По-зле и от Албания

Пример за неприятните изненади, които може да бъдат сервирани на бизнеса, е таксата от 20% върху приходите от производство на ток от вятър и слънце. Тя беше въведена без анализ и обществен дебат в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2014 г. И въпреки че подобни спорни законови поправки обикновено минават през депутати (в случая дори бяха от "Атака"), при гласуването им в зала в дебата се включват и представители на кабинета, което говори за предварителен синхрон. Списъкът с примерите за промяна на правилата в играта чрез изненадващи законови промени (обикновено удобно внесени между първо и второ четене) набъбна значително. Пресен случай са промените в Закона за потребителския кредит, които в крайна сметка най-вероятно ще доведат до по-високи лихви за кредитополучателите. Друг показателен момент са промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според приетите текстове, които противоречат на правото на ЕС, земеделски земи ще могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години. Въвеждането на такива драстични промени с популистки привкус без дебат, между четенията, без разчет за страничните ефекти, постепенно се превърна в парламентарна практика.

"Липсата на сигурност, бавната правораздавателна система, отсъствието на върховенство на закона и административният натиск играят своята роля и явно само няколко местни компании могат да се справят с това предизвикателство. За мен особено стряскащ сигнал е продажбата на портфолиото и оттеглянето на чужди банки. Това означава, че те вече не намират работещи бизнеси, които да кредитират, и жизнеспособността на икономиката е ниска", обобщава Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

"Очакванията ни към всяко правителство, включително и сегашното, е не да ни "помага", а просто да осигури прозрачна и равноправна среда за правене на бизнес, като не предприема мерки, които могат да влошат постигнатите от сектора резултати", казва Георги Брашнаров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според него обаче през последната година има "голяма нервност, хаотичност и много политическо говорене, които започват да влияят отрицателно на крехкия баланс предвидимост/планиране". В тази категория той включва повторното увеличение на максималните осигурителни прагове, което автоматично доведе до непредвидени осигурителни тежести и ясно "наказание" за един от малкото успешни експортни сектори в страната на фона на непрекъснати обещания за непромяна на данъчните режими. "По-неприятното е, че това решение, както и редица други се взимат в непрозрачен режим, без реален диалог и без ясен икономически анализ на въздействието и при спрели пенсионна и здравна реформа", е мнението на БАСКОМ. Председателят на асоциацията казва, че секторът на високите технологии продължава да изпитва огромен недостиг на подготвени кадри. "Но вместо реформа в образованието и премахване на бариерите при наемане на чуждестранни специалисти като резултат от наложения през последната година стил на реваншизъм, разделяне и популистко говорене изчезна спокойствието в обществото и за пръв път от 12 години доведе до решението на редица млади висококвалифицирани специалисти от нашите компании да потърсят ново развитие извън България", казва Брашнаров и обобщава: "Като общо впечатление - действа се "на парче", популистки и липсва целенасоченост в истински важните области - образование, здравеопазване, правова държава. Симулира се работа по сериозни проекти, като е-управление например, с участие на наши представители във всевъзможни съвети, където само се говори и не се решават истинските проблеми. Няма глобална визия на правителството за интегриране на различните информационни системи, а се планират милиони за създаване на нови такива."

Не сте желани

Някои инвеститори през последната година получиха от властта директен сигнал, че ще им се пречи. Най-вече на посочените като монополни (след февруарските протести на 2013 г.) сектори на икономиката. Пресният пример е драмата около лицензите на ЕРП-тата. Показателно е и отношението към чуждите търговски вериги. Преди два месеца на организирания от неговия кабинет форум с бизнеса Орешарски заяви, че му "намирисва" на източване на ДДС от страна на търговските вериги. И публично ги обвиниш в нарушение на закона, преди да има доказателства за това. Впоследствие властта си написа и е на път да приеме законови поправки, които целят да изгладят противоречията между производители и търговци. Те обаче вероятно няма да премахнат изкривяването на пазара, но търговските вериги може да ограничат броя на производителите, с които работят. Което пък трудно ще доведе до изпълнение на една от целите на вносителите на промените - в магазините на големите вериги да има повече български стоки.

Подобно отношение към определени пазарни участници може и да изглежда добре сред определени групи избиратели, но ще има дългосрочен негативен ефект върху имиджа на страната като място за правене на бизнес. Ако днес властта сочи с пръст и наказва ЕРП-тата, утре "гаден монополист" може да се окаже всеки друг неудобен бизнес. А и реакцията отвън не закъсня - посланиците на шест държави от ЕС вече предупредиха, че евентуалното отнемане на лицензите на електроснабдителните предприятия ще даде изключително негативен сигнал на инвеститорите в България.

Два плюса и много минуси

Правителството направи и някои положителни стъпки. Една от тях е по-бързото възстановяване на ДДС на бизнеса. Друг е въпросът, че тази мярка можеше да се съчетае с по-ефективна борба срещу укриването на данъци и акцизи. Вместо това властта олекоти изискванията към акцизния бизнес и половин година държеше митниците без ръководство.

Втората смислена мярка на управляващите е намаляване на административната и регулаторната тежест за гражданите и бизнеса. От кабинета на икономическия вицепремиер Даниела Бобева твърдят, че от юни 2013 г. досега са приети три пакета с общо 138 подобни мерки, като от тях са изпълнени 91. "В процес на разработване са мерки, свързани с направления за подобряване на средата за развитие на бизнес в България и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, с оглед показателите в доклада "Правене на бизнес" на Световната банка. Към този момент са набелязани 34 мерки, след приемането на които се очаква по-добро място в класацията", допълват още оттам. Засега обаче не е ясно какви ще са по-дългосрочните политики на властта, които пряко засягат икономиката и изискват непопулярни мерки в сектори като образование и пазара на труда

В анкетата на Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) страната получава слаби резултати за образованието и наличието на квалифицирани работници.

Правителството идентифицира безработицата като проблем, но засега предпочита да го решава със социални плащания. Така е по-лесно, а и има по-голям предизборен ефект. Ако властимащите, независимо кои са те, продължават да мислят с хоризонт следващия вот, България ще продължава да въздиша за времената, в които икономиката растеше с по 5% още дълго време.