България отново рискува за остане в сива и безлична политическа зона

Какъв ще е ефектът за НАТО от руската инвазия в Крим? Може ли да се очаква възраждане на някои от стратегическите приоритети на алианса от времето на Студената война?

- Без съмнение кримската криза ще се отрази мобилизиращо за НАТО. За разлика от войната с Грузия, когато вината за първия изстрел остана размита, в случая с Крим станахме свидетели на настъпателна военна операция, своеобразен "блицкриг", извършена със специалните сили на военното разузнаване на Русия, без повод и причина, без провокация от украинска страна. Предшествана беше от мащабни военни учения, с които се гарантира военното превъзходство на руските въоръжени сили на театъра при евентуална ескалация. Това си беше чисто завладяване на територия с използване на военна сила, като по учебник. Русия опроверга аргументите на онези членове на НАТО, които настояваха, че в Европа след Студената война не съществуват геополитически цели, за постигането на които могат да се използват военни средства. Това е фундаментална промяна. Не очаквам възраждане на политическите конструкции и военни планове от времето на Студената война. Иска ми се да вярвам обаче, че не само големите европейски наши съюзници в НАТО, но и САЩ ще преосмислят предвидимостта на Русия. НАТО трябва да препотвърди категорично, че чл. 5 от Договора, готовността за взаимна отбрана не е само на хартия.

Как според вас ще се отрази украинската криза на концепциите за национална сигурност на европейските държави? Ще започнат ли те да отделят повече средства за отбрана?

- Вероятно някои европейски държави ще актуализират концепциите си за сигурност. Това ще бъдат преди всичко държавите от Централна и Източна Европа, правителствата на които ще имат и по-силни аргументи да поискат от обществото увеличаване на военните разходи. Особено Полша и Румъния, които пряко граничат с потенциални огнища на конфликт и които поради размерите си са важни фактори в тези регионални уравнения. Не очаквам по-малките страни от Централна Европа особено да се разтревожат. Пацифизмът вече е проникнал много надълбоко в общественото съзнание там, а и руската заплаха им изглежда доста отдалечена, през много други защитни линии.

Какъв ще е ефектът за България? Какво ще се промени за страната ни във военностратегически план и какъв според вас е правилният курс на действие?

- Всъщност това е най-важният за нас въпрос. Кримската криза, наред с рисковете създава уникални възможности за решаване на някои въпроси на българската национална сигурност и отбрана. На първо място, България трябва заедно с останалите държави членки на НАТО от Централна и Изгочна Европа остро да постави въпроса за военнопо планиране в извънредни ситуации, т.нар. "contingency planning". До този момент, някои от нашите влиятелни европейски съюзници не даваха съгласие за това, за да "не се дразни Русия". Има и други конкретни въпроси, на които сега им дойде времето. Дали нещо ще се случи обаче, зависи преди всичко от самите нас. За голямо съжаление, руското влияние в България е прекалено силно и това не позволява да реализираме една консолидирана националена позиция, която да ни постави на уважавано място в започващия евро-атлантически дебат по сигурността. Вижте крайните русофили, които са влиятелни в БСП. Те открито празнуват "победа в третата кримска война". Вещаят поход на юг към Балканите, към България. Проруските кръгове в БСП отново надигат глава и търят реванш за стратегическото преориентация на България в края на 90-те години и членството ни в ЕС и НАТО. БСП в момента управлява държавата и държи ключовите ресори на отбраната и външните работи. Това, което аз виждам е един притихнал, безмълвен Ангел Найденов и един Вигенин, който здраво го мачкат по партийните форуми за разумната му европейска позиция. Първанов замлъкна, Станишев пази европейската си кариера. Привържениците на евроатлантическата ориентация и принадлежност на България не са адекватно представени във властта, а официалната опозиция чака какво ще каже Лидерът. Но Борисов по този въпроси мълчи и като никога се крие зад "партията"... Като контраст на нашите днешни политици, лидерите на Централна и Източна Европа издигат глас, те искат повече солидарност от съюзниците, включително материална солидарност и най-вероятно ще е я получат. България отново рискува за остане онази сива и безлична политическа зона, с лъкатушен и "снишен" израз, наричана не без основание от някои "руския троянски кон", а от други, при това с гордост- "мост между Европа и Русия".

Въпросът днес не е кому принадлежи Крим и дали да бъде санкциониран Путин. За разлика от другите страни, България отново е на морален и политически кръстопът- към Изтока, или в Европа.