🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В подкрепа на непривлекателната инфраструктура

Позиция на британския посланик в София във връзка с газовите доставки от Каспийско море

Вместо големия скъп газопровод "Набуко Запад"  България, Румъния и Унгария трябва да подобрят вече съществуващата инфраструктура, смята Джонатан Алън.
Вместо големия скъп газопровод "Набуко Запад"  България, Румъния и Унгария трябва да подобрят вече съществуващата инфраструктура, смята Джонатан Алън.
Вместо големия скъп газопровод "Набуко Запад" България, Румъния и Унгария трябва да подобрят вече съществуващата инфраструктура, смята Джонатан Алън.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Вместо големия скъп газопровод "Набуко Запад" България, Румъния и Унгария трябва да подобрят вече съществуващата инфраструктура, смята Джонатан Алън.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България би могла да бъде ключова входяща газова точка за редица европейски пазари.

Днес, 17 декември, в Баку министър-председателят Пламен Орешарски представи България на церемонията по подписване на крайното инвестиционно решение на стойност 40 млрд. долара за Южния газов коридор. Присъстваха и висши представители на британското правителство, което е логично, като се има предвид големият дял на BP в проекта.

Възможностите

Въпреки че основният маршрут минава през Турция, Гърция и Албания, 10% от газа ще бъде продаван на България. Това дава на страната уникална възможност да диверсифицира собствените си доставки и да играе ролята на важен център за доставки и на останалите страни в региона. С потенциала за повече газ в бъдеще, дали от Азербайджан, от други централноазиатски държави, от нови находища в Източното Средиземноморие или дори от Иран след отпадане на санкциите, България би могла (ако реши) да бъде ключова входяща точка за редица европейски пазари.

Няма нищо по-близко до сърцето на политика от един голям, лъскав, атрактивен инфраструктурен проект. Впечатляващата амбициозност на плановете, сравнима само с впечатляващата цена, крещи на електората, че това ще е наследството на един силен човек, който извежда нещата до успешен край. Тези проекти влизат и в подсъзнанието на хората, запалвайки в тях вяра, че нещо толкова голямо и скъпо би трябвало наистина да създаде нови работни места и други ползи. А всеки политик, когото съм срещал досега, обича да реже ленти.

Газопроводът "Набуко Запад" щеше да бъде точно такъв проект - голям газопровод с дължина 1330 км, на стойност 5 млрд. евро, осъществяващ връзка с азерския газ през Турция и пренасящ го през България, Румъния и Унгария до Австрия. Той щеше да бъде жизненоважна артерия в енергийния микс на Европа и гарантираше реална конкуренция при доставките на газ за Южна Европа, намалявайки сметките на потребителите - както индустриалните, така и битовите. А най-доброто (от гледна точка на политиците) щеше да бъде, че за построяването и оперирането му щеше да отговаря международен консорциум.

Алтернативата на "Набуко Запад"

Проектът "Набуко Запад" е мъртъв. Казано най-просто, той не беше най-добрата търговска сделка за компаниите, доставящи газ, независимо от това колко ясна беше икономическата обосновка на държавите по маршрута му. Тази икономическа обосновка обаче, както и обосновката за диверсификация на енергийните източници, остават все така силни в региона. Как тогава това да бъде трансформирано в една по-добра търговска сделка?

За мен най-простият отговор е да се намалят цените за преноса на газ. Вместо големия скъп и атрактивен газопровод "Набуко Запад" трите основни държави – България, Румъния и Унгария, трябва да се съберат и да съгласуват набор от не толкова атрактивни координирани подобрения на вече съществуващата газова инфраструктура.

Това не е лесно: трябват по-добри интерконектори с по-голям капацитет, компресорни станции и хранилища, а на някои места трябват и нови участъци от по-големи газопроводи. Това обаче е сравнително нескъпо и е вече планирано в програмите по европейските фондове на трите държави.

Такъв проект за газов коридор от Гърция до Унгария би бил трансформиращ сам по себе си, но той би се свързал и с други мрежови проекти, което увеличава важността му за България и региона. Вече има планове за изграждане на нови газопроводи и интерконектори, които да пренасят газ от нов LNG терминал на Балтийско море в Полша до Унгария. Връзката между Гърция и Унгария може да помогне за осъществяването на единен газов пазар, простиращ се от Балтийско до Егейско море.

Правилната координация е изключително важна. В момента консорциумът, осигуряващ газ по Южния коридор, е достатъчно ангажиран и няма да поеме изграждане на допълнителни мрежи. Тази задача се пада на държавите, които са пряко засегнати. Сигурен съм, че с формирането на партньорство и с покана към ЕК да помогне с правилната последователност това може да бъде постигнато по ефективен начин.

Решението срещу "Набуко" беше голям удар за държавите, които го подкрепяха, включително и за България. Определящо за всеки човек или държава е начинът, по който те реагират на разочарование - дали остават потиснати, или се вземат в ръце и изработват нов план. Вече чухме за намерението на хърватите да постоят нов газопровод по Адриатическото крайбрежие и да докарат газ от бъдещия Южен коридор по този маршрут до Хърватия, Словения, Австрия и отвъд нея. Ако проектът успее, този район ще бъде заобиколен от юг и от запад.

Осъществяването на тези координирани подобрения ще даде възможност на България и партньорите ѝ да се обърнат към консорциума "Южен коридор" и да покажат, че няма нужда да се чака нов Адриатически газопровод, защото вече има подходящ маршрут през техните държави. Това не е толкова вълнуващо, колкото един нов газопровод. Той няма да бъде построен от някой друг. Може и да не привлече въображението на хората. В замяна на това обаче ще постигне същия резултат на диверсификация на много по-ниска цена.

И все пак ще има много ленти за прерязване. 

*Авторът е посланик на Великобритания в България

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 5
    • + 1

    "трите основни държави – България, Румъния и Унгария, трябва да се съберат и да съгласуват набор.." - интересно ЮК ще гарантира ли финансирането на проекта предвид капацитета на трите "слаби крави"?

    Нередност?
  • 2
    nikolov_k avatar :-|
    Краси
    • - 1
    • + 3

    Очевидно е, че България ще има полза от диверсификация на доставките. Друго си е да плащаме милиарди за руски газопровод. Така се слугува на азиатските господари.

    Нередност?
  • 3
    atlantic avatar :-|
    Атлантик
    • - 4
    • + 5

    Не мога да разбера как от два газови проекта (Набуко и Южен поток), които вървят приблизително по едно и също трасе, единият е мъртъв, а другият - жизнеспособен..Според мен очевидно не става въпрос за икономически фактори, а за геополитика. Ще сработи проектът на Газпром. Европа все повече и повече забравя опасността от изток. Все едно сме някъде през 30-те и 40-те години на 20 век.

    Нередност?
  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 3

    До коментар [#3] от "Атлантик":

    Европа нищо не забравя, просто нищо не може да направи!
    Европата на брюкселските зелки на темата природен газ, е като алкохолик на който са му показали изстудена бутилка водка и кисела краставичка (хрупкава)!!
    В това е проблемът на Европата, поне част от нея!!!

    Нередност?
  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 4

    До коментар [#2] от "Краси":

    В интерес на истината никаква полза няма България от така рекламирания от ингилизкия посланник, играещ ролята на търговски пътник, проект....
    Най-малкото защото "южният" газ ще е скъп, заради 40 млр. долара необходими за реализацията на проекта, коеито трябва да се върнат още първите 15 години. Така, този газ с висока цена, ще вдигне цената и на руския газ, автоматически, пазар, капитализъм.... сам разбираш!!!
    Ползата за България ие да си намери собствен газ, ако не стига да свие потреблението на газ до санитарния минимум...

    Нередност?
  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Аз също се замислих за инициативата на британския посланник. Алтруизмът тук е изключен. После, дипломатите са една почти военна правителственна структура по отношение на дисциплината, т.е. едно изказване от този ти не може да бъде проява на самоинициатива, а е изпълнение на правителствена задача. Затова и зададох въпроса по кредитирането, защото предполагам че един от мотивите може да бъде кредитното обвързване с британски капитали/банки. Навярно има и други мотиви и причини, но, по израза на Наполеон, и една причина стига.

    Нередност?
Нов коментар