🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Насила реформа не става

Как се промениха съдебната система, службите за сигурност и престъпността след влизането на България в ЕС

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Приемането на България и Румъния в ЕС беше обвързано с механизма за сътрудничество и проверка в няколко области – съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията. На всеки шест месеца Брюксел изготвя доклади за напредъка на двете държави в тези области, като по този начин регулярно захранваше власт и опозиция с аргументи – управляващите се хвалеха с отчетната "политическа воля", прокуратурата броеше делата, а опозицията – липсата на напредък. Промени ли се съдебната система всъщност?

"Механизмът не помогна за продължаване на реформите в правоохранителните органи, нито за ограничаване на корупцията" коментира Иванка Иванова, ръководител на правната програма на "Отворено общество", която наблюдава процесите в съдебната система от години. "Но това не значи, че е без ефект изобщо. Истината е, че не знаем колко сериозна ревизия на постигнатото по време на преговорите за членство щеше да има след членството, ако механизмът не служеше като спирачка", допълва Иванова и уточнява, че личното й мнение е, че без мониторинга "щяхме да видим дори още по-агресивни посегателства срещу независимостта на съда, отколкото видяхме през последните седем години".

Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), който има поглед над реформата в правораздавателната система от началото на 90-те години, дава по-скоро положителна оценка на ролята на мониторинга: "Погледнато политически, механизмът изигра много важна роля, като не позволи на управляващите и административната номенклатура в съдебната власт да замитат под килима проблемите на правосъдието." Той отбелязва, че шестмесечният цикъл на докладите "зададе един ритъм на в повечето случаи лицемерно разшетване и замазване, но и на периодично европейско осветяване, като със сигнална ракета, на случващото се в сумрака на съдебната власт". Именно този ритъм направи възможна безпрецедентна поредица от разобличаващи състоянието на правосъдието ни скандали, които без мониторинга или нямаше да добият каквато и да било публичност, или изобщо нямаше да се случат. "Благодарение на тези скандали българското общество е много по-наясно с реалните проблеми в съдебната власт и периметърът за маневриране и лъжи е силно стеснен", коментира Христо Иванов.

Мониторингът имаше и един значителен страничен ефект. Той послужи за извинение, за да не се мобилизира достатъчна политическа воля у останалите страни членки и по върховете на ЕК за налагането на последователен курс за реформи у нас, т.е. в докладите да има подробни и ясно адресирани препоръки, които да изградят подробна програма от необходими мерки и да позволят нейното отчитане. Христо Иванов изрази надежда "останалите страни членки да започнат да разбират, че при взаимното си проникване с Изтока ЕС ще се сблъсква със специфични институционални патологии и системни форми на корупция, за които съюзът не разполага с адекватни инструменти за диагностика, превенция и лечение".

Встрани от политическите процеси, чисто експертно мониторингът е бил полезен, защото е допълвал усилията на вътрешни обществени и професионални групи.  "Така по темите, свързани със състоянието на съдилищата или ВСС, докладите успяваха да функционират като ефективна форма на натиск", коментира Христо Иванов. За сметка на това обаче "в областта на прокуратурата, МВР и службите неуспехът на мониторинга е осезаем" убеден е той и дава пример - "ако за съда и ВСС днес е сравнително ясно какво трябва да се прави (макар и никоя от големите партии да не планира да го прави), за прокуратурата, МВР и службите изобщо не можем да говорим за оформяне на някаква визия за реформа и това е огромен проблем".

Тук той откроява три важни процеса. "Първо, промени се философията на съдебната реформа. Към момента на приемането на България в ЕС основната насока беше ограничаването "безконтролността" на съда, от която се считаше, че следват всички проблеми". В резултат на това грешно разбиране бяха подчинени и много от мащабните мерки, които бяха приложени, за да бъде приета страната в ЕС – създаването на инспектората на ВСС, ограничаването на имунитета, превръщането на ВСС в постоянно действащ. Според Христо Иванов този пакет се е провалил и тогава е станало ясно, че "основната цел на съдебната реформа трябва да бъде гарантирането на реалната независимост на съда".

"Ако предходният период беше белязан от фразата на министър Антон Станков, че промяната на съдебната власт била като местене на гробище – не можеш да разчиташ на помощ отвътре, в изтеклите 7 години се утвърди ролята на представителите на магистратската общност за отстояване на реформата", отбелязва втория важен процес Христо Иванов.

"Трето, обществото ни все по-ясно разбира значението на процедурите за назначения на ръководни длъжности. Това (вече) не важи само за назначения в съдебната власт, но трупането на този демократичен опит започна точно на нейна територия. Докато преди няколко години формирането на нов ВСС беше малозначителна еднократна новина по задните страници на вестниците, днес подобни назначения се превръщат в многомесечни медийни и институционални сюжети", завършва експертът от БИПИ.

Като негативна тенденция той посочва утвърждаването на ново поколение на административната номенклатура в съдебната власт: "Много от тях имат кариерни корени или социални връзки в системата на МВР и службите за сигурност, включително и на бившата ДС, честа е принадлежността към различни тайни общности и братства.  Всичко това са фактори за добра свързаност на елементи от административната номенклатура с националните корупционни мрежи, които, изглежда, преживяха процес на консолидация и успешно интегриране в различни корупционни интернационали, включително на европейска сцена."

Иванка Иванова напомня, че има друг показател за това къде е България в ЕС по отношение на правовия ред: "Много хора забравят, че Европейската конвенция за правата на човека е част от достиженията на правото на ЕС и нарушенията на конвенцията у нас са това, което ни отличава от останалите страни - членки на ЕС. Защото за разлика от лошото прилагане на някоя директива, което се случва и на други страни - членки на ЕС, нарушенията на ЕКПЧ у нас показват проблеми от тежък и системен характер - показват, че у нас продължава да има проблем с правовия характер на държавата." Според нея България не е изолирана в това отношение, защото "и други държави членки допуснаха такива съмнения след членството (Румъния и Унгария), а и някои от старите страни членки не блестят особено като правови държави (в една своя реч Вивиан Рединг цитира Франция заради масовото експулсиране на роми)". Това означава, че ЕС рано или късно ще се снабди с нарочен механизъм, чрез който да установява и да санкционира нарушения, свързани с ценностите на ЕС - правова държава, права на човека, равенство и прочие, допълва експертът от "Отворено общество."

Службите за сигурност: Реформи по границата

"Ама вярно ли ще ни приемат в Европейския съюз?" С този въпрос в края на 2006 г. се отправил митничар към един от експертите в големите тинк-танкове в София за анализ на политиките в сектора за сигурност. След като получил утвърдителен отговор, митничарят възкликнал: "Боже, боже, a аз как ще си храня семейството."

Опасенията на този анонимен митничар до голяма степен се сбъднаха - най-малкото защото границите с митнически бюра намаляха с две и корупцията намаля съответно. Седем години след членството в ЕС митниците и Гранична полиция са най-реформираните институции, поне що се отнася до правила, оборудване и процедури. "Това е така, защото там бяха наложени конкретни европейски стандарти, която ясно казваха кое, как точно трябва да се промени. Освен това през различните инструменти – Шенген, фонд "Външни граници", и т.н., ЕК наля няколкостотин милиона лева. Няма друга област, свързана с националната сигурност, в която да са изсипани толкова много европейски средства. Чак от тази година ще действа фонд "Вътрешна сигурност", по който ще има по-значителни средства и за останалите дирекции в МВР и ДАНС", коментира Филип Гунев, експерт в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). 

При МВР и останалите служби "дори да е имало някаква промяна, това вече няма значение, защото през последните шест месеца се връщаме към модела на МВР отпреди 2007 г.", допълва още той. Реформа, обвързана с членството ни в ЕС, няма, защото просто няма конкретни европейски стандарти: "Това, което се налагаше отвън, беше достатъчно общо, за да може да се заобикаля с формални действия от българските власти", коментира Гунев.

След членството в ЕС България получи възможност да провежда общи разследвания и да има съвместни екипи и като цяло да има по-интензивно сътрудничество с повечето европейски полиции. "Доколко ние сме се възползвали от тези улеснения е друг въпрос", коментира Гунев. (Трябва да се изключи, разбира се, включването на наши полицаи в разследването за търговия с кокаин срещу Евелин Банев-Брендо в Италия. Българският представител тогава беше засечен, че изнася данни от разследването, които предава именно на  Брендо.)

Като пряк резултат от членството в ЕС и процеса по мониторинг експертът посочва и въведената гражданска конфискация. "В България това няма голямо значение, защото това е инструмент, който не функционира, ако другите институции в държавата не работят. Ние нямаме ефективни структури, които да разследват финансовата престъпност и прането на пари, и съответно няма и установени престъпни пари, които да бъдат конфискувани", скептичен е Гунев и дава друг пример. "Има и институционални изхвърляния като БОРКОР – някакъв странен тясно профилиран тинк-танк, който мисли стратегии за борба с корупцията, а в същото време в самите структури на изпълнителната власт няма кой да изготви адекватен анализ и политики за корупцията."

Как се промени престъпността: Мутрите станаха бели якички, а престъпните монополи се раздробиха

По-малко от десет дни след като България става член на ЕС, късно вечерта на 9 януари 2007 г. в двора в къщата му в Мусачево със седем куршума е разстрелян кметът на града Янко Янков. Това е първото поръчково убийство за годината (между другото – до ден днешен неразкрито). Ако някой е очаквал, че членството на България в ЕС ще спре показните екзекуции, бързо е останал разочарован. След два месеца в дома й е убита Йорданка Запрянова, ключовият свидетел срещу разследвания за пране на пари и наркотрафик Евелин Банев-Брендо. Две седмици по-късно – председателят на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков, пет дни по-късно – президентът на "Локомотив Пловдив" Александър Тасев. До края на годината има шест такива случая, но постепенно броят им спада значително до един-два на година.

"Има различни аспекти, които са свързани както с членството ни в ЕС, така и с общото забогатяване в България, които са свързани с промените в сектора", коментира Филип Гунев, старши изследовател в Центъра за изследване на демокрацията и автор на различни анализи на организираната престъпност и корупцията в България и ЕС. Според него между 2001 и 2011 г. има толкова голяма промяна в структурата на престъпността, каквато едва ли ще има през следващите десет години.

Той е на мнение, че поръчковите убийства са спаднали именно заради промяна в структурата на организираната престъпност: "Това, което видяхме през последните години, е раздробяване на криминалните пазари за дрога и проституция. Вече няма големи играчи и монополни структури от национален мащаб, защото са разбити или са се пренасочили към по-доходоносни престъпления като акцизните. Така по-малките не са готови да прибягват до крайни методи на насилие, големите играчи, които се прехвърлиха в престъпления, свързани с белите якички, решават проблемите с корупция."

На криминално ниво трансформацията също е свързана с бурния растеж. "Създадоха се нови криминални възможности - различни форми на киберпрестъпления или картовите измами, към които се насочиха автокрадците например", добавя още експертът в ЦИД.

Криминалният контингент започва да се изнася от България още през 2001 г., когато падат визите. "След 2007 г. действително има нарастване на българската престъпност в Германия и Холандия, но този ръст е свързан с изнасянето на криминалния ни контингент от Испания и Италия заради кризата там."  В същото време членството в ЕС дава предимство на българите, които се занимават със сводничество и трафик на хора, които така реализират големи обеми там, където има легален пазар - Холандия, Белгия, Германия. "Именно там проституцията и свързания с нея трафик на хора беше дейността, която след 2001 г. процъфтя и изместихме други големи играчи, като албанците например, защото ние можехме да пътуваме свободно, а те - не", коментира Гунев.

Членството в ЕС далеч не е донесло само позитиви. "Директно европейските политики по отношение на акцизните стоки могат да бъдат винени за ръста на определени нелегални пазари в България. Връзката на акцизната политика и организираната престъпност не се коментира на политическо ниво, нито се поставят заедно от засегнатите европейски страни (най-вече тези в Източна Европа) и не се говори за това. Последиците са, че тук се генерират големи сиви и черни пазари – цигари и петрол. ДДС измамите също са улеснени от членството ни в ЕС - а те са гигантски проблем, 90% от измамите са свързани с други европейски страни. Това са три големи пазара", коментира Филип Гунев.

По отношение на корупцията напредък няма (нещо, което ЕК повтаря до припадък в докладите си). "Няма как да е различно, защото, за да го промениш, трябва структурни реформи или радикали антикорупционни мерки в сферите, генериращи най-много дребна корупция, а такива няма – нито в здравеопазването, нито например в КАТ", обяснява Филип Гунев. Според него по отношение на политическата корупция най-големият генератор на корупция са европейските фондове. Те пък провокират други проблеми – например търговията на влияние с парите, които се раздават на медиите - Министерството на земеделието е по-голям рекламодател от "Кока-Кола" в България. Когато медиите са очаква да са регулатор на процесите в едно демократично общество, подобни практики – да се търгува с влияние, ги изкривяват. Това е пагубно.

23 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2
    • + 22

    При шестмесечен цикъл на отчитане и сме на това дередже, а какво ли щеше да бъде ако е по голям? За нас трябваше да е ежемесечно !

    Нередност?
  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • + 24

    имаме сериозни проблеми с манталитета. колкото е пагубна ситуацията - министерството на земеделието да е по-голям рекламодател от Кока-Кола, толкова е и страшна реалността че медиите са се изкарали сами на тезгяха!

    Нередност?
  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • + 9

    До коментар [#1] от "victor2": може да предложиш и ежедневно, в Брюксел хората имат нужда и от смях!

    Нередност?
  • 4
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K
    • + 12

    "Христо Иванов изрази надежда "останалите страни членки да започнат да разбират, че при взаимното си проникване с Изтока ЕС ще се сблъсква със специфични институционални патологии и системни форми на корупция"

    Изключително полезно е това отрезвяване на западните демокрации за самите тях.

    Нередност?
  • 5
    victor2 avatar :-P
    victor2
    • + 8

    До коментар [#3] от "kardinalat":

    Абе мислех си го но и сега кат го карат през пръсти ефекта ще е същия!

    Нередност?
  • 6
    villiger avatar :-|

    Насила хубост не става...

    Нередност?
  • 7
    skch avatar :-|
    skch
    • - 2
    • + 23

    Просто сме такива като хора, като общество. Че то половината хора на улицата смятат, че решението на всички проблеми е бой по циганите, по емигрантите, по политиците, по лекарите, учителите, шофьорите. Сигурно повече от половината са склонни да дадат някой лев за каквото и да е и даже се изненадват когато някой им свърши работа без да им поиска пари. И после такива хора избират депутати, стават висши магистрати и очакваме да променят нещо... няма как да стане. Промяната трябва първо да настъпи в съзнанието на хората.

    Нередност?
  • 8
    victor2 avatar :-|
    victor2
    • + 8

    До коментар [#7] от "skch":

    За това е нужно много време, за нас поне две поколения!

    Нередност?
  • 9
    ali_ibn_isa avatar :-|
    ali_ibn_isa
    • - 2
    • + 7

    Проблемът е че до голяма степен обществото е доминирано от хора с тоталитирано мислене.
    Конкретно това важи за 90% от самовъзпроизвеждащия се октопод в съдебната система, но което е по-тъжно - за много от обикновенните хора.
    Тези на които им дотегна са или в малцинство, или се спасиха по 'белите страни' в които представите за свобода и справедливост са по-други.
    Та 'на сила хубост' няма как да стане след като на мнозинството от населението му харесва.
    Смяната на няколко члена на Политбюро през '89та не може да промени с-ма налагана с кръв и репресии повече от 50 год.
    Става въпрос за манталитет, който дори НЕ е само продукт на времената след 1944 год., а и преди това.

    Нередност?
  • 10
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • + 1

    "Ако предходният период беше белязан от фразата на министър Антон Станков, че промяната на съдебната власт била като местене на гробище – не можеш да разчиташ на помощ отвътре"

    Тази фраза не е на Антон Станков.

    There is an old saw in education that closing a school is like moving a cemetery: you get very little help from the inside.

    Има една стара максима в областта на образованието, че закриването на училище е като преместване на гробище: получавате много малко помощ от вътре.

    http://ideas.time.com/2011/11/03/new-grades-on-charter-schools/#ixzz2qBRWlYkZ

    Нередност?
Нов коментар