С любов на Изток, с неразбиране на Запад

Позитивите от действията му обаче бяха компенсирани от други министри. Роди се безумният аргумент, че някой в Европейската комисия иска да направи България по-бедна ("Защо е това отношение на германеца от ЕНП Йотингер към "Южен поток, попита депутатът от БСП Явор Куюмджиев, може би защото "Северен поток" обслужва директно Германия, а "Южен поток" минава през 4 от най-бедните страни на ЕС"). Само да припомним - ЕС даде на България бюджет от близо 11 млрд. евро за периода 2007-2013 г.

По-важното обаче е, че атаките срещу Брюксел вероятно целят да подготвят почвата за бъдещите критики. Председателството на ЕС и Европейската комисия вече предупредиха кабинета да не предприема политически мотивирани действия срещу електроснабдителните компании в България. Европейската комисия в момента проучва ситуацията в България, което може да доведе до две наказателни процедури за "Южен поток" и две за пазара на електроенергия. Действията в областта на правосъдието и вътрешните работи вече будят пълно отчаяние.

И докато Пламен Орешарски потъва в така типичната за него безличност и сливане с околната среда, други двигатели тласкат страната към сблъсъци, които допринасят за сериозна изолация или най-малкото пречат за нейното вдигане. Законът, с който "Южен поток" се вади от европейското законодателство, заедно със спора за национализиране на ЕРП-тата това е довел до най-силния натиск върху българската политика от страна на европейските партньори от години насам, твърди дипломат. "Такъв натиск като интензитет и форми на въздействие не бе упражняван и по време на възродителния процес", казва той съвсем не на шега. Той посочва, че всички срещи на правителството с представители на държавите - членки на НАТО и ЕС, са сведени до минимум като ниво, честота и продължителност, а в България продължават да не се случват посещения на по-важни фигури от зам.-министри.

"Ние вече нямаме външна политика, а имаме източна политика", обобщава политологът Владимир Шопов, създател на BlogEurope.eu и Sophia Analytica Ltd. Според журналиста и анализатор Аделина Марини от euinside.eu пък, тази източна политика е движена само от икономически, не от политически мотиви и дори не е дефинирана. Марини живее в Загреб и припомня, че скорошното посещение на Орешарски там е било дотолкова несъществено като разглеждани въпроси и теми на разговор, че дори не е било отразено в новините.

С други думи, правителството продължава да витае в един вид безтегловност вътре в ЕС. Дори евентуално бъдещо управление да се опита да подобри отношенията, както например стана за кратко в началото на мандата на ГЕРБ, това вече няма да се случи лесно. От ГЕРБ еврочиновниците научиха, че не може да се вярва на обещанията на българите, а от БСП... че в България винаги може да стане по-лошо. След последната среща между комисаря на енергетиката Гюнтер Йотингер и министър на икономиката Драгомир Стойнев Европейската комисия трябваше да излезе със специално опровержение на думите на българския министър относно смисъла на проведения между тях разговор (тогава Стойнев странно си замълча на опровержението).

Преди време тезата на Владимир Шопов беше, че от нас никой не очаква нищо, освен да не създаваме нови големи проблеми. Тъй като очевидно това се променя, интересно е докъде ще стигне тази нова тенденция. Не по-малко интересно е колко време ще отнеме на страната да се върне в изходна позиция. Макар интересно може би да не е точната дума.