Спешно да сменим руските системи за управление на армията и ПВО

Може ли да се очаква връщане към някои от стратегическите приоритети на НАТО от времето на Студената война ?

Възможно е да се преосмислят сценариите, които се използват в процеса на отбранително планиране на НАТО и в планирането на способностите – да се разработят сценарии, които по-добре съответстват на този тип действия на Русия. Видяхме, че Кремъл не се поколеба, много бързо, много решително предприе агресивни действия срещу суверенна държава. Това няма как да не повиши вниманието на тези, които планират в НАТО и в страните членки, което включва както смяна на приоритети, така и добавяне на нови. Включва и отразяването на такъв тип действия в концепциите за национална сигурност.

А дали страните ще започнат да отделят повече средства за национална сигурност? Например много странно ми прозвуча съобщението от Италия преди малко повече от седмица, че ще съкрати с 3 млрд. евро военния си бюджет при положение, когато Русия вече провеждаше своята операция в Крим. Това наистина ми се стори странно. Поне аз бих очаквал да спре спадът на военните бюджети в европейските държави, който е повсеместен през последните години. Може би ще видим и известно повишение. То ще е много далеч от нивата по времето на Студената война.

Очаквам обаче всичко това да доведе до една много по-трезва преценка в заплахите и по-разумно отношение към военния бюджет. Към момента не само в България, но и в други страни, на военния бюджет се гледа като на една голяма торба с пари, от която човек може да си вземе, когато му потрябват за нещо друго. Трябва да стане ясно на държавните ръководители на страните в Европа, че това отношение е неразумно.

Какъв ще е ефектът за България? Какво ще се промени за страната ни във военно-стратегически план?

България ще продължи да действа като съюзник в НАТО и в ЕС. И ще стане още по-ясно, че страната ни трябва да търси своята сигурност чрез сплотените действия в тези два съюза - когато става дума за военни заплахи от класически тип основно в НАТО. Трябва да демонстрираме воля и да търсим решения на съюзно ниво със страни членки на алианса, така че той да бъде по-силен и за да може да бъде подготвен за такъв тип сценарии. Това е правилният курс на действие. Крайно време да видим всички неща, за които сме си ги говорили до момента – за трансформация, за споделяне на способностите, за интелигентна отбрана.

Аз не мисля, че в текущото икономическо и демографско състояние в Европа ще сме свидетели на някакво значително повишаване на военните бюджети. Така че по-скоро ще караме с бюджетите, които бяха от около 2008-2009 г. Въпросът е в рамките на тези пари да се изградят способности по по-добър начин и това изисква много тясно взаимодействие в НАТО. Трябва да разберем, че това е от наш национален интерес – НАТО да е сплотен и единен съюз и всички да работят заедно, за да намерят добрите решения. Притеснения обаче има – слушахме изказванията на депутата от БСП и издател на в. Дума... това са удивителни изявления. Да имаме хора от управляващата партия, които правят такива изявления... това не мога да го разбера. Надявам се ръководството на тази партия няма да приеме такива решения.

В страната ни има три съвместни българо-американски военни бази. Смятате ли, че настоящата криза с Русия може да доведе до по-активното им използване и евентуалното разполагане на други сили на алианса у нас?

Досега това така или иначе не се е случило особено интензивно. Не е имало особено присъствие с изключение на периоди на провеждане на учения и съвместни подготовки. Така че напълно е възможно да видим по-активно използване на тези бази.

Що се отнася до базирането – животът ще покаже. В текущата ситуация е много трудно да се правят каквито и да е прогнози. Нещата могат да тръгнат към успокояване, може още утре да чуем някакви разумни изявления от Кремъл, които в някаква степен поне да успокоят обстановката. Може агресивните действия и намерения да продължат – както видяхме, превземат базите на украинските въоръжени сили в Крим, има опити, и то успешни, за генериране на напрежение в Източна и Южна Украйна. Ако нещата продължат в тази посока, събитията ще се развият по друг начин. В момента е трудно да се предскаже.

Това, което може да очакваме в краткосрочен план, е наистина да има по-интензивно съвместно използване на българо-американските бази за тренировки. Както в Черно море провеждахме учения, такова нещо може да видим и на другите полигони в България. Не може обаче да прогнозираме дали това ще доведе до присъствие на войски. А ако има разполагане на чужди въоръжени сили, реално можем да говорим за присъствие на американски сили, или пък, ако на регионално ниво се засили сътрудничеството с някакви съвместни военни формирования, да имаме присъствие на наши военнослужещи в други страни и на чужди военнослужещи тук. Но не и масирано присъствие.

В момента българската армия е въоръжена приоритетно с руско оръжие. Смятате ли, че това може да се промени в контекста на охлаждащите се отношения с Москва?

Според мен задължително трябва да се промени. Не е казано, че превъоръжаването трябва да става изцяло, че трябва да сменяме например стрелковото въоръжение. Важно е обаче да се случи за по-чувствителни сфери – например противовъздушна отбрана (ПВО) и системи за управление. Там, където имаме руски системи за управление, категорично и много бързо трябва да минем към превъоръжаване. Това е нещо, което за съжаление не беше направено за последните 15 години. Не направихме опити даже за някакво сериозно превъоръжаване. ПВО-то ни все още си остава изцяло на руска база, което е изключено оттук нататък при това, което видяхме като действия на Русия.

Можем ли да очакваме раздвижване на проекта за нови изтребители?

Самостоятелно не можем да експлоатираме МиГ-29. Той лети, когато представители на РСК МиГ кажат, че определена машина може да лети. Това е недопустимо. Практически не можем да направим нищо. Принципно EADS имаха проекти в тази насока, поляците направиха проект, но заедно с руснаците... Ако се търси някакво временно решение, това е въпрос на много детайлни технически данни.

Всъщност нашите изтребители могат да си останат на земята и без търговски санкции срещу Москва. Ако руснаците кажат, че нашата авиация не трябва да има опит и край, МиГ-овете спират да летят. Просто такова е състоянието. Но ПВО-то е най-чувствителният елемент - не можем да говорим за цялостно превъоръжаване, но когато има руска техника в противовъздушната отбрана и системите за управление, трябва да отидем към тяхната подмяна.