Въпросите, които останаха без отговор
Изслушването на образователния министър за скандалите във Фонд "Научни изследвания" не даде резултат
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Имаме много въпроси, на които не чуваме отговори. Това беше може би най-често повтаряната фраза по време на заседанието на парламентарната комисия по образование в сряда. На нея беше изслушан министърът на образованието Сергей Игнатов по повод скандалите от последните седмици във Фонд "Научни изследвания" (ФНИ). Последната конкурсна сесия на ФНИ за близо 15 млн. лв. възмути научната общност и стигна дори до Европейската комисия. Тя извади наяве съмнения за корупция и злоупотреби във фонда, конфликт на интереси при рецензентите и неспазване на правилата.
Депутатите - както от опозицията, така и от управляващите, наистина зададоха много и то в голямата си част конкретни въпроси. Отговорите на много от тях обаче бяха неясни и непълни. Сергей Игнатов наблегна на законови разпоредби и остави важните детайли на управителя на фонда Христо Петров. От него обаче също не се чуха необходимите разяснения - за избора на рецензентите, за научния капацитет на спечелилите частни фирми, за това спазени ли са приоритетите на стратегията за научни изследвания. Председателят на Изпълнителния съвет на фонда Рангел Гюров, към когото има обвинения за връзка с някои от спечелилите проекти, присъства на заседанието, но не взе думата. За финал изслушването беше прекратено, защото повечето депутати от ГЕРБ не се върнаха в залата след почивката и така провалиха кворума. В крайна сметка съмненията за злоупотреби във фонда, които накараха стотици учени да протестират няколко пъти през последния месец, остават.
Обвинения и оправдания
"Скандали във Фонд "Научни изследвания" няма. Има скандали срещу него", започна управителят на фонда Христо Петров. Той даде справка за всички одити в структурата през последните години, които според него не са показали никакви нарушения. Румен Стоилов (ГЕРБ) обаче изненадващо зададе адекватния въпрос какви са били последиците след критичния доклад на предишния директор на фонда Емил Хорозов, чиито констатации са били до голяма степен потвърдени от одита на Агенция "Държавна финансова инспекция". През 2010 г. екип на Хорозов стигна до фрапиращи заключения за работата на институцията през последните две години като например, че не са взети под внимание всички постъпили и заплатени от фонда рецензии, финансирани са проекти с по-нисък бал от обявения, някои оценители са били в конфликт на интереси, а рецензентите от чужбина са назначавани хаотично и не според научната им компетентност. Всичко това създаде впечатлението, че голяма част от конкурсите са били грубо фалшифицирани. Ефект от доклада обаче нямаше.
Спазени ли са насоките за конкурса и осигурени ли са достатъчно публичност и прозрачност, попита Валентина Богданова от БСП. Тя повдигна въпроса и за спечелилите частни фирми, които са били регистрирани в последния ден от срока за подаване на документи за конкурса. Според правилника на фонда фирмите трябва да имат научен капацитет и база за извършване на дейностите по проекта и нямат право да служат като посредници, включително с научни институции и колективи. Според декларация на БАН бенефициентите на 16 финансирани проекти на обща стойност близо 4.5 млн. лв.(над 20% от бюджета) са организации без собствен научноизследователски потенциал.
Според Христо Петров обаче всяка една от фирмите е била проверена "тотално". Той се изненада от въпроса на председателя на образователната комисия Огнян Стоичков ("Атака") за легитимността на фондацията и фирмата, спечелили проекта за "идентифициране на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско общество". Негови бенефициенти за 250 хил. лв. са фондация "Развитие и реализация на обществения ресурс" и фирма "Лорем" ЕООД. Тази и други фондации, в чието управление фигурира един и същи човек, са участвали и на конкурсната сесия през 2009 г. и според проверката на екипа на бившия директор на фонда проф. Емил Хорозов са спечелили финансиране по съмнителен начин. Този казус беше публикуван в много български медии и стигна дори до престижното научно списание Nature. Което не обяснява "изненадата" на управителя на фонда.
Междувременно фондът продължава да работи
Не стана ясно също дали плащанията по договорите със спечелилите проекти вече са започнали. Това беше съобщено от Христо Петров в негови предишни изказвания, но след това Сергей Игнатов го отрече. Този въпрос беше зададен в сряда от Снежана Дукова (ГЕРБ), но не получи отговор.
На изслушването Сергей Игнатов подчерта, че неспечелилите финансиране научни колективи могат да подават възражения и че някои от тях "най-вероятно ще бъдат удовлетворени". Досега са били подадени 240 възражения, а 460 рецензии са били предоставени на кандидатствалите. По-рано в сряда министърът съобщи, че 2 млн. лв. ще бъдат отпуснати на неоснователно пренебрегнати проекти. Остава въпросът обаче защо, ако тези идеи са наистина качествени, са били въобще отхвърлени и дали спечелилите на тяхно място заслужават реално средства.
Игнатов няколко пъти подчерта, че се работи по нов правилник на фонда и с приемането му може да има и персонални промени в ръководството. "Ако проверката установи, че някой има вина, той ще бъде отстранен", допълни също министърът.
"Изправени сме пред един много голям скандал", коментира Веселин Методиев от "Синята коалиция". "Администрацията до момента не отговаря убедително, за да разсее съмненията, които се изсипаха в публичното пространство", допълни той и предложи да се създаде работна група в комисията, която да разгледа в детайли дейността на фонда. До гласуване на това предложение обаче не се стигна.
"Нуждаем се от убедителни аргументи, че тези проекти са класирани според научната си стойност", коментира и Лютви Местан (ДПС) по време на изслуването. Е, на това заседание нито народните представители, нито учените, нито обществото ги получиха. Остава да чакаме отговори от проверките на инспектората на Министерския съвет и на групата на Световната банка, които бяха назначени в сряда след среща на група учени с премиера Бойко Борисов. Добрата новина е, че младите учени, които излязоха на улицата, за да покажат, че в правенето на наука в България има нещо много грешно, едва ли ще се откажат лесно. И ще продължат да настояват за адекватна реакция от управляващите, ясни правила и отговорности.
8 коментара
Цялата научна общност у нас се разсейваше когато в НБУ и библиотекарския полуграмотни ченгета изтръскваха джобовете на наивниците и печатеха дипломи на килограм.
Дребните мишоци пораснаха и се превърнаха в чудовища с естествено пораснал апетит.
Е, сега първо в Икономедия колко лобистки материала са пуснали в защита псевдоучители и преподаватели от частните училища.
После и учените, да си припомнят, че да си учен означава отговорност за средата в която живееш и трябва да полагаш усилия за да поддържаш елементарна хигиена.
Явлението "Гюров" е срам и удар по репутацията на цялата българска наука и някой трябва да се престраши и го изчисти.
и после защо учените ни масово емигрирали. Не стига, че отношението на държава и общество към тях е като към хора, които само пилеят пари, ами на всичкото отгоре и малкото пари, които все пак се отделят за наука, отиват при хора, чийто научен капацитет е меко казано съмнителен.
"За финал изслушването беше прекратено, защото повечето депутати от ГЕРБ не се върнаха в залата след почивката и така провалиха кворума."
Коментара мисля да си го спестя. Би било добре да чуем поименно, кои точно циркаджии са забравили да се върнат след почивката?
До коментар [#1] от "k_":Колега,те хората не са се разсейвали,просто и по физиономията на повечето от тях личи ,че са друга бира(Не като Мишо Бирата)..това са възпитани,ерудирани и скромни,въпреки таланта и качествата си хора,излизат на протест ,след като е ясно ,че властта от блага дума не разбира.Българското народно събрание още от началото на промените отприщи пречките пред вълната от ВУЗ-ове,включително и печатницит НБУ ,УНИБИТ,Варненски свободен(тоя на Лилето Павлова тате й го държи),Бургаски свободен ,Пернишкия (онзи със срамното име)....и многобройните филиалчета..Най-лошото е ,че и европейските институции правят някакви планове,че към 2020 трябвало ева ли не всеки втори да е с висше образование.Насила да правим хората студенти заради петилетни планове,без това реално да допринесе за икономиките на държавите.Сигурно сте забелязали,че менте вузовете и факултетчета са обикновено в хуманитарните специалности(където по всеки казус има 2 мнения и всяко от тях е възможно вярно и убедително звучащо)..Всеки втори е или юрист или икономист,с диплома от Горно Нанадолнище,Монтанския факултет(правната школа на Фидосова)...Съществуването на печатниците на дипломи и стремежа всяка от тях да получава финансиране от държавата,очевидно няма как да продължи,предвид намаляващото население и оскъдния ресурс.Ние вместо да дадем приоритет на учените в конвертируемите области,тези ,които дават и принаден продукт,действително даваме пари и то стотици хиляди,за псевдонаучни проекти със съмнителна стойност и анкетьорски начин на провеждане.Като прочетох,че физични изследвания,които имат и производствено-практическ
До коментар [#1] от "k_":
Въобще не се разсейваше научната общност, а непрекъснато предупреждаваше за взрива от псевдо учени и псевдо университети, който ще се случи покрай промените в закона. Игнатов селективно не чуваше.
Искрено се надявам следващият министър да сложи минимални общодържавни изисквания за доктор, доцент и професор и да даде срок на непокриващите ги, но станали такива по настоящия закон, да догонят.
До коментар [#5] от "science123":
Да на индивидуално ниво в почивките на семинири и конференции всички се възмущаваха. Тук-там се чуваха отделни гласове, в интервюта или публикации в медиите, почти винаги в политически контекст - в смисъл с идването на новата власт съответните гласове се спотаяваха.
Аз поне не съм чул официална декларация, заявление от научните дружества на по-високо ниво БАН, Университетската Асоциация или сътоветните научни дружества да посочат ясно и отчетливо шаманите в науката.
Стега се до там да се търсят външни авторитети, при предостатъчно академици у нас. По повод явлението "Гюров" например всички са наясно че е фалшификат, но на ниво БАН си траят и не подкрепят колегите..
[quote#6:"k_"]По повод явлението "Гюров" например всички са наясно че е фалшификат, но на ниво БАН си траят и не подкрепят колегите.. [/quote]
не ви е точна информацията
http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&a
http://www.fund.nauka2010.com/OPMN.pdf
Спестили са тук бая весели случки в кулоарите на това изслушване...
Например, как ченгето Гюров, в присъствието на другото ченге, Стоян Денчев, отвърнало на подигравките със смехотворните твърдения в "трудовете" му от страна на един известен седесар с думите: "Вие сте ченгета и комунисти!"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.