Политика

Уникредит Булбанк прогнозира годишна дефлация от 0.8%

Износът и усвояване на средства от ЕС ще имат принос за скромно ускоряване на икономическия растеж

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

Капитал

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк © ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За 2015 г. се очаква средногодишна инфлация от 1.2%.

Годишна дефлация и скромен ръст на българската икономика през тази година. Това прогнозират икономистите на Уникредит Булбанк в последния си тримесечен анализ. Очаква се също така делът на безработните да остане висок. През следващата година очакванията са за средногодишна инфлация от 1.2%, а прогнозният растеж на брутния вътрешен продукт е 2.1%.

Дефлацията

В анализа на банката се посочва, че за тази година средногодишната дефлация ще достигне 0.8%. Данните на Националния статистически институт (НСИ) към февруари 2014 г. показаха, че понижението на цените се запази седем поредни месеца. Поевтиняването на живота през миналия месец спрямо януари беше с 0.4%, а на годишна база намалението на цените беше с 2.6%.

Според анализаторите на банката това е най-ниското им историческо ниво. Средногодишната инфлация също продължи да се понижава през февруари и за пръв път от 1996 г. насам (откакто НСИ поддържа статистика) достигна отрицателни стойности от -0.2%. От гледна точка на икономиката дефлацията е проблем, тъй като очакванията за запазване в спада на цените водят до забавяне на покупките и спад в потреблението.

Това от своя страна принуждава бизнесът да понижи цените и да работи при по-ниски маржове и печалби. В резултат на това компаниите се оказват принудени да свият и разходите си, което често става чрез свиване на заплати или чрез съкращаване на служители. Така се стига до допълнително свиване на потреблението и съответно до ново забавяне на икономиката.

Според икономистите на Уникредит Булбанк дефлацията е подхранвана от значителното ниво на неизползван капацитет в икономиката, което е отражение на слабото възстановяване след поредица от шокове, комбинирани с потисната кредитна активност.

"Съществува и значим еднократен компонент. Силната реколта на пшеница през миналата година доведе до понижение на цените на храните на годишна база. В допълнение поредица от спорни решения за намаление на цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата, въведени от управляващите през 2013 г., също спомогнаха за отрицателната динамика на цените", се казва в анализа им.

Според тях тези фактори навеждат на мисълта, че съществуващият дефлационен натиск е по-скоро с преходен характер. Те допълват и че при наличието на значителен брой длъжници, които са под финансов натиск, изключително ниските нива на инфлацията, които се очакват в следващите месеци, може да се окажат болезнени. Причината за това е, че така се увеличава реалната стойност на съществуващия дълг и допълнително се подкопават отслабените вече стимули за възстановяване на потреблението и инвестициите на частния сектор.

Скромно представяне на БВП

Ръстът на БВП се дължи основно на добрите данни за износа и на усвояването на средства от Европейския съюз, посочват от банката. Възстановяването на сектора на домакинствата все още не е достигнало задоволителни нива. Именно за растежа на БВП анализаторите посочват, че факторът с най-голямо значение, изглежда, е ясно изразеното нежелание на потребителите да увеличат разходите си. Потиснатият ръст на кредитирането също не е от полза, се посочва още там.

"По-голямата активност на българските износители към страни от еврозоната, както и умерено нарастване на разходите, свързани с усвояването на средства от ЕС, ще помогнат за известно макар и скромно засилване на растежа на БВП през настоящата година", коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. През миналата година ръстът на БВП достигна 0.9%.

Близки до най-неблагоприятните си исторически стойности останаха и нивата на безработицата (13.1% през януари 2013 г.), включително младежката (29% през последното тримесечие на 2013 г.) и дългосрочната безработица, посочват още от банката.

Анализаторите й са на мнение, че реалният разполагаем доход на домакинствата, макар и трудно обяснимо, се увеличава на годишна база със 7.7% през последните три месеца на миналата година. Повишаване се наблюдава и при заплатите, пенсиите, помощите за безработица и другите социални плащания. Според Кристофор Павлов смесените данни от последните няколко месеца затрудняват формулирането на точна диагноза за местния пазар на труда.