🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Когато търпението свърши

Съмненията за нарушения във фонд "Научни изследвания" са сериозни и имат нужда от истинска проверка

На протеста имаше млади учени, които все още искат да правят кариера в България
На протеста имаше млади учени, които все още искат да правят кариера в България
На протеста имаше млади учени, които все още искат да правят кариера в България    ©  Юлия Лазарова
На протеста имаше млади учени, които все още искат да правят кариера в България    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Как публиката се отнася към музеите? Вероятно мислите, че това може да бъде проверено чрез просто социологическо проучване. В България то е обект на научно изследване, което е спечелило 260 хил. лв. от държавата, за да бъде извършено. Това далеч не е единственият подобен проект, който фонд "Научни изследвания" е одобрил. Държавният фонд е преценил, че е важно да се знае също дали "девиантното поведение и консуматизмът при подрастващите" е "социален упадък или шок от бъдещето" - за това са отделени 220 хил. лв. Дори няма да споменаваме за "комплексна програма за подобряване качеството на живот", както и почти половин милион лева за проучване на взаимоотношенията между наука и бизнес.

Това са част от одобрените за финансиране проекти във фонд "Научни изследвания" (ФНИ), които шокираха българската научна общност и тази седмица преляха чашата на търпението. Над 200 учени от различни университети и БАН протестираха в сряда пред сградата на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) срещу непрозрачните процедури във фонда, липсата на контрол и компромисите в управлението на науката през последните години. Въпреки че не изглеждаше многоброен, този протест беше важен. Сред тези 200-300 души имаше и млади учени, които (все още) имат желание да правят кариера в България, и професори и доценти с голям опит и признати на международно ниво. Включиха се български учени, които работят в чужбина и виждат, че нещата тук не вървят в правилната посока. Скандалът стигна дори до престижното научно списание Nature. Всички тези хора не излизат лесно на улицата. Свикнали са да се борят тихо с условията, в които работят, и да търсят сами възможности за по-добра реализация. Тяхната демонстрация беше израз на усещането, че победата в тази битка им се изплъзва заради счупената система, в която и бездруго малкото пари изтичат по странни канали.

"Скокът на безобразието беше много голям", коментира за "Капитал" проф. Тони Спасов, декан на Факултета по химия и фармация на Софийския университет (СУ). Категоричен е, че дори случилото се във ФНИ да е било нережисирано и без корупционен умисъл, той и колегите му няма да се откажат да се борят за по-добро развитие на науката в България. "Иначе ще имаме едно провинциално образование, готвещо полуфабрикати", допълва Спасов. Неговият факултет е пример за това как системата управлява средства необмислено. Въпреки че е едно от най-успешните звена според броя публикации в престижни научни списания и цитирания, от общо 22 подадени проекта, в които факултетът е водеща организация, и още 40, в които е участник, от фонда има само един одобрен.

"Протестираме за правила и прозрачност", споделя и д-р Виктор Атанасов, асистент във Физическия факултет на СУ и един от организаторите на протеста. Той е категоричен, че съмненията за корупция и злоупотреби във фонда трябва да се разгледат от прокуратурата и че дейността му трябва много сериозно да се промени. БАН също излезе с доста остра декларация по въпроса, в която твърди, че фондът не е спазил напълно приоритетите от националната стратегия за научни изследвания, липсват чуждестранни рецензенти, а някои оценители са в конфликт на интереси.

От наносателити до народната памет

Поводът за гнева на учените (който трябваше да ядоса и поне част от обществото) е начинът, по който бяха разпределени публичните средства за научни изследвания - близо 15 млн. лв. от държавния бюджет. Това на практика са средствата, които България отделя за развитие на науката - останалото са субсидиите за университетите и БАН, които отиват за заплати и режийни разходи. Това не са много пари. Именно затова е изключително важно да отидат наистина за изследвания с научен и обществен принос. Последната сесия на фонда дава основания за съмнения.

Един от най-скъпите проекти например - за близо половин милион лева, предвижда изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез наносателит. Такъв обаче според физици е невъзможно да бъде сглобен в България, защото тук няма необходимата за целта чиста стая. Справка в Търговския регистър пък показва, че фирмите, спечелили проекта - "Спейс рисърч" и "Булкюб" ЕООД, са регистрирани на датата на последния срок за подаване на документи във фонда. Други 480 хил. лв. ще отидат при Националния археологически институт с музей на БАН, Института за космически изследвания и Българското научно дружество за изследване на една от извънстоличните владетелски резиденции на Първото българско царство. Дори да оставим настрана съмнително звучащия научен принос на изследването (има дори европейска програма, по която археолозите могат да работят по стари крепости), не става ясно за какво точно ще бъдат изразходвани тези близо половин милион лева. Същото важи и за проекта за 160 хил. лв. - "Телевизията в България 1954 - 2014 г. Програми - журналистика - регулация - нови медии" на ректора на Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ.

Със сигурност немалка част от спечелилите финансиране проекти са смислени и ще допринесат за развитието на науката и обществото. Това обаче няма как да се разбере заради непрозрачния начин на работа на фонд "Научни изследвания". На сайта му се вижда единствено списък с одобрените проекти, техните ръководители и сумата, която ще получат. Няма описания на желаните резултати, нито пък точките, които са събрали при оценяването. Липсва и списък на всички кандидатствали проекти, за да се види кои са отхвърлени. Некласиралите се научни колективи пък все още не могат да видят рецензиите си и аргументите, с които са били отхвърлени. При 95 одобрени изследвания от общо над хиляда това е доста важно. Още повече че сред научните среди се носи слух, че много голяма част от проектите са били дисквалифицирани още в началото по неясни административни критерии. Практика в други държави е да се публикува и списъкът с комисиите, оценяващи проектите, без да се посочва точно кой рецензент по кой проект е работил.

Научни и качествени или нито едното?

20 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gosch avatar :-|
    Бухал на Кука
    • - 1
    • + 20

    Някой да знае къде може да се заложи малка сума пари (срещу бъдещи проекти) на това, че Игнатов ще посреща Коледа като бивш министър?

    Нередност?
  • 2
    zuckersusser avatar :-|
    zuckersusser
    • - 1
    • + 18

    Наглият ни министър обяви: това било нивото на науката ни, а Станишев манипулирал протестиращите учени, включително тези от Харвард. Били махнали международните рецензенти, защото един румънец бил рецензирал цели 30 проекта - само не обясни, защо точно на този румънец са дали толкова работа. Що се отнася до Кортенска, която обяви за престъпник като първи опит да отклони вниманието, следва да обясни защо е назначил точно нея във фонда от своята квота.

    Нередност?
  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 15
    • + 8

    "Един от най-скъпите проекти например - за близо половин милион лева, предвижда изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез наносателит. Такъв обаче според физици е невъзможно да бъде сглобен в България, защото тук няма необходимата за целта чиста стая. Справка в Търговския регистър пък показва, че фирмите, спечелили проекта - "Спейс рисърч" и "Булкюб" ЕООД, са регистрирани на датата на последния срок за подаване на документи във фонда."

    И после защо нямало пари за обсерваторията в Рожен. Прав е Дянков да изисква реформа преди да се отпускат допълнителни средства.

    Нередност?
  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 20

    "Според декларацията на БАН бенефициентите на 16 финансирани проекти на обща стойност близо 4 и половина милиона лева (над 20% от бюджета) са организации без собствен научноизследователски потенциал."

    А с това колко обсерватории можеха да се финансират..

    Нередност?
  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 1
    • + 17

    "на 9 май 2012 г. със заповед на министъра на образованието, младежта и науката е назначена работна група, която да идентифицира "основни проблеми" при работата на ФНИ и да изготви промяна на правилника на фонда."

    Колко време и трябва н атази работна група? Игнатов определено трябва да си ходи. Бардакът в науката е просто кошмарен и той определно следва да понесе своята отговорност.

    Нередност?
  • 6
    nye avatar :-(
    nye
    • + 15

    Доверието във ФНИ никога няма да се върне, правилното решение е да се разформирова и парите да се отпускат целево по проекти с външно оценяване. Тези от ФНИ из факултетите на СУ и институтите на БАН са известни още като "Фонд Нагли Измамници" - да се чете със солидна доза горчива ирония. Докато продължава да се управлява тази институция от болния мозък предсказващ земетресения много-много няма да се смени статуквото ... но не е само той уви.

    Нередност?
  • 7
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie
    • - 3
    • + 8

    [quote#3:"Nikolay UK"] после защо нямало пари за обсерваторията в Рожен. Прав е Дянков да изисква реформа преди да се отпускат допълнителни средства.[/quote]

    Ами нали точно Дянков (истинският автор на т.н. Стратегия) пренасочи парите от обсерваторията
    (базово финансиране) към ФНИ (проектно финансиране)

    като намали бюджета на БАН с 40% , а този на СУ с над 20%

    Да печелели проекти ... оценявани от бай Гюров и подбраните от него комисии и рецензенти...

    Нередност?
  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 8

    [quote#7:"petrov9"]Ами нали точно Дянков (истинският автор на т.н. Стратегия) пренасочи парите от обсерваторията (базово финансиране) към ФНИ (проектно финансиране) като намали бюджета на БАН с 40% , а този на СУ с над 20% [/quote]Проектното финансиране е много добра идея. Въпросът е как се осъществява. ФНИ определено са "по-българили" идеята.

    Проблемите във ФНИ са много отдавна - докладът заради който Хорозов си подаде оставката касаеше периода 2008-2009, а проблеми с използването на средствата за наука, най-вероятно е имало и преди това. Игнатов, обаче не направи нищо за да промени ситуацията към по-добро и продължава да е неадекватен в тази ситуация.

    Нередност?
  • 9
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie
    • - 1
    • + 9


    [quote#8:"Nikolay UK"]- цитат на коментар #7 от “petrov9”
    Проектното финансиране е много добра идея. Въпросът е как[/quote]

    добра идея, ама не и в държавата на мафията - близо до ума е, че тук ще е просто н-тия източник за крадене - както и стана, в момента, в който се отпуснаха повече пари в 2007

    игнатов направи много неща, които влошиха драстично "ситуацията" - позволи си го, защото има якия гръб на дянков

    игнатов "импровизира" дотолкова, доколкото мачка най-силния държавен университет и пълни джобовете на НБУ и присъдружните му печатници на дипломи като ЮЗУ, УНИБИТ, както и на безбройните НПО-тата на сороските уманитари, които го препоръчаха за този пост - те точно бяха сред "отличниците " на ФНИ и на сесиите през 2008-2009

    Нередност?
  • 10
    apollo avatar :-|
    apollo
    • + 9

    Благодарение на нагли администратори и науката стана менте в България.

    Нередност?
Нов коментар