Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако сте чули нещо за Китай напоследък, то вероятно е свързано със скандал. Две работодателски организации обвиниха президентството, че не ги е поканило на официалното посещение на Росен Плевнелиев в Китай този месец, а е възложило организацията на трета - КРИБ. Как се формират списъците с бизнесмени на официални визити е забавна тема от години насам, която периодично изплува в медиите (спомнете си Катар например). Но покрай нея потъна друга, по-важна такава. Само преди няколко години срещите с китайския бизнес минаваха при ужасно слаб интерес. Има причина толкова много хора така силно да искат да отидат в Пекин на борда на държавен самолет напоследък. И тя не е туризъм.
Китай е най-посещаваната политическа дестинация за български държавници в последната половин година. През септември там беше премиерът Пламен Орешарски, на бизнес форум в Далиeн. След това през декември председателят на парламента Михаил Миков отскочи до азиатската страна. Президентската визита завърши този цикъл на трите най-високи поста у нас, но не е последната. Външният министър Кристиан Вигенин също планира посещение, може би във втората половина на годината. Почти изглежда като Пекин да е новият Брюксел. Защо е тази внезапна офанзива на Изток?
Да започнем от парите
През ноември миналата година, Китай официално обяви 10 млрд. долара кредитна линия за страните от Централна и Източна Европа. България заедно с другите 15 държави от региона може да кандидатства с проекти за тази линия, която се гарантира от China Eximbank (една от трите големи държавни банка в Китай). Целта е удвояване на търговията между двата пазара до 2015 г. (към момента търговския оборот е 45.5 млрд. долара).
Част от схемата е на практика същата, с която други големи държави като Русия и САЩ влизат на такива пазари - китайски компании искат да строят големи проекти, които да се финансират със заеми от китайска банка. За това обаче се искат държавни гаранции. Но друга част е свързана с частни партньорства за внос и износ от Китай и може да бъде ползвана от частни компании. Досега не е отбелязан кой знае какъв напредък в тази област в българските проекти, но такъв обем финансиране и такъв огромен пазар са достатъчни, за да събудят смели мечти в целия бизнес в България.
Тук на помощ идват политиците. Китай е държава, която притежава безброй компании, но в същото време има специфичен модел на правене на голям бизнес - отгоре надолу. "Определено има значение, когато от най-високо ниво попитат "защо не внасяте вашето вино тук, то е хубаво, казва Петко Дойков, директор на дирекция "Двустранни отношения" в МВнР. Това слиза надолу по веригата." Резултатът, независимо дали е свързан с думите на китайския президент Си Дзинпин или не, е, че турски консорциум, работещ с китайски компании, е предложил този месец на български винари създаването на джойнт венчър за износ на български вина за Китай.
Човекът, подписал най-голямата сделка (50 млн. евро) по време на президентското посещение - Ивайло Пенчев от "Уолтопия", също смята, че има полза от такъв тип "заглаждане на косъма". "Ние бяхме сключили споразумението си така или иначе, всичко беше наред и щяхме да го имаме и без посещение. Подобни неща се договорят предварително. Но те се зарадваха, че могат да се здрависат с президента", казва Пенчев. Самата делегация не му е осигурила нови контакти на това посещение, но "получихме тежест на старите".
Анализаторът Артур Градцюк от полския институт за международни отношения, който следи развитието на контактите между най-голямата икономика в региона и Пекин, е на същото мнение. "Трябват повече високопоставени контакти, защото този политически чадър понякога е необходим за големи сделки. Китай има различна бизнес култура. Трябва внимание, търпение и администрацията да помага, защото понякога има нужда от нейната помощ, за да се влезе на китайския пазар."
Тук българските компании имат
един огромен плюс
България е втората държава, признала КНР през 1949 г. Първата такава (СССР) вече не съществува, но колкото и да е далечен, този факт пази топло място в сърцата на пекинските властници. Той е отбелязан сочно във всички дописки по темата за президентската визита и визитата на Миков в държавните медии на Китай (които са и единствените). Неведнъж е отбелязано и че Плевнелиев е първият държавен глава на посещение през 2014 г. "China Daily" дори цитират старши изследователя от Китайския институт по международни изследвания Чен Юронг, който нарича България "доверен партньор". Чен дава пример с търговията между двете държави, която се е учетворила в последните десет години - за първите 10 месеца на 2013 г. стокооборота е възлизал на 1.58 млрд. долара. "Това е изненадващо предвид състоянието на световната икономика. Но тази връзка е микрокосмос на отношенията на Китай с държавите от региона", допълва Чен. Темата бе продължена от интервю на китайския посланик Уей Дзинхуа пред радио К2, в което той нарече България "верен, надежден и добър приятел на Китай в ЕС".
"Имаме такива позиции с различни държави, включително в арабския свят, които, ако не материализираме в следващите десет години, просто вече няма да ги има", смята Дойков. Според него и трите визити на държавници през последните месеци са били по китайски покани, което показва, че желанието за работа е двустранно.
Проблемът с това желание
е доколко България може да си позволи, а и да изпълни големи инфраструктурни проекти съвместно с Китай. Плевнелиев обеща щедро на Си Дзинпин и премиера Ли Къцян "пристанища на Дунава и Черно море, магистрали, тунели, мостове, ВЕИ-та между България и Румъния", но примерът от последните години показва, че с такива големи надежди трябва да се внимава (отново Катар и прословутият път Свиленград - Русе).
В съседна Румъния вече се планира високоскоростна връзка с китайски технологии, а Унгария и Сърбия заявиха, че искат да свържат столиците си чрез нова жп линия, строена от китайци. Букурещ обмисля и дали да позволи китайски инвестиции за два нови ядрени реактора в единствената си АЕЦ. Полша също е засилила контактите си сериозно от 2011 г. насам, казва Градцюк. "Ние имаме огромен търговски дефицит с тях, така че искаме да увеличим износа си, а и да привлечем инвестиции, които създават работни места. Но не сме видели още такива. Има 13 проекта в очакване, но също така виждаме много бизнес визити в Полша - почти 100 за миналата година", казва анализаторът. Офертите към България засега са предимно в сферата на селското стопанство - продукти за детски биохрани и заводи за фураж например.
Според президента няма нужда от държавни гаранции, а той е обсъдил "интегриран и по-креативен" модел, по който да се работи в рамките на европейските правила. Но има едно голямо "но". Китай разглежда всичките 15 държави, от Словения и Латвия, до Албания и Босна, като част от един регион, където иска да присъства. Проблемът е, че тези държави са всъщност доста различни, дори заради факта, че някои от тях са членки на ЕС, а други - не.
"Китай, изглежда, има проблем с използването на тези пари (10 млрд. долара)", констатира Градцюк. "Ние трябва да спазваме европейските закони, а някои китайски компании не различават много добре Африка от Европа. Там условията са по-гъвкави и могат да се договарят." Европейските правила наистина са строги и ограничаващи, но поне донякъде ни пазят от такава финансова вакханалия, която вървеше години наред покрай проекта "Белене". Една от причините България да изостава от останалите държави, е недостигът на готови проекти, както стана ясно и от първите седем години в ЕС. Тук те винаги се влачат години наред - било заради недостиг на капацитет, било заради скрити интереси, било заради чиста некадърност.
А интересите на Китай са насочени все към сектори, където разходите са огромни - ядрената енергетика, високоскоростните железници, водните електроцентрали и инфраструктурата. Пристигането на големи компании с много държавни пари за раздаване в държава като България винаги трябва да бъде следено внимателно.
8 коментара
"Пристигането на големи компании с много държавни пари за раздаване в държава като България винаги трябва да бъде следено внимателно."
Тук сте изключително прав, г-н Георгиев!
Сърцето на китайския инвеститор трябва да се спечели с българско вино, какво по-хубаво от това:)
Дали ще стигне виното?
...."Китай, изглежда, има проблем с използването на тези пари (10 млрд. долара)", констатира Градцюк. "Ние трябва да спазваме европейските закони, а някои китайски компании не различават много добре Африка от Европа. Там условията са по-гъвкави и могат да се договарят."....
Хубава , балансирана статия!
Илюзорни или лицемерни са надеждите на доста висши държавници, и бизнесмени-екскурзианти, които биха път до там. Китайския държавен капитализъм има съвсем друга идеология при инвестиране, още повече в страни като БГ. Нищо не очаквам да се случи.По точно то се е случило още преди 20 години- това е "високотехнологичния" парк И Ли Янци (стига се с трамвай № 11).
И друго. В средносрочен план Китай ще тръгне нагоре по сълбата , която води надолу. Все още се държи , но до 4-6 години растежа и ще стане като на ЕС последните 2-3 г. И бързо ще забрави за $10 милиарда.
Повече китайски инвестиции, независимо от рестриктивното европейско законодателство. Дано да не стане като с Катар обаче. Хората депозират милиони в знак на доверие, а Министерство на земеделието бави проекта за износ на агнета все едно това са джобни пари
"..А интересите на Китай са насочени все към сектори, където разходите са огромни - ядрената енергетика, високоскоростните железници, водните електроцентрали и инфраструктурата..."
Това със сигурност ще подкопае доверието на другите страни от ЕС към нас ОКОНЧАТЕЛНО!
Финансирането на инвестиционни проекти от китайски инвеститори трябва да бъде преценявано по няколко линии - във връзка с устойчивостта на инвестиционния поток, на изискваната от тези инвеститори възвращаемост, на инвестиционния хоризонт, съответно планове за изтегляне/реинвестиране към неговия край, в зависимост от съображенията за стратегически контрол и/или промяна на важни инвестиционни обекти, за които споменават в статията... Изобщо съображенията са много. Но със сигурност подобни инвестиции са ни много необходими!
Над 20 000 души студенти от Китайсаката Народна Република учат виноделие, агроземеделие на лозя, сомелиерство и пр. по света, Новият и Старият , от Австралия до Калифорния и Чили, през Франция и Германия. Колко от тях изучават тази дисциплина в Родината ни? Вероятно и толкоз вино от България ще изпият приятелите ни в Китай.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.