Политика

Алберто Родригес: Образованието трябва да дава гъвкави умения

Мениджърът на Световната банка в сектор "Образование" за Европа и Централна Азия пред "Капитал"

"Доброто училище може да компенсира ефектите от бедността"

Люба Йорданова

"Доброто училище може да компенсира ефектите от бедността" © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Алберто Родригес е водещ специалист на Световната банка и мениджър на сектор "Образование" за районите Европа и Централна Азия. Работил е по проблеми на реформите в образователната система със специален фокус върху ефекта им върху националната конкурентоспособност. Интересите и опитът му са в администрация и управление на образованието, особено във финансирането на образователни системи, децентрализация, стратегическо развитие на училища, иновации и конкурентоспособност. Преди да се присъедини към Световната банка, д-р Родригес е бил седем години учител, работил е в училищна администрация, в частна банка в Богота и е бил изследовател във Фондация за изследване на образованието към Министерството на образованието в Колумбия с ранг на заместник-министър. Алберто Родригес има докторска степен по образователни политики и управление от Университета в Мичиган.

В презентацията си на форума "Бизнес и образование" показахте графика на резултатите от теста PISA, съпоставени с държавните разходи за образование. Видя се, че българските ученици не се справят така добре, както тези в други държави със сходен размер на разходи за образование. На какво се дължат според вас лошите резултати на България?

- Първо нека уточним, че PISA не тества учебните програми и усвояването на тяхното съдържание, а по-скоро дали учениците са способни да приложат наученото, или т.нар. функционална грамотност. И има много причини за слабите резултати. От една страна, може да става въпрос за т. нар. техническа неефективност - когато учебните програми и методите, по които учителите преподават, не дават резултат. Също така може би твърде много финансиране отива за професионалните училища, където се преподават повече професионални умения и по-малко основни умения, каквито се проверяват от PISA. За 15-годишните ученици, които отиват на този тест, много по-важно е да са усвоили основните знания и умения. Това важи в голяма степен и за учениците, които идват от социално уязвимите групи.

Друг извод от външните оценявания на учениците е, че има огромни разлики между различните видове училища и райони в страната. Често резултатите на един ученик в училище зависят от семейната му среда и произход. Как биха могли да се преодолеят тези фактори?

- Тук има добра и лоша новина. Лошата е, че наистина социално-икономическият статус на ученика играе много важна роля в очакванията за неговите постижения. Добрата обаче е, че училищните фактори - качеството на училището и на учителите, както и учебната програма, също влияят в голяма степен. Тоест доброто училище може да компенсира ефектите от бедността. Затова преодоляването на социално-икономическите фактори минава през предлагане на възможности за високо качествено образование. Не изпращайте бедните ученици в училища с по-ниско качество. Направете така, че всеки ученик да има възможност да получи добро базисно образование. И след това да използва уменията си по най-добрия възможен начин. Намирам за притеснително това, че в България учениците се разделят на групи според постиженията си от много рано и бедните деца отиват във второкачествени училища, най-често професионални. А е много важно децата да имат достатъчно време и възможност да получат и усъвършенстват базисните знания и умения. Защото това са уменията, които ще ги направят способни да се учат.

В България обаче добрите учители и директори не са мотивирани да работят в училища с ниски резултати. А от тях зависи качеството на образованието. Как могат да бъдат привлечени в проблемните райони?

- Въпросът важи за цялата образователна система - как привличаме добрите хора към учителската професия. Много е важно системата да осигури правилните стимули за силно мотивирани хора с добра квалификация да изберат учителската професия. Какво предлагате в момента - ниска стартова заплата, която се увеличава с времето. По този начин не привличате най-добрите кадри, а единственият стимул е да останеш в професията, за да ти се увеличи заплатата. Много държави промениха тази система. Те увеличиха стартовата заплата, за да привлекат много по-широка група от кандидати, и направиха така, че повишаването на заплатата да не зависи от годините, прекарани в системата. Така учители стават млади професионалисти, които посвещават първите няколко години от своята кариера на образователния сектор заедно с енергията, младостта и всеотдайността си. След пет, осем години те могат да решат да сменят квалификацията си и да търсят друга кариера, където заплащането е по-добро. Тези, които наистина обичат професията, ще останат.

В момента в България тече дебат дали трябва да бъде въведена т. нар. дуална система за професионално обучение, при която учебното време се разделя между теория в училище и работа във фирма. Вашата теза е, че в училище трябва да се наблегне по-скоро на базисните умения. Какво според вас е най-подходящо за България?

- Дуалната система работи много добре в Германия, но Германия има няколко много различни характеристики. Първо, те имат много силно основно образование, което дава добри базисни умения на учениците, преди да навършат 15 години. Освен това Германия има много силна мрежа от малки и средни предприятия, която позволява на всеки ученик навсякъде да се свърже с индустрията в района и да получи необходимите практически умения. България обаче не е Германия. Тук основното образование не успява да изгради силни базисни умения у всички ученици. Има много разлики между районите на страната и не навсякъде учениците успяват да получат гъвкавите умения, които ще са им необходими по-късно. Затова силно препоръчвам професионалното обучение да бъде отложено след средното образование. Както беше казал моят колега Хуан Мануел Морено, основното училище те учи как да четеш, а средното - да четеш, за да се учиш. Целта на средното училище не трябва да е да те подготви за конкретна професия, а да ти даде базисните умения - за комуникация, работа в екип, решаване на проблеми, функционална грамотност, така че да знаеш как да се учиш и да си отворен за различни професии в бъдеще.

В изказването си на форума обърнахте внимание и на това, че образованието на децата от ромски произход е изключително предизвикателство за България. Кои са начините деца от малцинствата да бъдат включени в образователната система?

- Решенията опират до много сектори. Има нужда от пакет от действия, които да ангажират и мотивират младите хора от малцинствата, да им покажат, че е важно да участват в образователната система и на трудовия пазар. За учениците от ромски произход достъпът до качествено образование, който споменах по-рано, е от изключителна важност. Често точно тези ученици попадат в професионалното обучение и не получават възможност да затвърдят базисните си умения, които всъщност ги прави способни да учат и да бъдат гъвкави по-късно на пазара на труда.

От какво образование имаме нужда сега, за да бъде България различна след 15 години?

- От такова, което учи на гъвкави умения. Днес не можем да предвидим какво ще работят децата, които сега са в основното училище. Училището няма как да направи учебна програма, която да подготвя учениците за точно определени професии – просто защото ние не знаем какви ще са те. Затова целта трябва да е всеки ученик да получи базисни знания и умения - поведенчески и когнитивни, както и гъвкавост така, че да успее в бъдеще да се научи на своята професия, каквото и да е тя. Техническите умения могат да се придобият чак в края на гимназията, в университета или пък директно на работното място, където всъщност много от нас се учат реално на професията си.