Какво струват дипломите

Класацията показва също разнообразие сред водещите позиции по специалности. Близо 20 висши училища заемат първи места, като преобладават тези на Софийския, Техническия и Медицинския университет. Добре се представят и Химикотехнологичният и металургичен университет, както и Американският в Благоевград. Прави впечатление, че университетите, които са се специализирали в дадени направления, постигат високи резултати, например Тракийският в Стара Загора и Аграрният в Пловдив. В специфичните за тях специалности - ветеринарна медицина и животновъдство в Тракийския и растениевъдство и растителна защита в Аграрния, те логично са начело на класацията. Нелогично обаче изглеждат решенията им да предложат обучение и в администрация и управление и икономика. Обяснението е в начина на държавното финансиране - според броя студенти, и желанието да привлекат повече. Крайният резултат обаче показва, че шансът, особено за по-малките висши училища, е в намирането на тясна ниша и в инвестиции в нужни за пазара на труда кадри. Затова дебатът много ли са за България 51 висши училища трябва да се обърне в посока има ли смисъл от всички специалности, които те предлагат. Стъпка в тази посока е промяната в начина на държавното финансиране, която се опитва да се наложи през последните години - университетите да получават диференцирано заплащане според критерии за продукта им, например реализацията на завършилите студенти.

И все пак по-добре с висше

Реализация на студентите Преглед на оригинала

Кой какво и колко учи Преглед на оригинала

Рейтингът показва, че безработицата при висшистите, завършили през последните пет години, е около два пъти по-ниска от средната за страната. Осигурителният им доход също е чувствително над средните нива за периода. "Висшето образование продължава да е източник на добавена стойност за завършилите и като цяло подобрява шансовете им за реализация на пазара на труда", обобщава Георги Стойчев. Интересен резултат се вижда при сравнението на оценката от дипломата за средно образование на студентите с осигурителния доход на завършилите - висшистите по металургия и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми влизат в университет с едни от най-ниските оценки, но излизат с едни от най-високите заплати. Обратна зависимост се наблюдава при психологията например - студентите в специалността са със сравнително висока оценка от дипломата за средно образование, но след като завършат, доходът им е под средния за висшистите.

Разбира се, успехът на завършилите зависи до голяма степен от специалността и университета им. Сред направленията с най-висок осигурителен доход очаквано са информатика, математика и комуникационна и компютърна техника. На по-висока заплата могат да се надяват студентите от Софийския, Американския, Техническия и Нов български университет. Безработицата е най-ниска сред завършилите медицина, стоматология, военно дело и фармация. Медицина, електротехника, електроника и автоматика, архитектура, строителство и геодезия, психология, информатика и компютърни науки са и направленията, за които работодателите очакват да има по-голяма нужда от кадри през следващите пет години. Как това се отразява от държавата и висшите училища обаче остава загадка.

Най-добре реализиращите се специалности не са най-търсени от студентите. Според данните икономика учат над 60.5 хиляди студенти, в сравнение с над 9 хил. в комуникационна и компютърна техника и над 7 хил. в информатика и компютърни науки. Една трета от българските студенти са в специалности икономика и администрация и управление. Инженерни и точни науки пък учат само около 20 процента.

Рейтинговата система дава още един важен извод - над половината от завършилите български висши училища не работят на позиция, която изисква висше образование. Това варира силно според университета, в който висшистът се е обучавал. Около 70% от икономистите на Софийския и Американския работят на позиция, която изисква висше образование. Сред икономистите на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите обаче този дял е 10%. Университетът предопределя и професията - от всички завършили администрация и управление например 10.5 процента работят като стопански и административни специалисти. Сред завършилите тази специалност в Американския университет обаче делът е 36%.

Освен помощ за кандидат-студентите рейтинговата система може да бъде полезен инструмент както за мениджмънта на висшите училища, така и за хората, които планират пазара на труда. Данните могат да помогнат за това след пет години от университетите да излязат кадрите, които бизнесът и държавата чакат за своите планирани стратегии. А не абсолвенти по например история, философия или туризъм, които се реализират като продавачи.