Златан Цветанов: Най-добрата инвестиция за една държава е тази в наука

Една от най-наложителните мерки е изготвянето по подходящ начин на национална стратегия за развитие на науката и образованието, която да има широка подкрепа. Досегашните стратегии не са били изготвяни по начина, по който би следвало да се изготвят - това е един процес на постигане на консенсус по основните научни приоритети, вървящ отдолу нагоре. База, върху която правителството и парламентът изготвят своите политически приоритети. За малка страна като България това може да стане в рамките на няколко месеца. В САЩ на всеки десет години се прави преглед на състоянието в дадена научна област, много често той е поръчан от конгреса. Има комисии на национално ниво, които синтезират предложенията в научната област. На базата на тези прегледи администрацията изготвя приоритетите си.

Как изглежда финансирането на научни изследвания в САЩ?

Основните институции, които финансират научни изследвания в САЩ, са Националната научна фондация (NSF), NASA и Националните институти за здравеопазване. Отделно индустрията има огромни капиталовложения, но дори богатите фирми влагат средства само в приложни изследвания и такива, които могат да имат бърза въвръщаемост. Поради тази причина фундаменталните изследвания се финансират основно от държавата и това е така във всички страни по света.

Тези една или повече организации получават бюджет, имат установена структура, текущото правителство има контрол върху тях, но не управлява ежедневната им дейност, а само ги контролира и насочва. В NSF например политическите назначения са по-малко от 30 от близо 1700 души общо работещи там. Това са само надзорният съвет, директорът и зам.-директорът. Останалите служители не зависят от политическата ситуация. Текущата администрация осъществява контрол, определя приоритети, но не се меси в ежедневната работа. Това е нещо, което в България трябва на всяка цена да се постигне.

Малки проекти от около 100 хил. долара бюджет се контролират от програмни директори от структурите на финансиращите организации, които трябва да изискват като минимум едногодишен отчет. На базата на този отчет програмният директор преценява дали средствата се използват рационално и дали има нормален прогрес на изпълнението на проекта преди да разреши отпускането на средства за следващата година. При големите проекти обикновено има цяла структура на управление. В нейните рамки има и план за отчитане, който служи за контрол как се изразходват средствата.

Конфликтът на интереси е изключително сериозен въпрос. В САЩ, ако се нарушат принципите, се носи криминална отговорност. Първото нещо, за което ще ви изнесат лекция на нова работа, е къде са конфликтите на интереси и къде да се внимава. Поканиха ме да бъда председател на експертната комисия в Научния институт за космическия телескоп Hubble и трябваше да откажа, защото той е продукт на NASA и така може да се създаде съмнение за потенциално влияние.

Ако случаят с фонд "Научни излседвания" се беше случил в друга държава, хората от ръководството му щяха да бъдат най-малко със спрени права.

Каква трябва да е ролята на бизнеса?

Бизнесът трябва да се окуражава и да се създават условия, които да го подтикват да инвестира в научни изследвания, например начини за съфинансиране. В САЩ фирмите се борят за участие в научни проекти, които се финансират частично или напълно от държавата, защото за тях това е идеална инвестиция за високотехнологично развитие. Целта не е те да печелят от тези проекти, но продуктът и технологията, която развиват, както и честта да са участвали в проект, впоследствие е от много голяма полза за тях. Много често в рамките на такива проекти те развиват технологии, които впоследствие са база за техни продукти.

Можете ли да разкажете конкретен пример от вашия опит, който да покаже по какъв начин е бил финансиран успешен научен проект? На базата на какви критерии се оценява и от кого, какви резултати се очакват и кой го наблюдава?

Организации като NASA имат мисии и изследванията много често са насочени към научното обслужване на дадена мисия. В момента много се говори за изследвания на планети извън слънчевата система. Очаква се в бъдеще да се изстреля в космоса телескоп с изключителни възможности, който да позволи изследването на такива планети около други звезди. Това е изключително трудно задача, но много параметри от такава една мисля зависят от отговора на някои чисто научни въпроси. Например каква е честотата на срещане на земеподобни планети около други звезди.

Преди няколко години бях програмен директор в NASA и решихме да спонсорираме проект, които да намери решение на този въпрос. Беше направен насочен конкурс с конкретна задача. Спечели една от групите и след около три години се появиха първите резултати, които са окуражаващи. Оценяващата комисия трябваше да прецени доколко предложения подход за решаване на проблема има шанс да успее и дали колективът има научна възможност, технологична база и опит. Трябваше да преценят и дали не са допуснати някакви пропуски. Проектът се контролира през отчети и следене на публикациите и представянията на научни конференции. Търси се и популяризиране на резултатите. Проектът беше между 1 и 2 млн. долара. Резултатите са база  за следваща работа по темата. Този и други проекти показват, че около 30% от звездите имат планети, близки до параметрите на Земята.