Когато утре газът спре

Въпреки постоянното говорене за "Газпром", "Южен поток" и интерконекторите всъщност природният газ не е съществена част от енергийния баланс на страната - той допринася за едва 12% от крайното енергийно потребление. Болезненият ефект от евентуалното ограничаване на газоподаването е свързано с факта, че една трета от потреблението на газ в България идва от "Топлофикация - София". Въпреки че тя може да работи извънредно и на мазут, кълбетата черен дим над София не са приятна гледка.

Доскоро България нямаше никакви възможности за алтернативни доставки на газ. При газовата криза в началото на 2009 г. съвсем малки количества влязоха в България от Гърция. Източникът тогава беше "Газпром експорт", но цените за това бяха непосилни.

Помощ от юг

Всъщност съвсем скоро България няма да има проблем да замести руския газ, стига да иска да плати цената за това. И за това няма нужда от изграждане на нова инфраструктура, нито нови терминали за втечнен газ, нито нови интерконектори, нито всякакви други екзотични идеи.

Пред "Капитал" председателят на борда на директорите на гръцката газопреносна компания DESFA Антонис Нацикас обясни, че няма техническа пречка за доставки към България. Особено след модернизацията на компресорните станции между Петрич и Сидирокастро, която трябва да завърши в края на май, в рамките на един час след поръчка от България DESFA може да подаде газ. Вече е изграден и байпас, т.е. паралелна тръба, чрез която може да бъде заобиколен резервираният от "Газпром" магистрален газопровод. Последното беше основна пречка за обратен поток. Така вече дори не е нужно пълно спиране на руския транзит, за да се използва и съществуващото трасе към Гърция за внос към България.

За това отдавна има съществуващи мощности. Гръцкият терминал за регазификация на втечнен газ в Ревитуса има годишен капацитет от 5 млрд. кубически метра и към момента от тях се използват едва 20%. В случай на пълно прекъсване на руските доставки на газ Гърция естествено също ще бъде засегната, но дори тогава ще остане доста свободен капацитет за внос на газ.

Единственото ограничение ще бъде капацитета на газопреносната мрежа в южна Гърция, която едва ли ще може да поеме обслужването на цяла Гърция и България.

В момента Гърция потребява около 3.6 млрд. кубически метра газ годишно, от които 60% идват от "Газпром", 20% са втечнен газ от Алжир и около 20% е азерски газ, доставян от турската "Боташ". На практика дори Гърция да мине изцяло на втечнен газ - защото спирането на руския газ би засегнало и Турция, за България ще останат значителни възможности за внос.

Проблемът естествено е в цената. В момента втечненият газ, който Гърция си доставя от Северна Африка, е с около 5% по-скъп от природния газ по дългосрочния договор на страната с "Газпром". С преноса му до България той би се оскъпил с над 10% спрямо цената на газпромовския газ у нас. Количествата по дългосрочния договор с алжирската "Сонатрах" на южната ни съседка обаче са ограничени и няма да стигнат дори за самата Гърция при евентуална криза. Така България ще трябва да купува газ от спотовия пазар (при който доставките стават между 18 и 30 дни след поръчката - основно заради технологията на регазификация).

В разгара на икономическата криза през 2009 - 2011 г., когато много вече предплатени танкери с втечнен газ бяха пренасочени от Азия към Европа, цените на спотовия пазар се срутиха и бяха значително по-ниски от тези по дългосрочните договори. Сега обаче ситуацията не е точно такава. Според специализираната компания ICIS цената на газа на спот пазара в Средиземноморието е еквивалентна на 382 евро за хиляда кубически метра (за доставки през януари 2014 г.). Към тази цена обаче трябва да се добавят и разходите за транспорт и регазификация което я прави е с около 30% по-висока от цената на газпромовския газ за България). След което трябва да се добави и преноса към България - така крайната цена нараства още повече. Антонис Нацикас не се анагажира да даде прогноза, тъй като всичко зависи от количествата и търсенето. "Ако руският експорт спре, цената на спотовия пазар нищо чудно да стане двойно по-висока от тази, по която сега България и Гърция получават газ от "Газпром". 

Чакането не помага

Време е България да започне да се оглежда за възможности за доставка на втечнен газ до Гърция. Една от възможностите е Испания, която в момента има излишъци по дългосрочните си договори за внос на втечнен газ. Поради това цените им са паднали изключително ниско. Даже с разходите по доставката до Ревитуса и оттам до Чирен той няма да бъде по-скъп от газа, който България получава от "Газпром". Проблемът в случая е, че страната е микроскопичен пазар и за да си доставим газ, това трябва да стане в кооперация с друга страна.

По-сериозните доставки на втечнен газ са трудни както заради малкия пазар в България, така и заради нежеланието на доставчиците да навлизат в пазар, доминиран от Русия. "Всяка година можем да договаряме по един милиард кубически метра газ от Катар, но те няма да дойдат. Катарците съвсем откровено си казват, че техният газ няма да е конкурентен на този, които идва от "Газпром". Не забравяйте, че газовият картел е базиран в Катар, а първият му шеф беше руският министър на енергетиката", обяснява бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. "Но все отнякъде трябва да се започне".

Друга мярка, която може да се вземе, е да започнат преговори с Гърция за бартер на газ срещу ток. Близо 70% от консумацията на газ в Гърция идва от електроцентралите. За да остане на южната ни съседка повече газ за износ към България при евентуално намаление на доставките от "Газпром", тя ще трябва да намали производството си на електроенергия от газовите си централи. Липсващите количества могат лесно да бъдат запълнени от България.

Така че възможности има и най-накрая трябва се престане с безсмисленото паниране от възможността руският газ да спре.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала