Роман Василев: През май ще е ясно кои е-услуги ще заработят скоро

Как се извършват тези тестове и колко време ще продължат?

- Някои от тях продължават по няколко седмици, но повечето са около 2 месеца – шест до осем седмици. В този период искаме да включим и т.нар. бета-тестинг. Тоест реално пускане на услугите в експлоатация, но с разбирането от страна на всички - и тези, които пускаме услугите, и тези, които ще ги ползват, че все пак работят в реална среда, но в тестови режим. И ако има някакви проблеми, тези които ги ползват, да могат да ни сигнализират, за да можем да ги отстраняваме. След това услугите ще тръгнат официално в нормалния си режим на експлоатация. Не би трябвало тогава да имаме проблеми.

Има ли сигнали за проблеми от тестовете?

- За момента не.

Министерството транспорта започна бета-тест за картите за идентификация, какво се случва с него?

- Около 1000 карти с електронни ID-та са раздадени до момента. Получаването им става със заявление. Около две седмици са нужни за издаването на картата след това.

Как се случва в момента координацията между вас и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), в чийто ресор е електронното управление?

- Понеже сме министерство без портфейл, имаме много малък екип. Ние не изземваме от функциите, които те изпълняват. Играем по-скоро координационна роля между тях и всички останали екипи, които имат отношение по изграждането на електронното правителство. Тук визирам колегите от всички министерства и държавната администрация. Със сдружението на общините също си сътрудничим, за да имаме по-близък достъп до общините в съответните области. Нашата роля е повече координационна, отколкото изпълнителна, и фокусирана върху проектите, които в момента се изпълняват.

Има обаче някои от т.нар. пилотни проекти, които са под нашата опека, защото искаме да демонстрираме, че ефективно и бързо може да се задвижи колелото на електронното правителство, така че хората да разберат какво точно означава то.

Как би изглеждало министерство за развитието на електронното управление в едно редовно правителство? Какви биха били неговите функции и има ли реалистична възможност в следващото правителство да има такова ведомство?

- Аз смятам, че реалистичната възможност ще дойде от разбирането, че трябва да има такова министерство. Надявам се, че и в бъдеще това ще бъдат разбирането и подходът към развитието на електронното правителство в България. В момента нямаме ясната визия точно как да бъде структурирано едно такова министерство, но от изминалите три седмици, през които имахме възможност да се запознаем със сегашното състояние, е ясно, че трябва да има такова министерство, което да обединява държавната политика за електронно правителство и развитие на услуги и тя да бъде следвана на всички нива – държавно, областно, общинско и местно управление, като тук не изпадаме в крайност всичко да бъде централизирано. Трябва да има една държавна политика, трябва да има едно стандартизиране, методология, които да се следват, държавни системи (визирам информационни, мрежови системи и други решения), които за всички да са ясни как работят, какви са ползите, когато те се използват от всички в администрацията. А също и възможност спецификите на съответните министерство, области, общини и местни нужди да бъдат задоволени.

Има план, има стратегия, но реалното изпълнение не се случва. Това резултат от липсата на силен орган, който да ги налага, ли е?

- Ако възприемаме думата налагане като съществуване на политика и съответно прилагането й, това не би трябвало да се възприема само като силово упражнение, а трябва да има голям елемент на информираност и взаимодействие. Това е, което виждам към момента като общ проблем - недостатъчна информираност за това какви са централните политики, ако има такива. Недостатъчно е взаимодействието между всички ведомства и екипи в тях. Като казвам недостатъчно, не означава, че няма такова, но за да се стигне до едно практическо въвеждане на политиките и стандартите, това взаимодействие трябва да се превърне в постоянна практика. А за да го има, трябва да съществуват един обединяващ орган и правила, които да са много ясни за всички. Да е ясно кой решава, кой съдейства при решаването на проблемите, защото при развитието винаги ще има проблеми и те трябва да бъдат решавани. Това е ролята на подобно обединяващо звено, което не толкова да налага, колкото да задава и да изисква прилагането на съответните стандарти, методологии и решения.

Има случаи, в които държавната администрация плаща за дадени решения и е техен собственик. Тогава мултиплицирането им трябва да става с решение на съответния орган в държавната администрация и те да се внедрят бързо и ефективно и на минимална стройност, а не да изграждаме подобни системи за пореден път в другото министерство, в другата община, което е за съжаление практика.

Колко средства са изразходвани до момента от 2002 г. насам и защо въпреки тези ресурси, които бяха вложени, резултатът продължава да е незадоволителен?

- Решенията, които са взети и приложени, в повечето случаи не са цялостни. Те не са обвързани, да речем, с деловодна система, която да приема документи и да ги предава там, където трябва да бъдат подадени електронно. Връзката между регистрите - да, наистина в момента се изгражда връзка между 34 ключови регистъра, но връзката между останалите? Трябва ли да я има? Каква да бъде? Кой отговаря за тези регистри? Кой е първоизточникът на информацията? Кой отговаря за нейното съхранение и по какъв начин? Всичките тези правила поне до момента не съм видял да са регулирани така, че да се дава възможност за изграждане на едно цялостно решение и предлагане на една комплексна услуга.

Един по един компонентите на е-правителството се реализират. Казвате, че и в момента се тестват някои от тях. Да не се окаже обаче, че след няколко години някой ще каже "ами ние започваме отначало, защото те не могат да работят заедно"?

- Целта не е да започваме отначало, а да ползваме ако не цялата, то поне част от инвестицията, която е направена. Как точно ще заработят тези решения, все още ми е трудно да кажа. Не мога да конкретизирам какъв ще бъде крайният ефект, докато не ги видя работещи, защото поне досегашната история показва, че са правени хубави и полезни неща, но те не винаги са интегрирани и използвани в пълния си замисъл и възможност. Затова ми е трудно в момента да преценя точно какъв процент от всичко, което трябва да имаме като работещо е-правителство, ще постигнем с тези проекти. Надявам се обаче в средата на месец май вече да е ясно. Защото трябва да ги видим работещи – тестовете са си тестове, но системите трябва да заработят, за да сме сигурни, че това, което сме планирали, работи по начина, по който искаме и трябва.

А това, което сте планирали да се случи следващия месец като пускане на услуги, как ще бъде усетено от гражданите и бизнеса?

- Голяма част от услугите са справки. Например за местожителство, за раждане. Документи от този тип. Повечето от тях често са изискуеми, когато човек трябва да свърши някаква административна работа. Това, което трябва всички да усетим първо в Столична община и след това да се мултиплицира из цялата страна, е тези услуги наистина да заработят електронно, за да може от вкъщи, от мобилно устройство човек да си поръчва услугата и да я получи. Също да може да си плати за нея. Това ще облекчи както хората, които заявяват и получават такива услуги, така и администрацията, която трябва да ги издава. Защото целта е услугите да се получават с по-малко човешка намеса и субективизъм.

Трябва ли да се отделят пари от държавния бюджет за развитието на електронното правителство, защото това в последните години се разчита само на европейски средства?

- Държавата трябва да участва и с финансиране, за да покаже и докаже както на гражданите в България, така и на колегите от Европейския съюз, че ние наистина искаме да имаме едно работещо електронно правителство. Не можем да очакваме само Европейският съюз да финансира напълно и по всяко време развитието на електронно правителство в България. Ние в момента реално влагаме много пари. Въпросът е за какво ги харчим и как получаваме ефективна възвращаемост от това харчене. Така че тук по-скоро визирам пренасочване на пари, които неефективно се влагат или се харчат за развитие на електронно правителство, защото административната тежест върху бизнеса в България по анализ на колегите от МИЕТ е изчислена на над 1.3 млрд. лв. 

Кой ще отговаря за поддръжката на новите системи и откъде ще се взимат пари за тези дейности?

- Поддържането не само на www.egov.bg, но и на всички информационни системи трябва да бъде задължително предвидено както в планирането за развитие и прилагане, така и за експлоатация на тези решения. Не са малко случаите, в които по ред причини няма предвидени такива средства и това води до едно бързо морално и техническо остаряване на решенията. Променят се законите, ИКТ стандартите, начинът на представяне и достъп до информацията. Без поддръжка много, много бързо, буквално за няколко години решенията се амортизират и не са ефективни вече. Така че това трябва да е задължително за всички. Трябва да е ясно кой е собственикът на решенията и кои звена на централно или местно ниво ги поддържат.

В случаите, когато това не се е случило, когато е трябвало, е необходимо да се прецени дали към момента има нужда да се поддържа това решение и може ли то да се интегрира с други, за да се намали поддръжката на многобройни решения, която може да стигне до 10% - 20% от стойността им за разработка и внедряване.

Казвате, че една от основните ви цели за тези няколко месеца е да анализирате какво се е случвало до момента и да изготвите план за следващи стъпки. Как върви този процес и какво очаквате да съдържа този план?

- Процесът върви много динамично, защото и информацията, и участниците в електронното правителство са много. В плана ще има анализ на сегашната ситуация, частично сравнение с най-добрите практики в света за електронно правителство и ясна и реалистична картина на това какво ние визираме като е-правителство в България. Защото всяка страна си има специфики - заради закони и чисто културни и бизнес особености, които трябва да бъдат взети под внимание. Така че крайната цел е да имаме ясна представа какво целим да имаме като електронно правителство и как да стигнем до това ниво на развитие.

Това не беше ли всъщност разписано в предишните стратегии и планове за развитие, които от 2002 г. са поне 4?

- Наистина има определен брой стратегии и планове за развитие в по-голяма част от министерствата. Има едни добре описани планове за действие, но неподплатени с финансов или друг ресурс. И неизпълнението на тези планове, които са дори последните от 2009 г. до сега, пак не ни довеждат на ниво, на което ние можем да кажем "да, имаме вече определен процент от заложеното развитие и ни остава еди-колко си". Така че в момента оценката, която трябва да направим, е наистина къде точно се намираме. Не само планово, ами и реално каква е ситуацията.

Можем ли да кажем, че сега, след завършването на всички тези проекти, които са започнати, ще бъде изграден фундаментът на е-правителството, който след това ще може да се надгражда с нови услуги?

- Надявам се, че това ще бъде фундаментът, но пак трябва да го видим как работи. Защото не искам да се създава впечатлението, че имаме нещо цялостно като база за развитие, преди да го видим. Това ще бъде най-добрата верификация за всички.

Беше ли подценен процесът по изграждане на електронното правителство в България или по-скоро определени хора и фирми около тях имаха изгода да се случва по този начин?

- Дали е подценен? Не мога да кажа, че е подценен, защото досегашното ми наблюдение е, че много от хората, които са участвали в различните етапи, поне тези, с които имах възможност до сега да разговарям, са подхождали с много желание и сериозност по планирането. Самото изпълнение дали е изкривено? Дали е най-доброто аз не мога да преценя от гледна точка на изпълнение на проектна база, защото не съм ги видял всичките проекти, но от гледна точка на комплексност на решенията и взаимосвързаност смятам, че там определено може да се изисква повече и да се очаква наистина едно работещо решение или система, която да ни дава ползите, за които я създаваме и искаме да я поддържаме. Не съм убеден, че подходът досега дава възможност тази комплексност да бъде опростена и проверена, преди да се започне изпълнението на съответните проекти.