Колко дълбок може да се окаже проблемът с еврофондовете

Евентуални нови финансови глоби или в най-лошия случай замразяване на програми ще се отрази на десетки общински бюджети и оттам на стотици и дори хиляди фирми изпълнители. Но към сегашния момент най-големият пострадал ще бъде държавният бюджет.

По-голямото притеснение обаче е политизирането на един проблем, който трябва да бъде решен административно. Сегашното правителство обвини ГЕРБ, че са прикривали злоупотреби, а те отвърнаха с обвинения в некадърност. Истината е, че нито Еврокомисията наказва сегашния кабинет, нито бившето правителство нарочно е саботирало системите. Прекъсвания има във всички държави, по всякакви програми и начинът за справяне с това е с минимум шум и максимум работа.

6 много важни месеца

245 млн. лв. са необходими на ОПОС до края на годината, за да направи междинни плащания на общините по вече започнати проекти, като, ако не ги плати, програмата може да ги загуби безвъзвратно. Тъй като от началото на 2013 г. програмата вече е изчерпала финансовия си аванс, единственото място, от което може да вземе тези пари, е държавният бюджет. Финансовият министър Петър Чобанов призна тази седмица, че това ще се отрази на консолидирания бюджет и на фискалния резерв. Така и не стана ясно откъде ще дойдат тези пари - дали ще бъдат пренасочени за сметка на други разходи, или ще отворят още по-голям дефицит тази година. "Правим възможното този процес (изплащането на средства по програмата - бел. ред.) да продължи нормално, но подчертавам, че светкавично трябва да предприемем адекватни мерки, за да можем да минимизираме този срок, тъй като и за нас е важно чисто от фискална гледна точка да бъде по-малък", заяви Чобанов.

Срокът, за който говори, е шест месеца - периодът на прекъсване, в рамките на който Европейската комисия няма да възстановява пари на България независимо от одобрените фактури, които Министерството на финансите изпраща. Въпреки че ОПОС официално твърди, че няма да се спират никакви проекти, неофициално източници споделиха с "Капитал", че е възможно финансите да са издали нареждане да не се одобряват повече никакви плащания по програмата, докато не се разреши проблемът, за да не се натрупат още плащания в бюджета. Принципно ЕК трябва да възстанови тези пари към март, но това ще зависи от справянето на българските органи с проблема по ОПОС. Ако те не успеят в рамките на 6 месеца да си върнат доверието на ЕК, ще последва замразяване на програмата и евентуална загуба на огромни суми.

Тъй като е притиснато във високочувствителна тема - финансовата стабилност, правителството едновременно влезе в състояние на трескава активност и прехвърли вината назад и надолу - към бившите управляващи и към органите на ОПОС. Вицепремиерът Зинаида Златанова обяви, че трябва да се "плати сметката" на предишния кабинет, а министърът на околната среда Искра Михайлова посочи, че в момента се преглеждат и обобщават "абсолютно всички одити на отделни проекти на различни нива, извършени от българските и европейските одитни институции". Михайлова също така обяви оптимистично, че се надява проблемите да бъдат решени в рамките на два месеца, въпреки че все още не е ясно какви точно са те.

"Капитал" зададе въпроси на вицепремиера Златанова за това какви мерки вече са били предприети (както тя обяви миналата седмица), дали има предупреждения по други програми и дали ще има среща с общините, за да им се разясни какви грешки са допуснали и какво ще последва. От кабинета й не отговориха до редакционното приключване, но в течение на седмицата някои от тези въпроси получиха отговори.

Общини и изпълнители на нокти

Първо говорителят на дирекция "Регионална политика" в ЕК Ширийн Уилър обясни пред "Капитал", че "българските власти са наясно какви са въпросите, след като се вземат необходимите мерки, те ще бъдат проверени от националния одитен орган, а после и от нас". Уилър опроверга поставянето под съмнение на българската одитна система, като каза, че "националният одитен орган (ОСЕС) е засякъл някои от нередностите по обществените поръчки и комисията подчертава като цяло добрия стандарт на работа на системите за управление и контрол". ОПОС има нужда от още подобрения, но други програми засега не са застрашени, допълни говорителят. Прекъсванията на плащания, между другото, не са нещо необикновено. Почти всички държави без България и Швеция са имали прекъсвания в последните три години и са излизали успешно от тях. Към момента осем други държави също са в процедура.

Това, което предстои да се случи най-вероятно, ще изглежда така: ОСЕС ще започне проверка наново на проекти по "Околна среда", като не е ясно дали всички или само извадка от тях. Те ще са за т.нар. смесени критерии, в които от кандидатите се иска едновременно финансова стабилност, оборот, технически капацитет и предложения за изпълнение. Второто, за което ще се проверява, ще бъде "неясната методика" - дали е достатъчно прозрачен начинът, по който се точкуват различните оферти (виж текста).

България има два месеца от пристигането на писмото, за да върне коментари, но по всичко изглежда, че за да не товари бюджета, както и за да се отърве от този изключително лош сигнал, кабинетът ще се опита да мине по възможно най-бързия път. Възможно е това да значи еднакво тежки корекции (глоби) за всички, които ОСЕС посочи, независимо от вредата, която са нанесли на общия бюджет. Това ще означава, че при стотици проекти със средна цена от няколко милиона глобите могат да достигнат смущаващо големи размери (най-фрапантните суми стигат до няколкостотин милиона). Това са пари, които общините ще трябва да платят от джоба си, а тъй като той е изключително плитък, има два варианта: или държавата да поеме част от тези задължения, или изпълнителите да пият студена вода.

Първото вероятно е било обсъдено на срещата в понеделник, която Златанова е имала с председателя на сдружението на общините Тодор Попов. Що се отнася до второто, от строителния бранш отказаха официално да се ангажират с мнение засега, тъй като темата е деликатна, но един изпълнител на проект коментира пред "Капитал", че чакат ясно послание дали водните проекти и проектите за депа ще продължат, за да знаят какъв риск поемат.

Поуки от близкото минало

Всъщност подходът с еднакво тежките корекции вече е бил приложен от "Регионално развитие" през 2011 г. Според тогавашния министър Лиляна Павлова, тъй като е бил извършен одит, който е показал ниво на грешка над максимално приемливите 2%, ЕК е предупредила, че ще се прекъснат плащанията. Ето защо управляващият орган на програмата ги спира сам, като решава да изчисти грешките по този тежък начин и налага корекции. "Това обаче беше възможно, защото при нас проектите са доста по-малки като стойност", казва Павлова. "Околна среда", която също е имала подобен проблем тогава, е решила вместо този подход да смята вредата за общия бюджет случай по случай, заради което вероятно страда сега.

Павлова, както и източници от ЕК, посочиха пред "Капитал", че "Регионално развитие" е по-слабо застрашено от подобна съдба заради по-добрите си одитиращи органи и по-добрите процедури, въпреки че същите общини взимат пари и по тази програма. Настоящият министър Десислава Терзиева също заяви, че не очаква спиране на плащанията, а най-големият проблем според нея е загуба на 47 млн. лв, неусвоени до края на годината.

В края на ноември обаче в България пристига група от "Вътрешен пазар и услуги", която ще започне проверка на обществени поръчки. Освен общинските тя ще проверява и тези на държавни компании и агенции, които разбиват умишлено поръчки на по-ниски стойности, за да могат да ги възложат с директно договаряне. По думите на служител на комисията "е истина, че в следващите години България и Румъния ще бъдат много по-внимателно наблюдавани".

Облаци над селата

Но ако проблемите на общинските поръчки блокираха ОПОС, това е опасно предзнаменование за поне още една програма - ПРСР. Тази седмица оттам обявиха, че дават още 117 млн. евро на общините, от които 50% ще постъпят веднага в общинските сметки. Това е потенциален балон с измерения, опасни поне колкото тези на ОПОС.

От две години насам ПРСР практикува хитър трик - когато в края на годината се види, че ще загуби средства, те се прехвърлят към общините, където 50% от парите се водят директно усвоени, защото са аванс. Така малки общини се оказват с големи средства за обновяване на канализация, пътища, паркове, културни услуги и др. По изчисления на "Капитал" в края на миналата година сред печелившите са били десетки малки общини, които са взели между 5 и 20 млн. лв (виж топ 10 класацията). Официално нито от общините, които взимат тези пари, нито от управляващия орган виждат проблем - надеждите и на двете страни са, че договарянето и изпълнението ще минат като по вода.

ОПОС е чудесно доказателство, че това надали ще е така. Първо, общините ще имат все по-малко време да проведат тези поръчки, дори без да се вземе предвид, че доста от тях се обжалват от загубилите. Второ, тъй като тези пари се обявяват в края на годината, много общини бързат да представят проекти, някои от които не са дообмислени или доработени. И трето, ПРСР така или иначе е програмата с най-висок процент грешки - наложените санкции са за около 2.3% от общо проверените субсидии. Като се добави ниският административен капацитет на малките общини и лошата комуникация с фонд "Земеделие", възможните корекции върху сумата, която надхвърля вече 1.65 млрд. лв. може да се окажат тежък воденичен камък за общини, държава и изпълнители.

Самото земеделско министерство потвърждава тези притеснения. В решението на МС за увеличаване на наддоговарянето по програмата, с което "Капитал" разполага, е записано, че са платени само 51% от средствата, което е почти равно на преведените аванси, т.е. проектите все още не са се задвижили достатъчно. Прогнозата на земеделското министерство е, че "поради дългия процес на провеждане на обществените поръчки или поради наложени финансови корекции по мярката няма да бъдат усвоени средства в размер на около 25% към 2015 г.".

Кметът на Ракитово Любомир Петков например казва, че е притеснен, защото градът вече е задлъжнял към банки заради проекта за музей на мамута от село Дорково. Сега Ракитово изпълнява и проект за 5.6 млн. лева за ремонт на общински път и модернизация на спортната зала в Костадиново. "Бюджетът на Ракитово е 5 млн. лева, нали разбирате, че проблеми с плащанията по ПРСР означават сигурен фалит за общината", казва Петков.

Оттук и надолу

Всеки, който следи темпа на плащане и изпълнение, знае, че парите, които българските програми ще губят, ще стават все по-сериозни, колкото по-малко време остава. Това е добре дошло за ЕК, която има проблеми с бюджета си, но е лош знак за ситуацията тук.

Досега проблемите с неусвоени пари, закъснели проекти и лоши поръчки можеха да бъдат избутвани към последните години, където надеждата беше, че ще се разрешат. Това все повече изглежда като фикция. Органите за управление тази година трябваше да се справят с двоен темп на предишните, за да успеят, но такова чудо не беше възможно, дори и да не се бяха сменили три правителства и държавата да не беше блокирала месеци наред.

Случващото се сега по "Околна среда" показва, че административните проблеми бързо се превръщат в политически, а това значи, че всяка пръчка в колелата, независимо колко голяма, може да доведе до катастрофа. 

по темата работиха още