Хладната война

Всъщност не беше нужно Путин да осъществява първото присъединяване на територия към Русия след разпада на Съветския съюз по този начин - само два дни след фарсов референдум, проведен в окупация и с признат само от Кремъл резултат (за протокола - 97% гласували за хвърляне в прегръдките на Москва). Така или иначе още след руската инвазия под прикритие беше ясно, че Крим е изгубен за Украйна. Но вместо да изчака или да го задържи като замразен конфликт, както всички предполагаха, Путин избра показно анексиране, с което да не остави никакви съмнения колко му е все едно какво мислят Брюксел и Вашингтон. "Шокът сега е, че ядрена сила и член на Съвета за сигурност на ООН, която би трябвало да е пазител на световния ред, го погазва", казва пред "Капитал" Мария Снеговая, политолог в Columbia University и колумнист на американското списание The New Republic. И нищо не предполага, че ще спре дотук.

Кой е следващият

"Мисля, че речта му в Кремъл беше честна. Той е руски националист и империалист с огромно усещане за несправедливост", коментира пред "Капитал" Ник Уитни от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). И когато недоволството, че страната му години наред е била "не просто ограбвана, а плячкосвана" (по израза на самия Путин), се комбинира с незачитане на всякакви правила, последствията могат да бъдат плашещи. Какво пречи на Кремъл, след като вече изрази загриженост за рускоезичното малцинство в Естония, да се опита по подобна схема да създаде напрежение и там? Или в Киргизстан, Армения, Молдова и още дузина страни?

Според д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund, е много вероятно Путин да продължи със стратегията си за интервенция в Украйна и срещу други държави по ред причини. "Първо, Москва дълго време притискаше свои по-малки съседи политически, икономически, а в Грузия и Украйна и с военни средства, и срещна малка съпротива от международната общност. Второ, режимът на Путин се чувства застрашен от съседи, които тръгват по пътя на демократичните реформи и европейската интеграция, защото това противоречи на неговата автократична евразийска визия. Той ще направи всичко възможно да спре не само Украйна, но и Грузия и Молдова да продължат независимото си развитие. И трето, с анексирането на Крим Кремъл задвижи динамика, която може да му е трудно да контролира. Той изостри апетита на руските националисти за още, подбуди към действия сепаратистите в Източна Украйна и повиши очакванията на проруските марионетки в Приднестровието", казва Форбрих пред "Капитал". И ако сега Путин не оправдае тези надежди, ще изгуби авторитет.

Нищо чудно, че Молдова побърза да поиска помощ от Румъния за по-бързо асоцииране с ЕС с надеждата това да я предпази от повторение на украинския сценарий. "Молдова е опасна точка. Приднестровието е в дневния ред на руското правителство и самият факт, че го обсъждат, е достатъчно притеснителен", казва пред "Капитал" Кадри Лийк от лондонския офис на ЕСВП.

Засега действията на Москва са непредвидими, но започналите намеци за руските малцинства в околните страни или бравурните песни "им мы перекроем газ" са явна демонстрация, къде Русия може да отвърне на удара.

Светът според Путин

Всъщност последните действия подреждат пъзела и дават отговор на въпроса какво точно иска властелинът на Кремъл. "Путин се опитва да възкреси и легитимира отново доктрината, че великите сили имат право на свои сфери на влияние. Той казва, че не е против НАТО, но не иска то да се приближава до границите на Русия. Това означава, че претендира за правото да има определени зони, които да са под изричен руски контрол", смята Кадри Лийк. Което обяснява офанзивата му срещу Украйна, шокирала Европа и САЩ. Както написа в текст за Gazeta.ru главният редактор на сп. "Россия в глобальной политике" Фьодор Лукянов, на Запад така и не разбраха, че за Москва "украинският въпрос е не просто червена линия, а двойна непресечена".

"Крайната цел на Путин е въвеждане на глобална система, в която големите регионални хегемони като Русия са оставени на спокойствие да се разпореждат със съседните си държави", казва пред "Капитал" Родерик Паркс, координатор на програмата за ЕС на Полския институт за международни отношения. Според него руският президент иска да пречупи влиянието и меката сила на ЕС, като го представя за вътрешно разделен и слаб и затова намесващ се в делата на останалите. "Той критикува евросодомията и представя Европа като банда хомосексуалисти. Това изглежда налудничаво отвън, но се приема добре в Русия. И другото, което иска да направи, е да блокира регионалната експанзия на ЕС, да създаде около него пояс от нестабилни държави и така да спре разширяването му", коментира Паркс.

Основното правило е, че Русия няма да приеме по-нататъшна източна експанзия на ЕС и НАТО. "Онези съседи, които не се подчинят на това, рискуват да бъде застрашено самото им съществуване. Сега големият въпрос и страхът сред някои държави е дали Кремъл ще се опита да върне назад разширяването на двете институции. Дали ще притисне например прибалтийските страни", пита реторично Йорг Форбрих.

Реваншизъм и наказание

По всичко изглежда, че Русия ще продължи да пречи на нормализацията на Украйна и нейното обръщане на Запад. И в случай че не успее да постигне това с икономически и политически саботаж, военното нахлуване не може да бъде изключено. "Ако Русия вкара войски в Украйна, цената на това действие ще бъде много висока. И тук не става дума за санкции, а че ще бъде трудно продадено дори на руснаците", казва пред "Капитал" Мария Липман от московския офис на Carnegie Endowment for International Peace. Но Путин може и да е готов да я плати. Според Липман най-вероятният сценарий, уви, е мрачен - засилване на конфронтацията, по-силна самоизолация на Русия и превръщането й в много по-авторитарна и репресивна държава.

Единственият начин, по който ЕС и САЩ могат да спрат Путин, ако не веднага, то поне в по-дългосрочен план, е ясно да му покажат, включително с ескалиране на санкциите, че подобни действия няма да останат ненаказани. Алтернативата е да приемат свят, в който не само Русия, но и други държави - например Китай - се чувстват свободни да си взимат каквото си поискат, без да се съобразяват с подробности като международно право, договори, граници. И времето ще се превърти с поне век назад.

По темата работи и Ваня Ефтимова

Фотограф : Капитал