Настъплението на дефлацията продължава
Спадът на цените продължава и през март, движен основно от административното понижение при тока, но и от външни фактори
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Дефлационните процеси в България продължават и през март, като спрямо третия месец на 2013 г. ценовото равнище е спаднало с 2.3%. Това е осми пореден месец, в който Националният статистически институт (НСИ) отчита годишна дефлация. В сравнение с февруари пък поевтиняването на живота е с 0.2%.
За втори пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.6%. Продължителният поход на дефлацията вече беше включен и в официалните прогнози за ръста на цените през тази година. От Министерството на финансите ревизираха очакванията си надолу до -0.2% средно за 2014 г., докато записаната в бюджета за тази година макрорамка предвиждаше положителен ръст от 1.8%. Очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) също преминаха на отрицателна територия (-0.4%) миналата седмица, което е значителна промяна от прогнозираните 0.8% в януарския им доклад за България.
Къде са рисковете
Всъщност според анализатори дефлационният натиск е само краткосрочен и се дължи основно на еднократни ефекти. В последния си тримесечен анализ от март Уникредит Булбанк пишат: "Съществува и значим еднократен компонент. Силната реколта на пшеница през миналата година доведе до понижение на цените на храните на годишна база. В допълнение поредица от спорни решения за намаление на цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата, въведени от управляващите през 2013 г., също спомогнаха за отрицателната динамика на цените."
Става дума за понижението на цените на тока на три пъти през миналата година (март, август и декември), което продължава да се вижда в данните за инфлацията на НСИ, като при електроенергията спадът на годишна база и през март е бил почти 8%.
Според икономистите на Уникредит Булбанк все пак съществуващият дефлационен натиск е по-скоро с преходен характер. През тази година обаче тя ще бъде подхранвана от значителното ниво на неизползван капацитет в икономиката, което е отражение на слабото възстановяване след поредица от шокове, комбинирани с потисната кредитна активност. От Международния валутен фонд също смятат, че рискът за развиващите се европейски страни е нисък, защото се очаква засилване на вътрешното търсене през тази година. Въпреки това в България, Хърватия и Румъния инфлацията продължава да спада заради по-ниския БВП в сравнение с потенциала на икономиките, потиснато вътрешно търсене, слабо кредитиране и негативни развития на цените на външните пазари сред други фактори, смятат от МВФ.
Всъщност дефлацията представлява риск и за приходите в бюджета за тази година, тъй като по-ниските цени автоматично означават и по-малко приходи от косвени данъци, като например ДДС. "Миналата година приходите не се изпълниха, и то основно към края на годината, когато вече имаше дефлация", каза Георги Ангелов от институт "Отворено общество". "Номиналният растеж на данъчните приходи тази година е заложен на близо 9%, а дефлацията ще направи още по-трудна и без това трудната задача на събиране на приходите", допълни икономистът.
Влияние отвън
Всъщност българската инфлация до голяма степен следва динамиката на цените в еврозоната, която също се бори със спадаща инфлация. През март тя достигна 4-годишно дъно от едва половин процент - далеч под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от малко под 2%. Миналия месец президентът на ЕЦБ Марио Драги коментира, че за ниската инфлация имат роля глобални фактори като спадащите цени на енергията, които отговарят за две трети от намалението на потребителските цени през последните две години.
Друга причина по думите на Георги Ангелов е сериозният ръст на курса на еврото през последната година заради отпадането на риска еврозоната да се разпадне. "Затова всички вносни стоки са много по-евтини", обясни икономистът. Другите причини са слабият ръст на кредитирането въпреки ниските лихвени проценти и цените на горивата, които стоят стабилно и дори леко поевтиняват, смята икономистът.
Кои стоки са по-евтини
Освен цените на електрическа енергия на годишна база най-голям спад има и при захарните изделия и шоколада (с 8%) за година. Спадът продължава непрекъснато още от май 2012 г. насам. При обувките също продължава февруарският спад - с почти 3%, като там намалението е по-скоро сезонно и свързано с края на зимата. По-сериозни спадове има и при зърнените храни (2.4%), плодовете (3.2%) и зеленчуците (5.5%). Продължава спадът и при домакинските уреди - с почти 4%, както и на различните видове техника (с между 7 и 15%).
3 коментара
Лошо, много лошо...
До коментар [#1] от "Андрейко":
Кое му е лошото? За мен е добре :) бях я заложил тая дефлация в програмата от около две години ама гръцката криза ми обърка сметките.
Все пак не очаквам да е трайна тая дИфлация.Миналата седмица Драги цвъкна едно изказване в Лондон ама в Бг не го отразиха. Човекът си натвърдна за възможно количествени облекчение ако тенденцията се задържи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.