Изгори, без да светиш
Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Представете си (макар че е трудно) автомобилен катализатор, покрит с много малки наночастици. Тези частици повишават активността на катализатора над сто пъти и така правят и обема и цената му по-малки.
Това е резултат, обяснен в изследване на група български учени съвместно с техни международни колеги. То е направено в рамките на Националния център за нови материали UNION - център за върхови научни постижения, създаден с финансиране на фонд "Научни изследвания". Центърът включва няколко от най-силните научни институции в България и е пример за ефективно сътрудничество на учени от БАН и от университетите. Резултатите са изключително добри, публикувани са множество статии в престижни научни списания, спечелени са и два европейски проекта за по около 3.5 млн. евро.
Противно на това, което вероятно си мислите, в България може да се прави наука. Горният пример е финансиран с държавни средства, има сътрудничество с чужди институти и е насочен в област, в която български учени имат капацитет и база. Това всъщност са и основните условия науката да се развива тук. Но това става все по-трудно. По данни от института Thomson в САЩ след 2009 г. научната продукция на България отбелязва стръмен спад - броят на международно видимите научни статии за 2011 г. е 86% от тези, публикувани през 2009 г. Все още няма пълни данни за 2012 г., но най-вероятно намалението ще е още по-сериозно. И това е във време, в което Европа говори само за иновации и инвестиции в наука, които да изтеглят затъващите икономики от блатото на кризата. Това, казва и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, е темата, за която би трябвало да говорим най-много, вместо за кохезионни и селски фондове (интервю с нея можете да прочетете тук). Този разговор е труден, но важен. И трябва да започне от най-спешните проблеми.
Малкото пари, отделяни за изследвания (15 млн. годишно), са част от обяснението. Но не е само това. Последната конкурсна сесия на фонд "Научни изследвания" (ФНИ), която възмути научната общност и стигна дори до Европейската комисия, е показателна за другите проблеми: съмнения за корупция и злоупотреби във фонда, конфликт на интереси при рецензентите и неспазване на правилата. Те рискуват да обрекат и малкото средства, които държавата отделя, да се разпределят по непрозрачен начин и да имат неясен ефект. А би могло да е различно.
Повече източници за финансиране
В момента основният вътрешен източник на проектно финансиране на науката в България е ФНИ. Иновационният фонд има нужда от доразвиване и повече пари, както и да се въведат алтернативни системи за доходи за учените, като например ваучерната, която икономическото министерство планира да започне.
Според проф. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия – БАН, който е и координатор на Националния център за нови материали UNION, необходим е и баланс между институционалното и проектното финансиране. "Слабото институционално финансиране силно намалява шансовете за спечелване на крупни проекти", смята той и припомня, че обикновено съотношението между институционално и проектно финансиране на научните институции в Европа е около 80 : 20. Важен момент тук е и дългосрочното планиране - в науката темите се подготвят дълги години и имат нужда от сигурни бюджети. Учените се надяват силно и на нова оперативна програма за образование и наука, макар че засега проектът по-скоро е в застой.
Правителството подценява възможностите за международно финансиране на научни проекти, смятат група млади български учени, които работят в чужбина. Според тях само в сферата на астрономията и космическите изследвания има две основни организации, които финансират научни проекти и на които България не е член. Аргументът, че няма пари за членски внос, бледнее на фона на това, че тези организации правят конкурси за научни и технически разработки за стотици милиони евро всяка година, до които и български изследователи биха имали достъп.
Ако питате фирмите, които се занимават с инвестиции в научни изследвания, те също ще ви посочат слабите места. "Важно е да се засили научната дейност в университетите - в повечето почти не се провеждат изследвания на световно ниво и по актуални научни направления", смята Атанас Киряков от "Онтотекст", която инвестира активно в разработки. Университетските изследвания са важни за бизнеса, казва Киряков, за да могат да се подготвят добри студенти и да помагат като консултанти.
42 коментара
Проблемът не само в науката, но и навсякъде винаги е бил - как да се отсее сеното от плявата.
Разбира се, че в България има наука, има и страхотни хора , които измислят и създават технологии, за които в чужбина биха ги позлатили. За съжаление тези хора не си ценят достатъчно труда и искат малко пари. Съответно бюрократите , понеже не разбират сложните научни решения - те предпочитат да подпомагат малоумни нищоенезначещи, но много лесни за разстягане на локуми проекти.
И бюрократите - по една или друга причина - инвестират в плаата. Която продукт не разжда, но пълни джобове.
Парадоксът е налице - за нов вид автомобилен двигател ще отпуснат 5 000 лв., а за "бельото като дискурс" - може и 500 000...
За да се постави науката в пиедастал е нужна или умна интелигенция или умен народ. След освобождението ги имаме и двете и затова за 20 години от келява провинция на една азиатска империя заприличваме на държава,
И именно липсата на тези два фактора са причината от провинция на азиатска империя да заприличваме на африканска колония.
Как да има научни проекти,когато се отделиха като фирми.Или си търговец или си професор в университет и работиш за университета.
"- център за върхови научни постижения, създаден с финансиране на фонд "Научни изследвания". Центърът включва няколко от най-силните научни институции в България и е пример за ефективно сътрудничество на учени от БАН и от университетите. Резултатите са изключително добри, публикувани са множество статии в престижни научни списания"
Мен малко ме притеснява самохвалебственото име "център за върхови научни постижения" и фактът, че тяхната уеб страница на английски изглежда не е ъпдейтвана от 2009-а. Да не говорим, че не са посочени и никакви публикации. Дано се заблуждавам , но ми изглежда, че пак просто едни пари са усвоени.
" само в сферата на астрономията и космическите изследвания има две основни организации, които финансират научни проекти и на които България не е член. Аргументът, че няма пари за членски внос, бледнее на фона на това, че тези организации правят конкурси за научни и технически разработки за стотици милиони евро всяка година, до които и български изследователи биха имали достъп."
Уви, ситуацията е сходна и в молекулярната биология. Парадоксалното е, че страни като Израел и Австралия са членове на Европейската Лаборатория за Молекулярна Биология, а България не е.
"Другото, което е време да се каже ясно, е, че България не може да развива всички съществуващи научни области - нито има човешки, нито финансов ресурс за това. Когато разполагаш с ограничени ресурси и много възможности да ги похарчиш, приоритетизираш. "
Много правилно. Защо БАН се опива да има над 40 института, при условие, че 2/3 от тях бяха оценени като посредствени при международния одит? Така се прахосват и малкото средства, които се отделят за наука. По-добре 10 силни института, отколкото 40 средняшки или слаби такива. Качеството в случая е по-важно от количеството. Две морално остарели или некадърни научни разработки не правят една добра такава.
"Второто нещо, което правят всички малки страни, е въвеждането на английския език като задължителен - подкрепяните проекти трябва да бъдат двуезични, за да позволяват международно сравнение и peer review. "
Абсолютно правилно. Преди време кандидатсвах за финансиране в Австрия и целия application беше на английски. Рецензиите също бяха на английски. Според Австрийския Фонд за Научно Изследвания всичките са били не-австрийци (нямам представа откъде точно защото бяха анонимни) за да се избегнат възможни конфликти на интереси, каквито са много вероятни в малка страна като Австрия.
Истината е много по проста. В науката резултатите и съответно печалбата се достигат след дълги години (повече от 4).
Българският бизнесмен иска резултати до 4тата година. След това не се знае дали ще приемственост в законовата база.
Другият тип бизнесмени просто искат да си изперат парите. Те от наука не се интересуват.
Като сложим и корупцията в университетите...
Па и авторите да спрат да сравняват с америка. Че народа се подтиска. По реално щеше да бъде ако имаше сравнение как се справят съседите- Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция
[quote#6:"Nikolay UK"]Защо БАН се опива да има над 40 института, при условие, че 2/3 от тях бяха оценени като посредствени при международния одит? Така се прахосват и малкото средства, които се отделят за наука. По-добре 10 силни института, отколкото 40 средняшки или слаби такива.[/quote]
А 50-те + университета на България? В Перник 2 ли бяха?? Средно по 2 университета на областен град. И това в най-бедната страна от ЕС!!!
По-добре 6-7 много добри, силни университета да споделят цялото държавно финансиране. Частните да си берат грижата сами.
[quote#8:"cocaigne"]Па и авторите да спрат да сравняват с америка. Че народа се подтиска. По реално щеше да бъде ако имаше сравнение как се справят съседите- Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция[/quote]
Хм... все си мисля, че сравнението с Турция ще е силно депресиращо! Е, не чак колкото сравнението със САЩ, които имат вече метео сателити и около Марс, картографираха го, що марсоходи изпратиха. Последният робот е крясък на модата просто!
Според мен постиженията трябва да бъдат нормализирани спрямо единица финансиране (примерно, какъв е резултатът от всеки милион евро вложени в наука и изследвания).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.