Ефекти за икономиката от кризата в Крим

2/ Търговския обмен

Украйна е сред основните търговски партньори на България извън ЕС - четвърти след Турция, Русия и Китай за 2013 г. както по отношение на износа, така и на вноса. Прави впечатление, че до 2012 г. България изнася за Украйна в пъти по-малко стоки, отколкото внася. През 2013 г. обаче се наблюдава рязък скок на износа (със 74%) и продължаващ спад на вноса, което стопява голяма част от дефицита в търговските ни отношения до около 285 млн. лв. Основно внасяме от Украйна въглища и брикети; полупроводници и други продукти от желязо, стомана и чугун; нефтени масла; ядрено гориво; части за жп превозни средства; минерални торове. Повечето от тези стоки се включват в съответните производства в България и евентуално спиране на доставките ще има пряк ефект върху местната индустрия поне в краткосрочен план.

Рязкото обезценяване на местната валута (каквото наблюдаваме сега в Украйна) би следвало да доведе до намаляване на вноса, защото местните вносители купуват чужда валута за вносните си покупки и това ги прави уязвими. България изнася за Украйна основно нефтени продукти и медикаменти (общо над 50% от износа). С дял от 2-3% са химически продукти; електрически акумулатори; хладилници и фризери; цимент; кафе; необработен тютюн. Потенциалните негативни ефекти са свързани с влиянието на кризата върху местния бизнес и потребление. Фармацевтичният бранш е относително неподатлив на икономическата конюнктура (т.е. потреблението не зависи от състоянието на икономиката), но при останалите елементи на българския износ за Украйна може да се очаква спад.

3/ Туризма

Украйна е един от най-големите пазари за туристи в България извън ЕС. Нормално е при криза от такъв мащаб пътуванията да намалеят и потенциалният отрицателен ефект от това е относително висок, тъй като туристическият ни отрасъл расте благодарение точно на такива пазари. 

Индиректните ефекти се проявяват основно чрез международните цени на горивата и зърното, като и двата канала носят силен негативен потенциал при по-дълготраен скок. Това са и двата традиционни източника на вносна инфлация в България. Освен автоматичното рефлектиране върху цените на тези стоки на местния пазар проинфлационното въздействие включва и вторични ефекти - в ценообразуването горивата участват и чрез транспортните разходи, а зърното и чрез фуражите (месо, мляко, яйца и т.н.). Тук обикновено лостовете за противодействие са продажби от държавния резерв, а при зърното и непазарни мерки за ограничаване на износа, които обикновено имат само кратковременен ефект и не могат да предотвратят покачването на цените. 

Сред индиректните ефекти, разбира се, трябва да се отчитат и последиците от евентуални санкции срещу Русия, но тук коментарът би влязъл напълно в сферата на фантастиката заради големия брой възможности на санкции, реципрочни мерки и потенциални канали на влияние.