Заложници на миналото

Тогава офицер от все още съществуващата Държавна сигурност задава въпроса: "Другари, какъв (конституционен) строй ще защитаваме, какво обществено устройство трябва да защитаваме, какво трябва да разбираме под антисоциалистически..." по повод бъдещата работа на новата Служба за защита на конституцията. (Сборник документи на ДС , книжка 8)

Малко по-късно, на 5 януари 1990 г., с решение на Министерския съвет е закрито Шесто управление на ДС. На 20 януари 1990 г. на нов колегиум на офицерите от три от управленията на ДС се взима решение за реорганизация на Държавна сигурност и в новата Национална службата за защита на конституцията (НСЗК) да влязат Второ главно управление, Четвърто управление и части от закритото Шесто управление на ДС. Седмица по-късно излиза разпореждане №3 на МС, в което се казва, че част от служителите на Шесто трябва да се пренасочат към създаването на Пресцентър на МВР. (Разпореждането е цитирано в книгата "Разузнавателните служби на България" на Георги Кръстев.)

Според друг доклад от този сборник от общо 908 служители на трите управление на ДС в НСЗК остават 581. Към онзи момент средната възраст на състава на НСЗК е 41.5 години, а над 50% от служителите имат повече от 10 години стаж в Държавна сигурност, 97 от тях са минали курсове за подготовка в КГБ, 570 офицери са минали подготовка във Висшия институт "Георги Димитров" в Симеоново, сочи справка за числеността в НСЗК от 7 септември 1990 г.

На 2 февруари

Още едно емблематично управление се откъсва от ДС

- Първо главно управление. С указ 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Националната разузнавателна служба при Държавния съвет на НРБ. Функциите, задачите и структурата на НРС се определят от Държавния съвет. Три месеца по-късно с указ на президента на републиката е постановено прилагането на закона за всеобщата военна служба спрямо НРС. Така службата попада в обсега на президента като върховен главнокомандващ и поради липсата на закон за нейното устройство. Със Закона за въоръжените сили от 1995 г. НРС е включена в състава на въоръжените сили, а промените през 2002 я изваждат. В преходните и заключителни разпоредби на закона за въоръжените сили от 2009 г. за правомощията на нейния ръководител и статуса на служителите й се казва, че се прилага Законът за въоръжените служби до приемането на закон за организацията на службата. Пак по силата на този закон директорът на НРС има правата на министър по закона за отбраната по отношение на службата.

През март 1990 г., отново с указ на Държавния съвет, Трети отдел на ДС - военното контраразузнаване, преминава на управление на Министерството на отбраната. Така на практика страховитата ДС престава да съществува след преобразуването на няколко технически отдела в служби към МВР. Остава да съществува и Пето управление на ДС - УБО в рамките на МВР. През 1992 г. със 151-во постановление на Министерския съвет от 5 август се създава Националната служба за охрана при президента на републиката и се приема правилник за устройството на службата. И до днес това е единственият документ, който регламентира работата на НСО.

През 1992 г. НСЗК става Национална служба "Сигурност". Същата година е създадена Централната служба за борба с организираната престъпност. Нейната основа е положена от служители на Шесто управление на ДС, които са се занимавали с трафика на културно-исторически ценности.

През следващите 20 години всякакви опити специалните служби да бъдат поставени под контрол или да се узакони тяхната дейност бяха блокирани.

През 2008 г. беше създадена Държавна агенция "Национална сигурност". Идеята беше да се създаде единен контраразузнавателен орган, който да обедини усилията на НСС, ВКР и Финансовото разузнаване. ДАНС обаче беше натоварена с много очаквания и припокриваше задачите на ГДБОП, както и имаше полицейски функции, което предизвика и серия от скандали. След смяната на нейното ръководство и промяна на задачите тя сякаш се укроти, но пък и не показва особена ефективност.

Така от разпада на Държавна сигурност бяха създадени съвременните служби за сигурност на България. Според Георги Кръстев в цитираната по-горе книга: "В резултат от всички тези промени Държавна сигурност престава да съществува като институт, но по-важното е да се отбележи, че страната на практика се лишава от интегрирана система за сигурност. В по-голяма или по-малка степен отделните звена са обхванати от криза на идентичността и концептуална недостатъчност."