени случаи трябва да се дава възможност на хората да си слагат свои верни хора, но не може това да бъде правило и когато наближат избори, за съжаление и сега е така, всичко да се снишава, спира да работи и чака какво ще стане.
Дали заради вътрешноведомствени интереси ще се жертват координацията и консолидация на службите за сигурност в един съвещателен орган? Защо например военното разузнаване да не стане част от Националната разузнавателна служба?
- Младите не помнят, но в един период, някъде към 1975-1976 г., ръководствата на двете външни разузнавания - военното и политическото, или министърът на отбраната и шефът на Комитета за държавна сигурност, разбрали, че не може така строго да са профилирани и всеки да си копае в градинката и да нямат отношение един към друг към задачите си. И ние във военното разузнаване получихме указания да разширим въпросното поле към политическо разузнаване, военно-политическо, а те към по-тесни въпроси - въоръжение, нови технологии във военното дело и т.н. И постепенно нашите задачи тогава започнаха да се препокриват, но сега, като мина време, си мисля, че тогава е имало едни умни хора, които са преценили, че трябва да се разшири полето. Сега, когато военнополитическата обстановка е коренно различна, има все по-голямо основание за едно сливане. В тези 20 години съм бил противник на това, винаги съм мислил, че не му е дошло времето на това сливане.
Защо?
- Не съм се задълбавал много, за да разбера дали са изчезнали спецификите в работата на двете разузнавания. Защото това, което прави армията с тези мисии, военното разузнаване обслужва, доколкото му е останал капацитет, тези области. Другото нещо, което ме спира да приема обединяването, е съдбата на военното контраразузнаване след вливането му в ДАНС. Него го няма. А като гледам списъка на висшите военни звания, които президентът разписа наскоро – шефът на военна полиция е генерал-майор, а на военното контраразузнаване - полковник. Това е странно за мен.
По какъв начин трябва да се контролират специалните служби?
- Трябва да има оценка - за мен е достатъчно потребителите на информацията да дават оценка, да кажат доволни ли са или не, помагат ли ви докладите да взимате решения или не. И да казват какво още им трябва. Това е едното. Второто - парламентът продължава да работи с някакви временни парламентарни комисии, анкетни и други. По света отдавна формулата е измислена – има постоянни комисии, които контролират работата на службите.
Защо специалните служби работят без закони. Когато дойде ново правителство и се заявява, че ще се прави закон за службите, и след това се отмята. И така 20 години. Защо се получава така – какво правите с военните министри например, че бързо променят мнението си да влеят военното разузнаване в НРС?
- Нещо ги омайват явно там там. Покойният Александър Сталийски, когато беше министър, помогна много на военното разузнаване в зората на демокрацията. Ние нямахме основание за работа. Военното разузнаване работеше на базата на постановление на политбюро на ЦК на БКП от 1971 г. То беше секретно, с две нули, и стоеше в една малка червена книжчица, заключено в една каса. За закон тогава въобще не се говореше. Тогава поисках Министерския съвет поне един правилник да приеме, да ми свали този товар, че службата работи незаконно, да усетим, че държавата стои за нас. И службата работи така, докато не се превърна във "Военна информация" на базата на един правилник – това дори не е нормативен акт. Не е сериозно. Там всичко беше разписано все пак, дори отношенията с външно министерство.
Как мислите, дали Съветът за сигурност към премиера може да бъде координатор на тайните служби?
- Ами никой не го изпълни със съдържание този съвет. Единствено Сакскобургготски направи екип от 5-6 души - по двама-трима от всяка служба, имах чувството, че те обобщават и канализират информацията, ако има обратна връзка или въпроси, се задаваха. Този съвет трябва да се напълни с оптимален брой хора. Нека проработи първо - да осъществява координацията, обратната връзка, да се избягва дублирането на задачите, да не се губят усилия, което е загуба на време, сили и средства. Да поработи две години, тогава да се премине към сливане на служби и реорганизации.
Не е ли парадоксално, че директорът на военното разузнаване е "цивилен", а на цивилното разузнаване е генерал?
- Има известна екзотика в решението на Аню Ангелов за Веселин Иванов, но все пак той е офицер от резерва, освен това е от "къщата". Приемам го като условно и предполагам, че след определен време и при следващия списък за повишения при президента нещата ще си дойдат на мястото.
3 коментара
Тинтери - минтери.... Това си заслужихме в крайна сметка!!
... Много се каза и писа за тези служби... За мен ,те са толкова "не-зависими", че винаги някой трябва да им казва ... какво да правят...
вярно е ,че спец службите са особена категория но е вярно и това,че трябва да има един кординатор на тяхната дейност.Иначе ще заприличат на коне които теглят каруцата в различни посоки.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.