В подкрепа на непривлекателната инфраструктура

Газопроводът "Набуко Запад" щеше да бъде точно такъв проект - голям газопровод с дължина 1330 км, на стойност 5 млрд. евро, осъществяващ връзка с азерския газ през Турция и пренасящ го през България, Румъния и Унгария до Австрия. Той щеше да бъде жизненоважна артерия в енергийния микс на Европа и гарантираше реална конкуренция при доставките на газ за Южна Европа, намалявайки сметките на потребителите - както индустриалните, така и битовите. А най-доброто (от гледна точка на политиците) щеше да бъде, че за построяването и оперирането му щеше да отговаря международен консорциум.

Алтернативата на "Набуко Запад"

Проектът "Набуко Запад" е мъртъв. Казано най-просто, той не беше най-добрата търговска сделка за компаниите, доставящи газ, независимо от това колко ясна беше икономическата обосновка на държавите по маршрута му. Тази икономическа обосновка обаче, както и обосновката за диверсификация на енергийните източници, остават все така силни в региона. Как тогава това да бъде трансформирано в една по-добра търговска сделка?

За мен най-простият отговор е да се намалят цените за преноса на газ. Вместо големия скъп и атрактивен газопровод "Набуко Запад" трите основни държави – България, Румъния и Унгария, трябва да се съберат и да съгласуват набор от не толкова атрактивни координирани подобрения на вече съществуващата газова инфраструктура.

Това не е лесно: трябват по-добри интерконектори с по-голям капацитет, компресорни станции и хранилища, а на някои места трябват и нови участъци от по-големи газопроводи. Това обаче е сравнително нескъпо и е вече планирано в програмите по европейските фондове на трите държави.

Такъв проект за газов коридор от Гърция до Унгария би бил трансформиращ сам по себе си, но той би се свързал и с други мрежови проекти, което увеличава важността му за България и региона. Вече има планове за изграждане на нови газопроводи и интерконектори, които да пренасят газ от нов LNG терминал на Балтийско море в Полша до Унгария. Връзката между Гърция и Унгария може да помогне за осъществяването на единен газов пазар, простиращ се от Балтийско до Егейско море.

Правилната координация е изключително важна. В момента консорциумът, осигуряващ газ по Южния коридор, е достатъчно ангажиран и няма да поеме изграждане на допълнителни мрежи. Тази задача се пада на държавите, които са пряко засегнати. Сигурен съм, че с формирането на партньорство и с покана към ЕК да помогне с правилната последователност това може да бъде постигнато по ефективен начин.

Решението срещу "Набуко" беше голям удар за държавите, които го подкрепяха, включително и за България. Определящо за всеки човек или държава е начинът, по който те реагират на разочарование - дали остават потиснати, или се вземат в ръце и изработват нов план. Вече чухме за намерението на хърватите да постоят нов газопровод по Адриатическото крайбрежие и да докарат газ от бъдещия Южен коридор по този маршрут до Хърватия, Словения, Австрия и отвъд нея. Ако проектът успее, този район ще бъде заобиколен от юг и от запад.

Осъществяването на тези координирани подобрения ще даде възможност на България и партньорите ѝ да се обърнат към консорциума "Южен коридор" и да покажат, че няма нужда да се чака нов Адриатически газопровод, защото вече има подходящ маршрут през техните държави. Това не е толкова вълнуващо, колкото един нов газопровод. Той няма да бъде построен от някой друг. Може и да не привлече въображението на хората. В замяна на това обаче ще постигне същия резултат на диверсификация на много по-ниска цена.

И все пак ще има много ленти за прерязване. 

*Авторът е посланик на Великобритания в България