Много енергия, съмнителни нарушения

По времето на Андонов като шеф на НЕК руската "Атомстройекспорт", която беше изпълнител на проекта "Белене", заведе иск срещу българската компания в Международния арбитражен съд в Париж за 58 млн. евро за неразплатени разходи по проекта. Няколко месеца по-късно НЕК също внесе насрещен иск срещу "Атомстройекспорт" в Арбитражния съд в Женева за 61 млн. евро. В началото на 2012 г. ГЕРБ взе решение да се откаже от изграждането на втора атомна централа, след което "Атомстройескпорт" увеличи иска си към НЕК до 1 млрд. евро. В това дело българската страна е представлявана от адвокатската кантора White&Case LLP. НЕК ползваше и няколко други юридически консултанти по различни въпроси. Самият Андонов обаче не беше открит за коментар.

Още обвинения

Друго от съставените от прокуратурата обвинения, което е срещу неизвестен извършител (длъжностни лица от министерството на икономиката и енергетиката), е във връзка с непотърсен от държавата дивидент от ЧЕЗ в размер на близо 600 млн. лв., от което е произлязла вреда за държавния бюджет. Министерството е можело да претендира за 33% от тази сума -  колкото е било държавното участие в дружеството (делът беше продаден в края на 2012 г. на фондовата борса срещу 114 млн. лв., като основни купувачи на акциите бяха пенсионни фондове от групата на "Химимпорт", "Доверие" и "Алианц"). Според прокуратурата държавата е трябвало да получи близо 200 млн. лв., като делото е за умишлена безстопанственост. Попитан кои са длъжностните лица, главният прокурор Сотир Цацаров заяви: "Длъжностните лица са тези, които са определени да участват в управителните органи до момента, в който държавата е притежавала дял от техния капитал, както и ръководните органи на министерството." "Те не са използвали всички механизми, с които държавата може да защити правата си", поясни той, цитиран от "Дневник".

Според добре запознати източници oт министерството на икономиката и енергетиката обаче държавата многократно е изисквала полагащия й се дивидент - по времето на министър Трайчо Трайков и после при наследника му Делян Добрев, но той е бил отказван от мажоритарните собственици ЧЕЗ. Става въпрос обаче само за 2011 и 2012 г., тъй като преди това ЧЕЗ изплати дивидент. Още по-странно е откритието за 600 млн. неразпределна печалба в ЧЕЗ. Тя стои там от години и всъщност е счетоводен резултат, който реално не съществува.

Такса достъп с обвинение

Интересно е, че въпреки множеството определения, давани от прокуратурата за работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в крайна сметка срещу комисията са повдигнати две обвинения. Едното е заради решението за налагане на такса достъп до електропреносната мрежа за производителите на възобновяема енергия, с което реално се изземат до 40% от техния доход. Това решение, което предизвика недоволството на сектора, вече беше обявено за незаконно на първа инстанция от Върховния административен съд (ВАС). Според обвинението на прокуратурата комисията е одобрила без мотиви или обосновка тези временни цени, с което реално повтаря изводите от решението на ВАС.

Другото обвинение срещу ДКЕВР е за умишлена безстопанственост. Става въпрос за това, че комисията е одобрявала множество договори на ЧЕЗ с външни фирми, като е имало опит за заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

Извън обвиненията прокуратурата не спести оценките си към работата на ДКЕВР. Според прокурорите комисията е "безкритичен регистратор, а не като регулатор" и на този етап действа неефективно. Част от констатациите, цитирани от БТА, са че, ДКЕВР не е съставила актове за нарушения на ЕРП за това, че на са отчитали тока на всеки 30 дни. Не е упражнен и адекватен контрол върху разходите, които ЕРП са декларирали. Комисията на практика е одобрявала по-високите разходи. В случая прокурорите говорят за т.нар. технологични загуби - ДКЕВР слагаше таван, а ЕРП-тата трябваше да паднат под него в рамките на три години - колкото по-бързо направят това, толкова по-голяма печалба за тях. Тоест е бил приложен ефективен икономически стимул за справяне с разхищаването на енергия.

Прокуратурата е открила, че няма и механизъм за контрол на жалбите на хората. От над 4000 жалби срещу ЧЕЗ са разгледани само малко над 1000. Освен това все още няма съставен нито един акт за нарушение от страна на ДКЕВР срещу ЕРП въпреки препоръките на прокуратурата.

Познати констатации

Прокуратурата е образувала дело и срещу служители в НЕК за десетгодишен период заради договорите с американските ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Марица-изток 1". Според държавното обвинение в периода 2001 - 2012 г. компанията умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване във връзка със сключени споразумения с двата ТЕЦ, вследствие на което са настъпили значителни щети за компанията. 

"През 2001 г. са сключени две споразумения, а през годините – множество споразумения, които са свързани с това от 2001 г. НЕК е била задължена да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това те са сключени", заяви заместник главният прокурор на София Божидар Джамбазов. Така поради високите цени на електроенергията от двете централи тя се продава на загуба, допълни той. Прокуратурата също така е стигнала до констатацията, че тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби.

Това обаче не е нещо ново и вече многократно е коментирано както от управляващите, така и от опозицията, а също така може да бъде видяно и в публикуваните на сайта на парламента договори между НЕК и двете централи. Както между другото и от публикации на "Капитал" още през 2001 г.