Oперата ще е по "Газпром"

Сред аргументите в полза на ТАП се изтъкваше и политическият натиск, който Русия оказва на Азербайджан да предпочете маршрут, който минимално засяга интересите на "Газпром". От "Шах Дениз 2" категорично отричат това. Пред "Капитал" говорител на BP, основният двигател зад консорциума,  отрече такава връзка - "руското правителство не е правило никакви постъпки пред нас". Представители на ТАП обаче не спираха да изтъкват политическия аргумент всеки път, когато имаха възможност да промотират техния проект.

В официалното съобщение на "Шах Дениз 2" се казва, че вече в напреднала фаза са разговорите с Италия и Гърция за продажба на газ, която се очаква да започне през 2018-2019 г. "В допълнение в момента текат преговори за продажба на газ в България, а "Шах Дениз" планира да изрази интерес към отвеждането на газопровод до тази страна."

В тази връзка е доста любопитно, че българските власти не намериха за нужно да съобщят за пристигането на делегация на представители на консорциума миналата седмица в София. Нещо, което очевидно е разтревожило Брюксел.

Нет дороги назад

В същото време представителите на "Газпром" всячески се опитват да ускорят процеса по изграждането на "Южен поток" - той трябва да свърже руската газопреносна мрежа с европейската, заобикаляйки Украйна. Тръбата минава през Черно море - тя ще е най-дълбоководният газопровод, строен някога, излиза в България и стига до Италия.

Сумата за строежа последно се оценява на близо 30 мрлд. евро. Въпреки съмненията за проекта на конференцията в София тази седмица, Александър Сиромятин, заместник-ръководител на отдела за управление на проекти в "Газпром", каза, че връщане назад вече няма.

Доста от проблемите обаче все още не са решени. Най-важният е, че за да се осъществи проектът, руската газова компания трябва да е сигурна, че тя ще разполага със 100% от капацитета на тръбата. Брюксел обаче отказва - действащото законодателство в ЕС изисква всички нови инфраструктурни проекти за пренос на енергия да са отворени за достъп и за компании, които не са акционери в тях.  Допуска се изключение акционерите да си гарантират до 50% от капацитета, но само ако инфраструктурата осигурява нова свързаност или пък увеличава конкуренцията на пазара. Такова изключение например получи "Набуко". Според Брюксел "Южен поток" не прави това - той просто пренасочва съществуващи газови потоци и с нищо не подобрява конкуренцията. За него дори е спорно дали може да получи изключение от европейските правила, подобни на тези за "Набуко".

Според Сиромятин обаче изграждането е започнало, преди законодателството да е влязло в сила - споразумението между България и Русия беше подписано през 2006 г. и "Южен поток" не би трябвало да попада в обхвата на третия либерализиационен пакет.

За ЕК това не означава, че "Южен поток" може да се счита за заварен проект. От ГД "Енергетика" казаха, че все още проучват двустранното споразумение, но очевидно предварителното заключение е негативно. "Не, "Южен поток" не излиза извън обхвата на Третия либерализационен пакет, това беше категоричното мнение на Генерална дирекция "Енергетика". Законодателството е в сила от 31 март 2011 г. за всички страни членки, включително България." Енергийният комисар Йотингер също има доста твърдо мнение по въпроса. Особено след като в последната година "Газпром" търпи поражение след поражение в Европа. Например тази седмица германската RWE спечели арбитраж срещу руската компания, с който се приема, че практиката за обвързване на цената на газа с петролните деривати е неправилна. Арбитражът към Международната камара за търговия (където пък "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК) отсъди, че "Газпром" трябва да върне надвзетите 300 млн. евро на германската компания.

От ГД "Енергетика" отричат в Брюксел да се водят каквито и да било преговори (за каквито намекна Сиромятин), според които и двата големи инфраструктурни проекта на "Газпром" - "Южен поток" и "Северен поток", изцяло ще бъдат изключени от европейските либерализационни правила. "Нещо повече, комисията не е получила нито едно официално искане за изключение, нито на национално, нито на европейски равнище."

Гаранцията за 100% контрол върху газопровода е ключово изискване за осъществяването на проекта. Например целият финансов модел на "Южен поток" е базиран на презумпцията, че "Газпром" гарантира поне 80% от капацитета му. Ако на руската компания й бъде отказано правото да не допуска конкуренти, рисковете от осъществяването на газопровода нарастват неимоверно. Тази седмица например стана ясно, че шефът на консорциума  South Stream Transport (Eni, EDG, BASF и "Газпром"), който трябва да изгради морската част на проекта, Марсел Крамър, енергиен специалист с дълг стаж в западни компании, бе сменен от Олег Аксютин от "Газпром". Това може да е първият знак за съмнение от западните акционери в проекта.

В същото време, ако "Южен поток" се осъществи при настоящата схема, България трябва да гарантира прилагането на европейските правила - т.е. да прекрати двустранното споразумение с "Газпром" или да предоговори параметрите в проекта. Тогава руската компания може да поиска неустойки. Ако София откаже да се съобрази с европейските изисквания, България пък ще бъде осъдена да плаща глоби от Европейския съд.

Освен липсата на европейска санкция пришпорването на проекта крие още много рискове. Според Соромятин "Газпром" се надява строежът да започне в края на октомври или началото на ноември. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев индиректно го подкрепи с изказването, че проектът имал закъснение от един месец.

Едва в края на този месец или началото на следващия финансовите консултанти ще представят доклад за "банкируемостта" на проекта, т.е., доколко той би представлявал интерес да бъде финансиран. След това трябва да започне търсенето на финансиращи институции, процес, който ще продължи поне няколко месеца. Така може да се окаже, че строителството ще започне, без да са ясни финансовите разходи по проекта и дали той ще изпълни заложената норма на възвращаемост.

Самата цена за българската част от проекта "Южен поток" продължава да е разтегливо понятие. От нея ще зависи какви задължения ще трябва да поеме Българският енергиен холдинг за 15% от своето дялово участие (другите 15% идват от "Газпром", а за остатъка се търсят кредити). След удвояването на капацитета на тръбопровода - от 31 на 63 млрд. куб. метра, сумата за построяването набъбна на 3.3 млрд. евро, което означава, че БЕХ ще трябва да търси финансиране за близо 500 млн. евро. То трябва да бъде осигурено от "Газпром", навярно със заем. Неговите параметри обаче също не са ясни, а допреди няколко месеца около тях имаше доста притеснения.

Сиромятин обаче не можа да гарантира дали това ще е окончателната цена на проекта. Както е известно от опита с АЕЦ "Белене", първоначалната цена може да се увеличи с 63% само за пет години. Заместник-ръководителят на отдела за управление на проекти в "Газпром" каза за "Капитал", че евентуалната индексация естествено зависи от икономическите условия, от заетостта на заводите доставчици. "Ние имаме интерес този проект да се осъществи на минимално възможната цена", допълни той, но каза, че таван няма.

Участието на "Газпром" като съакционер в проектната компания до известна степен е гаранция за контролиране на разходите - руският газов монополист трябва да ги държи ниски, тъй като те ще се изплащат чрез транзитните такси. Ако инвестициите са прекалено големи, това може да направи газа непродаваем на западноевропейските пазари.

Проблемът обаче е, че контролираните от руски компании строежи обикновено многократно надвишават първоначалните прогнози. В случая с Бургас - Александруполис пък консултантът, нает от Министерството на финансите, беше изчислил, че разходите за строежа на нефтопровода са с 475% по-високи от тези при аналогичен проект в САЩ.

Затова и странно изглежда, че в последно време България започва да прави реверанси към "Южен поток". Например при първата си среща с представители на "Газпром" Драгомир Стойнев се е съгласил да бъде одобрен бюджетът на проектната компания за тази година. Досега българската страна отказваше да направи това и по този начин задължаваше руската да покрива всички разходи, докато проектът не е окончателно готов за реализация.  А 2013 г. е първата, в която по проекта започват да излизат големите разходи.